събота, 21 юни 2008 г.

На кого прилича Ники?


Ако някой все още има съмнения на кого се е метнал Никола, то колажът тук би трябвало да ги разсее. Не забравяйте, че "едноименната" :-)))) анкета вдясно все още не е затворена за гласуване. Засега резултатите са се упътили в правилната посока, но никога не е късно да се потвърдят.
Една идейка - може да се гласува и от друг компютър! Така ще затвърдите мнението си :-)))

А, да. Пропуснах да отбележа, че бебето на черно белите снимки съм аз :-)

неделя, 8 юни 2008 г.

Незавършени мисли

Задържах тези мисли достатъчно дълго - вече месеци, в очакване да ги завърша. Това така и не стана :-))) Ето затова сега ги пускам да отлетят :-))))))


Времето, което майчинството ми подари беше необходимо, за да се науча да живея. В нашия забързан свят не ни остава време да опознаем себе си, защото това се смята за губене на време. Вместо това социалната среда ни дава готови модели, които да приемем и от които да си изберем някой, който ни 'подхожда'. Ако не влезем в матрицата рискуваме всеобщо неодобрение и социално отчуждение. За съжаление, трудно е да се живее сам. Човекът по принцип е стадно животно и за нормалното му и хармонично развитие той се нуждае от социална среда и най- вече от (референтна*) група.
Резултатът е неориентирани, самозалъгващи се хора, които в по- голямата си част са нещастни. Понякога нещастието им е толкова голямо, че се предава и на околните. Причините се търсят винаги навън и по-рядко вътре в човека. Външните фактори са изключително важни, но единственият механизъм, който реално може да промени човек е вътре в него. Външните фактори просто (всъщност не чак до там просто) провокират този механизъм по определен начин и ако нямаме време да обмислим и осъзнаем битието си, най-вероятно няма да можем да се противопоставим на провокацията.
Моята много добра приятелка Марияна ми беше цитирала нещо, което не помня точно, но много ми хареса:
Когато умреш, Господ няма да те попита какво си направил, а защо не си бил себе си.
Всеки се появява на този свят с някаква мисия и ако не я изпълни животът му ще бъде празен и безсмислен. Може би най- вярно бихме могли да разберем кои сме и защо сме тук като намерим време да се вгледаме в себе си, в мислите и желанията си, да се вслушаме в сърцето си и успоредно с това се абстрахираме от околните, чуждите мнения и стремежи. Може би една ежедневна 10 минутна медитация ще помогне много. Колкото и странно и вманиачено да звучи това на 'разумните' хора, молитвите (да, най- обикновени молитви към Бог) вършат чудесна работа. Колкото повече се назовава проблемът, въпросът, желанието, толкова по- близо достига човек до истината. Преди години имах доста сериозен сърдечнолюбовен проблем. Мой приятел, Петър, ме посъветва да напиша желанието си на едно листче и да го пусна в специална кутия в руската църква в София. Така желанието ми 100% щяло да се сбъдне (така и стана :-)). Отидох до въпросната църква и поразпитах - ставаше въпрос за параклиса на църквата, където имаше гроб на Свети Серафим. До него беше и кутията за желания. Жената в параклиса уточни, че в молбата си трябва да се обърнем към светеца, който да ни съдейства за изпълняването на желанието. В параклиса имаше и листи и химикалки. Всичко звучи лесно и хубаво. На практика обаче, се оказа, че не е. Първите дни изобщо не можах да пусна и едно листче в кутията - просто се оказа, че НЕ ЗНАМ какво искам. Мислех, че зная, поне знаех какво чувствам, но защо не можех да го изразя с думи? Освен, че имам образно-представно мислене (т.е. мисля с образи, а не с думи), другата причина е, че явно не осъзнавах напълно какво ТОЧНО искам. Започвах молбата си, после я поправях, после пак я поправях - опитвах се да я направя конкретна, защото знаех, че молба от сорта на 'искам да ми се реши проблемът' някак си не върви. Такава молба е толкова абстрактна, че няма решение. Опитвайки се да формулирам проблема, постепенно стигнах и до решението. Е, имах нужда и от малко помощ от горе, но ставаше въпрос по-скоро за лек късмет в дадена ситуация (примерно среща с определен човек), а не изцяло решаване на проблема.
Другата ми теория за разгадаване на същността е тази със знаците, отворените канали и вселената. Когато човек търси отговор, той трябва да бъде отворен. Трябва да е изчистен от предразсъдъци, но не и да приема абсолютно всичко като добро за него. Информацията винаги трябва да се приема и обработва от собственото аз, но по следната схема:
това е много интересно/ добро/ приемливо, но не за мен/ при мен би изглеждало по-различно
това е много интересно/ добро/ приемливо, приемам го и за мен
Схемите, за които говоря ми бяха представени в осми клас от учителя по психология. Става въпрос за следните варианти:
аз съм ОК - другите не са ОК
аз не съм ОК - другите не са ОК
аз не съм ОК - другите са ОК
аз съм ОК - другите са ОК
където само последното твърдение е уравновесено, отворено към другите, нормално.
След като отворим канала си за информация, най-трудно е да определим кои от предложенията са най-добри за нас. Ето тук вече може да се спрем на знаците. На нас постоянно ни се пращат знаци, които да ни насочат към правия път. Важно е да се научим да ги разпознаваме. И най-важното е, че почти няма невъзможни неща, защото когато открием себе си и истинските си желания, нашата енергия се слива с енергията на цялата вселена и по този начин ставаме почти всемогъщи :-)
Система, основана точно на енергиите и подсъзнателното ми предложи пак моя много добра приятелка- Катя (скоро дипломиран психолог!):
Когато се колебаеш за нещо, преди да заспиш, мисли само за това. Като се събудиш, запомни първото, което ти е дошло на ум - най-вероятно е верният отговор.
Последното, между другото, има доста общо с метода за учене- сугестопедия на Георги Лозанов. (Само прашинка от този метод - за да запомниш един текст лесно наизуст, вечер преди да заспиш го прочиташ веднъж и после още веднъж като се събудиш.)
.........
*референтна група- група, с която човек се асоциира