Оттук можете да видите онлайн двете предавания "На учителя с любов" на репортера Стоян Георгиев и оператора Валентин Николов.
Най-накрая някой да се сети за проблемите в българското училище и да се престраши да погледне нещата в дълбочина, а не само да кани разярени от учителската стачка родители! Похвална е саможертвата на журналиста от БТВ Стоян Георгиев! Макар че за един месец не може да се добие напълно ясна представа за положението.
Първо, когато "не си оттук и си за малко" съвсем не е същото като да знаеш, че това е животът ти.
Второ, за един месец работа този начинаещ учител съвсем не е изпитал всички "екстри" в професията - организиране, подготовка и проверка на олимпиади, конкурсни изпити и други подобни състезания. Те се провеждат в събота и неделя, а организацията и проверката, извън редовните часове, но задължително на работното място и не вкъщи. Разбира се, учителите не получават никакво допълнително възнаграждение за тази си допълнителна работа (всъщност тя дори не се води допълнителна) и са длъжни да нямат личен живот и да могат винаги да са налице в "почивните дни".
Също така временният колега-журналист не е успял да вкуси от сладостта на безумната бумащина, която минава през ръцете на всеки класен ръководител.
Не е имал и уникалното удоволствие да иде на почивка за сметка на учениците - тоест с тях! Тук задължително вмъквам и една скоба, защото съм сигурна, че ще има хора, които няма да разберат намека. Вие, неразбралите, помислете си с каква радост се отървавате от децата си за някой уикенд, за да си починете, а те са само 2, 3, 4... Представете си сега с какъв "кеф" отива да си "почива" даскалът с 20-30 наведнъж, след като цяла година си е мечтал да си почине от тях! Не пропускам също да спомена, че организацията на екскурзиите също се прави от учителите (нещо, за което бихте си платили, ако бяхте отишли във всяка туристическа агенция, но нали тук говорим за даскали...), отново извън работно време, но за сметка на това, на техни разноски (телефонни разговори, пътувания, свързани с организацията, и т.н.)! Учителите не ползват командировъчни, но пък носят огромна отговорност...
Да, има и готини деца (като моите ученици), но, както виждате в материала, не всички са такива. Пък дори и с готини деца, пак не бих нарекла ученическата екскурзия "почивка". Просто, когато децата са свестни, се чувстваш морално удовлетворен и от тази гледна точка, си струва.
А ако репортерът беше и класен ръководител, след малко повече от месец, щеше да усети и друга страхотна тръпка - родителския тормоз. Не всички родители са такива, но и малкото, които го правят, са достатъчно. Смятат те за спешно отделение и звънят за всякакви щуротии, по всяко време на денонощието, седем дни в седмицата. И винаги трябва да си усмихнат и любезен! И отново да нямаш личен живот...
Но няма какво да се сърдим на хората за тяхното отношение. Те не знаят. Също както аз не знам какво им е на шофьорите или строителните работници, или на инженерите, или на счетоводителите, или на продавачите... Чувала съм какви ли не безумни коментари от доста интелигентни хора (които обаче хабер си нямат за какво става въпрос), дори от приятели, дори майка ми възкликна веднъж: "Ама Ани, никога не съм предполагала, че учителите работят толкова много!" (тя също си мислеше, че учителството е лесна работа, а баща ми смяташе, че не ми стига времето и седя по нощите, защото не съм организирана...) Винаги досега обвинявах журналистите и правителството за наложеното отношение. За първи път съм опровергана от журналист. Това е една слаба светлинка в тунела, но е все пак някаква надежда. Дано пък повлече крак...
И ето една много добра статия на човек, когото много уважавам, Яна Шишкова - ТУК.
Най-накрая някой да се сети за проблемите в българското училище и да се престраши да погледне нещата в дълбочина, а не само да кани разярени от учителската стачка родители! Похвална е саможертвата на журналиста от БТВ Стоян Георгиев! Макар че за един месец не може да се добие напълно ясна представа за положението.
Първо, когато "не си оттук и си за малко" съвсем не е същото като да знаеш, че това е животът ти.
Второ, за един месец работа този начинаещ учител съвсем не е изпитал всички "екстри" в професията - организиране, подготовка и проверка на олимпиади, конкурсни изпити и други подобни състезания. Те се провеждат в събота и неделя, а организацията и проверката, извън редовните часове, но задължително на работното място и не вкъщи. Разбира се, учителите не получават никакво допълнително възнаграждение за тази си допълнителна работа (всъщност тя дори не се води допълнителна) и са длъжни да нямат личен живот и да могат винаги да са налице в "почивните дни".
Също така временният колега-журналист не е успял да вкуси от сладостта на безумната бумащина, която минава през ръцете на всеки класен ръководител.
Не е имал и уникалното удоволствие да иде на почивка за сметка на учениците - тоест с тях! Тук задължително вмъквам и една скоба, защото съм сигурна, че ще има хора, които няма да разберат намека. Вие, неразбралите, помислете си с каква радост се отървавате от децата си за някой уикенд, за да си починете, а те са само 2, 3, 4... Представете си сега с какъв "кеф" отива да си "почива" даскалът с 20-30 наведнъж, след като цяла година си е мечтал да си почине от тях! Не пропускам също да спомена, че организацията на екскурзиите също се прави от учителите (нещо, за което бихте си платили, ако бяхте отишли във всяка туристическа агенция, но нали тук говорим за даскали...), отново извън работно време, но за сметка на това, на техни разноски (телефонни разговори, пътувания, свързани с организацията, и т.н.)! Учителите не ползват командировъчни, но пък носят огромна отговорност...
Да, има и готини деца (като моите ученици), но, както виждате в материала, не всички са такива. Пък дори и с готини деца, пак не бих нарекла ученическата екскурзия "почивка". Просто, когато децата са свестни, се чувстваш морално удовлетворен и от тази гледна точка, си струва.
А ако репортерът беше и класен ръководител, след малко повече от месец, щеше да усети и друга страхотна тръпка - родителския тормоз. Не всички родители са такива, но и малкото, които го правят, са достатъчно. Смятат те за спешно отделение и звънят за всякакви щуротии, по всяко време на денонощието, седем дни в седмицата. И винаги трябва да си усмихнат и любезен! И отново да нямаш личен живот...
Но няма какво да се сърдим на хората за тяхното отношение. Те не знаят. Също както аз не знам какво им е на шофьорите или строителните работници, или на инженерите, или на счетоводителите, или на продавачите... Чувала съм какви ли не безумни коментари от доста интелигентни хора (които обаче хабер си нямат за какво става въпрос), дори от приятели, дори майка ми възкликна веднъж: "Ама Ани, никога не съм предполагала, че учителите работят толкова много!" (тя също си мислеше, че учителството е лесна работа, а баща ми смяташе, че не ми стига времето и седя по нощите, защото не съм организирана...) Винаги досега обвинявах журналистите и правителството за наложеното отношение. За първи път съм опровергана от журналист. Това е една слаба светлинка в тунела, но е все пак някаква надежда. Дано пък повлече крак...
И ето една много добра статия на човек, когото много уважавам, Яна Шишкова - ТУК.
Няма коментари:
Публикуване на коментар