четвъртък, 22 декември 2011 г.

Решения

Christmas is a time when kids tell Santa what they want and adults pay for it. Deficits are when adults tell the government what they want and their kids pay for it. - Richard Lamm

вторник, 13 декември 2011 г.

Бабини деветини?

Наскоро се сетих за едно страхотно кожено сако, подарък от приятел и редовен клиент на Нанко. За съжаление, с моя учителски занаят и завеян мозък, взех че му лепнах няколко!!!! петна от мастило. Ами да, трябва да се разкарвам със сакото в ръка, докато развявам химикала си в бойна готовност за подписи, корекции и друга бумащина. Че как иначе!

Не е необходимо да казвам колко страдах, че не мога да облека една от малкото си нови дрехи, които не са от килата и дори са по модата. По принцип модата не ме вълнува, но в този случай е различно. Както казват децата (моите ученици) за друг подобен случай: "Ако си нямал iPhone не ти липсва, но ако си имал, вече не можеш без него!"

Та така, покварена от досега с нещо изчистено, красиво и елегантно, започнах да се мъча да махам петната с какво ли не. Изпробвах почти всички марки на пазара, но йок! Явно това беше проклятие и съдбата ми казва, че не трябва да нося кожени изделия (спирам дотук, за да не разводня темата с дилемата, която може да се завихри от това). Предадох се и го оставих в шкафа.

Тази събота обаче, пак подтикната от случаен досег с нови и стилни дрехи (отново за пръв път от години), се сетих за сакото. Неотдавна мама ми беше дала една комунистическа книга, пълна с изпитани рецепти за всякакви случаи. Казва се "Полезни рецепти и съвети за всички", на Петър Миладинов. Оттам изскочи една рецепта за почистване на петна от мастило върху кожа: В 100 гр. 95% спирт се изсипва 10 гр. настърган сапун или сапун на прах. Шишето се затваря плътно и се раздрусва до пълното разтваряне на сапуна. След това с тампон памук, напоен с разтвора, се обработва петното. След третирането мястото се изплаква с вода и се подсушава с кърпа. Звучи лесно, евтино е, реших да пробвам и о, чудо! Петната започнаха да изчезват. След втория-третия път вече нямаше и помен от тях!

За пореден път се убедих, че баба знае най-добре. А сакото ми е спасено и отново на сцената :)

понеделник, 12 декември 2011 г.

Динамично

Ако не сте забелязали блогър вече има динамичен изглед, който, разбира се, веднага трябваше да използвам :) Блогът на Нанко: http://nanyoart.blogspot.com е вече динамичен, макар и все така необновен с публикации (ами то кое по-напред...). Моят си е постарому, защото съм си все тъй, постарому, инфантилна :)

събота, 8 октомври 2011 г.

Пари!

Или защо вероятността да ви го пожелая е почти равна на нула.

Септември е месецът на рождените дни, особено в нашето съсловие - всички сме деви :))) На рождения ден на един от колегите, докато му пожелавахме какви добри неща да му се случат, се стигна и до спора дали "пари" е хубаво и още повече най-важното пожелание.
 Какво не можело да се купи с пари?
 Като се замисля - нищо истински ценно!
 Нито щастие, нито приятели, нито дори здраве и живот. Ако някой се съмнява, да си спомни за всички богаташи, които умират от свръх дози, стрес или от същите болести, от които умират милиони други, много по-бедни от тях.

 Съвсем наскоро си изтеглих късметче от купичката с късметчета в ресторант "Венеция". Пишеше "Пари". Точно тогава (както и сега) много ми трябваха и се зарадвах, даже си казах "Дай Боже!" Може би затова ми бе изпратено послание да преразгледам пак приоритетите си и да не забравям кое е истински важното. Наложи ми се да прекарам известно време на място, където никой не си пожелава пари.

А ето и една, уж китайска, мъдрост:

"С пари можеш да купиш къща, но не и дом. С пари можеш да купиш часовник, но не и време. С пари можеш да купиш легло, но не и сън. С пари можеш да купиш книга, но не и знание. С пари можеш да платиш за лекар, но не и да купиш здраве. С пари можеш да купиш положение, но не и уважение. С пари можеш да купиш кръв, но не и живот. С пари можеш да купиш секс, но не и любов."

сряда, 31 август 2011 г.

Лято

Като съм тръгнала с позитивните емоции, да се сетя да публикувам снимките, които Таня ни направи преди три дни. Какъв разкошен подарък от нейна страна!



Явно не е необходимо да ходиш по-далече от от близкия парк, за да си щастлив. Важно е с кого.

Убежище

След като пуснах отрицателната енергия да се излее и да си отиде, е време да подхраня позитивното в мен. На този етап не мога да избягам от равносметката за себе си, но това поне е важна стъпка за развитието ми като личност. Ето какво прочетох в клуба по йога наскоро:

"Хората ще забравят какво си казал, ще забравят какво си направил, но няма да забравят как си ги накарал да се чувстват!"

За съжаление точно най-добрите ми приятели съм наранявала. Без да искам, но се е случило.

Прощавам си, защото съм човек.

Често мисля как да се реванширам.

Гузен негонен бяга

И сам се издава.

А колко по-лесно е да си искрен или поне не лицемерен. Като не искаш конфронтация, просто нищо не казвай. Не е нужно да проявяваш странна форма на възпитание, защото това не те прави възпитан.

След определена възраст всичко това се изразява в бягство дори от собствения разум. Човек си повтаря едни и същи неща, които са го крепили цял живот, за да се убеди, че е прав, защото иначе целият му свят ще рухне. Ще трябва да приеме, че въпреки възрастта е човек и е сгрешил. Може да осъзнае, че се е лъгал и тогава какво прави... Няма как да върне лентата назад. Ще трябва да приеме, че е живял живота си ... не чак толкова безгрешно.

Била съм свидетел как хора изливат купища аргументи, в подкрепа на постъпка, която удовлетворява собственото аз, но не е напълно справедлива и доблестна спрямо друг човек. Така си мислят, не, опитват се да се убедят, че са постъпили правилно... Ха-ха! Невъзможно! Приемете го, "светци", не сте постъпили правилно. Нито другите са приели аргументите ви. Парадоксът е, че това ви натоварва с много повече вина и разтоварва отговорността от другия. И въпреки това, всяко нещо се връща.

Все повече се убеждавам, че човек трябва да е искрен. Най-вече към себе си. Особено към себе си. Единият път към спасението е разкаянието. Но как ще се разкае един самодоволен и заблуден човек? Има моменти, в които сме огорчени или трябва да вземем решение, с което ще ощетим някого. Но ако поне пред себе си признаем, че понасяме някаква вина, ще ни бъде простено, ще ни бъде даден шанс за реванш.

Има едно правило, което учих по методика. Правилото за допълнителната секунда. Да оставим на ученика една секунда повече за отговор. Какви чудеса върши тази секунда!

вторник, 30 август 2011 г.

Истината боли!

Да, при това много! Но пък колко повече я предпочитам пред всяко лицемерие на този свят. Боли за малко, после преминава. Приемаш вината си или случайността и преминаваш напред. Няма измислени усмивки, неосъществени планове, изгубено време. Да пилееш времето е все едно да пилееш природните ресурси, или каквито и да било ресурси. То е едно от най-ценните неща, с които разполагаме.

Всички молитви, които помествам тук, не са просто редове с думи за пълнеж. Всяка от тях е искрена. Написвам ги, защото вярвам в силата на словото, в силата на изписаните неща - първата стъпка към реалността.

Е, една от молитвите ми вече взе да се сбъдва! Боли, но това е щастлива болка, защото получавам исканото, защото научавам истината. Скоро няма да има и помен от болката, а истината ще ме освободи!

вторник, 23 август 2011 г.

Продължение

И така... Много ми се иска да разводня темата. Връхлитат ме разни мисли и спомени, които ме карат да бръщолевя. Но, няма!

През април тази година с учениците и туристическото дружество организирахме подновяването на пътеката от Стара Загора до с. Ягода. Обикновено на такива мероприятия (да се разбира мотаене сред природата) се нищят най-дълбоките философски проблеми! Та така се случи и онзи път. С Николай се спряхме на вечната тема за смисъла на човешкото съществуване. Аз му споделих за моите възгледи за функцията на женското тяло и произтичащата потребност за износване, раждане и отглеждане на дете у една съзряла жена. Николай ме парира с въпроса за функцията на мъжа. Като един отявлен егоцентрик, не се бях замисляла по въпроса, та се наложи само категорично да заявя, че каквато и да е тя, то не се изчерпва единствено с разпръскване на семето!

Ето че и на този жизнено важен въпрос отговорът ме връхлетя изневиделица! Докато показвах на сина ми филма на ВВС за раждането (Everyday Miracle) получих просветление. Човешкото дете, за разлика от животните, се ражда твърде недоразвито и неспособно за самостоятелен живот. За да оцелее, то се нуждае от непрекъснати грижи. Първата година след раждането е много важна и критична. Човешките деца се раждат толкова "преждевременно", заради характерната анатомия на жената. Ако се изчака детето да се развие напълно, главата му няма да може да премине през родовия канал (таза). Ако женският таз се разшири още съвсем малко, жената няма да може да върви. Следователно природно е обосновано детето да се роди недоразвито в сравнение с животните и уязвимо.

Сега идва моментът за функцията на мъжа. Мъжът, както всички знаем и както ни се натяква отвсякъде, иска да си разпръсква семето. Но по-важна е причината, поради която го прави - да има наследник. Тъй като детето е уязвимо и за да оцелее има нужда от постоянна грижа, най-вече от страна на майката, мъжката задача е да се грижи именно за нея, за да може тя да изпълни функциите си. Все пак някой трябва да носи храна, да осигурява подслон и да защитава детето и майката, за да оцелеят. Затова и мъжете са създадени физически по-силни.

И така, ако някой мъж иска наследник, не е достатъчно просто да разпръсне семето си. Трябва и да се погрижи плодът му да порасне и да стане самостоятелно човешко същество.

Long live SYTYCD!

Я да ви зарибя с още няколко клипчета аз... хи-хи-хи :)


А тук:ВИЖ може да гледате клипа с много високо качество.

неделя, 21 август 2011 г.

Универсално

Преди време се чудех дали е възможно да просъществува брак между мюсюлманин и християнин. Един от въпросите, свързани с тази идея, беше дали е възможно да се измисли име за евентуалното дете от такава връзка, което да е достатъчно мюсюлманско, в същото време и християнско и едновременно с това да звучи нормално на български.

Ето че неочаквано, след като вече отдавна бях забравила за всичко това, ме връхлетяха три страхотни имена, които отговарят на всички горепосочени условия. Дори са толкова хубави, че с удоволствие бих кръстила мое дете така :)

Първото име е Зара.

Да, точно така - като Стара Загора, като приятелката ми Зара.
Неотдавна гледах индийския филм "Вер и Зара", в който съвсем ясно се подчертаваше, че Зара е мюсюлманка. Ето повече за филма:
http://www.imdb.com/title/tt0420332/
http://en.wikipedia.org/wiki/Veer-Zaara
Както ясно се вижда, Зара е не само хубава, но и добра, свободолюбива, всеотдайна, предана, искрена и напредничава.
Какво повече може да иска едно момиче :)

Второто име е Ида. Всъщност американците го произнасят Айда, но се пише "Ida" и на мен "Ида" ми харесва повече :) Става въпрос за едно иранско момиче, което живее в Америка. За нея научих от... дръжте се, никога не бихте се сетили, ха-ха-ха... от "Мислят си, че могат да танцуват"! Тя се явява на прослушване със следния танц:

А тук може да видите цялото изпълнение: http://youtu.be/CBCNCO7NMjA

Последното име е мъжко и си го харесах от турския сериал "Мечтатели". Единият от главните герои се казва Денис :) Той е добро момче, което идва от богато семейство, но иска да се справи с живота си сам и учи за режисьор.

Ако намеря и още имена, ще продължа списъка :)


четвъртък, 18 август 2011 г.

Молитва 2

Отче наш, който си на небесата,
нека бъде твоята воля и твоето царство,
както на небето, тъй и на земята!

Моля те, Господи, с цялото си сърце, като видя глупостта, да я пускам да минава покрай мен. Искам да стоя над злобата, дребнавостта, тесногръдието, ограничеността, самовлюбеността, самонадеяността. Моля Те, да ме освободиш от тях и да ми помогнеш да ги приемам като нещо нормално, когато ги забележа у другите. Моля Те (когато срещна тези пороци у другите) да ми помогнеш да ги приемам с толкова емоция, колкото някоя муха, която е влязла вкъщи (но само една, разбира се :)).

Благодаря! Амин!

вторник, 9 август 2011 г.

So Deep

Ами да продължим маниашката поредица...

Обичам Табата и Наполеон!

Това са любимите ми хип-хоп хореографи от "Мислят си, че могат да танцуват". По принцип хип-хопът изобщо не е мой тип, но тези двамата правят чудеса. Ето два примера:






А видеото по-долу е още от сезон 4, вече съм го споделяла, но просто още настръхвам като го гледам!



Enjoy!

Молитва

Моля те, Господи, помогни ми да виждам кои са истинските ми приятели и кои - не. Дай ми мъдрост, да разбера кога му е дошло времето, и кураж, да предприема нужните действия в подходящия момент.

Моля те, Господи, дай ми разум, смирение и търпение!

събота, 18 юни 2011 г.

Шедьоври

След месеци на препятствия, след неслучайни случайности, най-накрая прекарахме един цял ден заедно, тримата! Ники се събуди, огледа се и се услихна, "И ти си тук и ти си тук" (и мама и тате). Прегърна ни един по един, а после и заедно!
Ето и слайдшоуцето от един слънчев ден навън, тримата, заедно :)

петък, 11 март 2011 г.

Захарна.... кокошка

Ники опитва за първи път захарно петле:
- Бабо, като изям това, ще ми купиш ли още една такава кокошка?

неделя, 6 март 2011 г.

Love and Other Drugs

Yes, yes, yes! Знаех си аз! Преди месец превеждах този филм за Софтайтлър (ето сайта на фирмата: http://www.bydeluxe.com/ByDeluxeWeb/loginAction.do) и като видях, че още не е излизал в България, тайничко се надявах да го пуснат в кината с мой превод. Ето че вече филмът е по кината! Шансът да е с моя превод е твърде голям, за да пропусна прожекцията. За съжаление имам толкова много работа и толкова малко време, че направо се задъхвам и мисля да пратя мама на разузнаване. Ако някой френд чете това - моля ви, моля ви, моля ви, гледайте филма и ми кажете дали са пуснали моите субтитри. За тези, които са забравили, вече съм Нанева :))
Тенкс!

...А няколко дни по-късно ми дадоха да редактирам "Запознай се с малките"....
Само да се изфукам ;)

В четвъртък гледах филма във Синема Сити и със сигурност преводът там не е моят. Ще трябва да гледам и в Арена...