сряда, 31 август 2011 г.

Лято

Като съм тръгнала с позитивните емоции, да се сетя да публикувам снимките, които Таня ни направи преди три дни. Какъв разкошен подарък от нейна страна!



Явно не е необходимо да ходиш по-далече от от близкия парк, за да си щастлив. Важно е с кого.

Убежище

След като пуснах отрицателната енергия да се излее и да си отиде, е време да подхраня позитивното в мен. На този етап не мога да избягам от равносметката за себе си, но това поне е важна стъпка за развитието ми като личност. Ето какво прочетох в клуба по йога наскоро:

"Хората ще забравят какво си казал, ще забравят какво си направил, но няма да забравят как си ги накарал да се чувстват!"

За съжаление точно най-добрите ми приятели съм наранявала. Без да искам, но се е случило.

Прощавам си, защото съм човек.

Често мисля как да се реванширам.

Гузен негонен бяга

И сам се издава.

А колко по-лесно е да си искрен или поне не лицемерен. Като не искаш конфронтация, просто нищо не казвай. Не е нужно да проявяваш странна форма на възпитание, защото това не те прави възпитан.

След определена възраст всичко това се изразява в бягство дори от собствения разум. Човек си повтаря едни и същи неща, които са го крепили цял живот, за да се убеди, че е прав, защото иначе целият му свят ще рухне. Ще трябва да приеме, че въпреки възрастта е човек и е сгрешил. Може да осъзнае, че се е лъгал и тогава какво прави... Няма как да върне лентата назад. Ще трябва да приеме, че е живял живота си ... не чак толкова безгрешно.

Била съм свидетел как хора изливат купища аргументи, в подкрепа на постъпка, която удовлетворява собственото аз, но не е напълно справедлива и доблестна спрямо друг човек. Така си мислят, не, опитват се да се убедят, че са постъпили правилно... Ха-ха! Невъзможно! Приемете го, "светци", не сте постъпили правилно. Нито другите са приели аргументите ви. Парадоксът е, че това ви натоварва с много повече вина и разтоварва отговорността от другия. И въпреки това, всяко нещо се връща.

Все повече се убеждавам, че човек трябва да е искрен. Най-вече към себе си. Особено към себе си. Единият път към спасението е разкаянието. Но как ще се разкае един самодоволен и заблуден човек? Има моменти, в които сме огорчени или трябва да вземем решение, с което ще ощетим някого. Но ако поне пред себе си признаем, че понасяме някаква вина, ще ни бъде простено, ще ни бъде даден шанс за реванш.

Има едно правило, което учих по методика. Правилото за допълнителната секунда. Да оставим на ученика една секунда повече за отговор. Какви чудеса върши тази секунда!

вторник, 30 август 2011 г.

Истината боли!

Да, при това много! Но пък колко повече я предпочитам пред всяко лицемерие на този свят. Боли за малко, после преминава. Приемаш вината си или случайността и преминаваш напред. Няма измислени усмивки, неосъществени планове, изгубено време. Да пилееш времето е все едно да пилееш природните ресурси, или каквито и да било ресурси. То е едно от най-ценните неща, с които разполагаме.

Всички молитви, които помествам тук, не са просто редове с думи за пълнеж. Всяка от тях е искрена. Написвам ги, защото вярвам в силата на словото, в силата на изписаните неща - първата стъпка към реалността.

Е, една от молитвите ми вече взе да се сбъдва! Боли, но това е щастлива болка, защото получавам исканото, защото научавам истината. Скоро няма да има и помен от болката, а истината ще ме освободи!

вторник, 23 август 2011 г.

Продължение

И така... Много ми се иска да разводня темата. Връхлитат ме разни мисли и спомени, които ме карат да бръщолевя. Но, няма!

През април тази година с учениците и туристическото дружество организирахме подновяването на пътеката от Стара Загора до с. Ягода. Обикновено на такива мероприятия (да се разбира мотаене сред природата) се нищят най-дълбоките философски проблеми! Та така се случи и онзи път. С Николай се спряхме на вечната тема за смисъла на човешкото съществуване. Аз му споделих за моите възгледи за функцията на женското тяло и произтичащата потребност за износване, раждане и отглеждане на дете у една съзряла жена. Николай ме парира с въпроса за функцията на мъжа. Като един отявлен егоцентрик, не се бях замисляла по въпроса, та се наложи само категорично да заявя, че каквато и да е тя, то не се изчерпва единствено с разпръскване на семето!

Ето че и на този жизнено важен въпрос отговорът ме връхлетя изневиделица! Докато показвах на сина ми филма на ВВС за раждането (Everyday Miracle) получих просветление. Човешкото дете, за разлика от животните, се ражда твърде недоразвито и неспособно за самостоятелен живот. За да оцелее, то се нуждае от непрекъснати грижи. Първата година след раждането е много важна и критична. Човешките деца се раждат толкова "преждевременно", заради характерната анатомия на жената. Ако се изчака детето да се развие напълно, главата му няма да може да премине през родовия канал (таза). Ако женският таз се разшири още съвсем малко, жената няма да може да върви. Следователно природно е обосновано детето да се роди недоразвито в сравнение с животните и уязвимо.

Сега идва моментът за функцията на мъжа. Мъжът, както всички знаем и както ни се натяква отвсякъде, иска да си разпръсква семето. Но по-важна е причината, поради която го прави - да има наследник. Тъй като детето е уязвимо и за да оцелее има нужда от постоянна грижа, най-вече от страна на майката, мъжката задача е да се грижи именно за нея, за да може тя да изпълни функциите си. Все пак някой трябва да носи храна, да осигурява подслон и да защитава детето и майката, за да оцелеят. Затова и мъжете са създадени физически по-силни.

И така, ако някой мъж иска наследник, не е достатъчно просто да разпръсне семето си. Трябва и да се погрижи плодът му да порасне и да стане самостоятелно човешко същество.

Long live SYTYCD!

Я да ви зарибя с още няколко клипчета аз... хи-хи-хи :)


А тук:ВИЖ може да гледате клипа с много високо качество.

неделя, 21 август 2011 г.

Универсално

Преди време се чудех дали е възможно да просъществува брак между мюсюлманин и християнин. Един от въпросите, свързани с тази идея, беше дали е възможно да се измисли име за евентуалното дете от такава връзка, което да е достатъчно мюсюлманско, в същото време и християнско и едновременно с това да звучи нормално на български.

Ето че неочаквано, след като вече отдавна бях забравила за всичко това, ме връхлетяха три страхотни имена, които отговарят на всички горепосочени условия. Дори са толкова хубави, че с удоволствие бих кръстила мое дете така :)

Първото име е Зара.

Да, точно така - като Стара Загора, като приятелката ми Зара.
Неотдавна гледах индийския филм "Вер и Зара", в който съвсем ясно се подчертаваше, че Зара е мюсюлманка. Ето повече за филма:
http://www.imdb.com/title/tt0420332/
http://en.wikipedia.org/wiki/Veer-Zaara
Както ясно се вижда, Зара е не само хубава, но и добра, свободолюбива, всеотдайна, предана, искрена и напредничава.
Какво повече може да иска едно момиче :)

Второто име е Ида. Всъщност американците го произнасят Айда, но се пише "Ida" и на мен "Ида" ми харесва повече :) Става въпрос за едно иранско момиче, което живее в Америка. За нея научих от... дръжте се, никога не бихте се сетили, ха-ха-ха... от "Мислят си, че могат да танцуват"! Тя се явява на прослушване със следния танц:

А тук може да видите цялото изпълнение: http://youtu.be/CBCNCO7NMjA

Последното име е мъжко и си го харесах от турския сериал "Мечтатели". Единият от главните герои се казва Денис :) Той е добро момче, което идва от богато семейство, но иска да се справи с живота си сам и учи за режисьор.

Ако намеря и още имена, ще продължа списъка :)


четвъртък, 18 август 2011 г.

Молитва 2

Отче наш, който си на небесата,
нека бъде твоята воля и твоето царство,
както на небето, тъй и на земята!

Моля те, Господи, с цялото си сърце, като видя глупостта, да я пускам да минава покрай мен. Искам да стоя над злобата, дребнавостта, тесногръдието, ограничеността, самовлюбеността, самонадеяността. Моля Те, да ме освободиш от тях и да ми помогнеш да ги приемам като нещо нормално, когато ги забележа у другите. Моля Те (когато срещна тези пороци у другите) да ми помогнеш да ги приемам с толкова емоция, колкото някоя муха, която е влязла вкъщи (но само една, разбира се :)).

Благодаря! Амин!

вторник, 9 август 2011 г.

So Deep

Ами да продължим маниашката поредица...

Обичам Табата и Наполеон!

Това са любимите ми хип-хоп хореографи от "Мислят си, че могат да танцуват". По принцип хип-хопът изобщо не е мой тип, но тези двамата правят чудеса. Ето два примера:






А видеото по-долу е още от сезон 4, вече съм го споделяла, но просто още настръхвам като го гледам!



Enjoy!

Молитва

Моля те, Господи, помогни ми да виждам кои са истинските ми приятели и кои - не. Дай ми мъдрост, да разбера кога му е дошло времето, и кураж, да предприема нужните действия в подходящия момент.

Моля те, Господи, дай ми разум, смирение и търпение!