четвъртък, 30 декември 2010 г.

Честита Нова година

В навечерието на Нова година идва време за пожелания. Но тъй като времето и начинът на живот така са ни променили, че нито имаме време да се виждаме, нито възпитанието ни вече позволява да сме така открити, не сме съвсем сигурни какво точно е най-хубавото пожелание за иначе близките ни приятели :)))) Не знаем къде ни е отнесъл вятърът, както георграфски, така и емоционално, но въпреки всичко, искаме да донесем радост. Затова обикновено пожелаваме "вашите желания са мои пожелания и дано всички се сбъднат по по най-прекрасния и вълшебен начин!"

Хубаво, но има един малък проблем. Много хора не знаят какво искат. Те чувстват, че нещо не им харесва, страдат от дадено стечение на обстоятелствата, от лош късмет, завиждат за нещо на някой ближен или неближен, стремят се към блага, които, след като получат, им омръзват и ги правят още по-нещастни. Хората чувстват какво е щастието, те всъщност не искат конкретен обект или събитие, а чувството, което те предизвикват (или си мислим, че ще предизвикат). Затова е толкова лесно да си нещастен, въпреки, че получаваш много подаръци и сбъднати мечти. Не си наясно, че всъщност си се подвел и искаш не това, което ще те направи щастлив, а онова, което е направило някой друг щастлив. Или поне таки си мислиш.

Дълго време бях убедена, че знам много точно какво искам. Дори магията започна да се случва за мен. Нещата взеха да се подреждат като по поръчка. Но... Ех, това "но", да му се не види! Тъкмо всичко да се подреди идеално, когато огънят взе да изгасва, силите да ме напускат, енергията - да се оттегля. Опитвам се да си пожелая какво искам да се случи, но не мога. Объркана съм. Разум, чувства... Каша! Отново неяснота, неувереност... да му се не види!

Сещам се за друг период, в който отчаяно търсех изход. 2001, София. Руската църква! Всеки, който си пожелае нещо там, то се сбъдва! Спомних си как трябваше да напиша какво искам от Св. Серафим. Писах, зачертавах, писах, зачертавах, накрая не пуснах нищо в урната. На следващия ден всичко се повтори. И така - една седмица! Не ходех на лекции, не ядях, не спях, само четях и мислех по моя въпрос. След дълги мъки и терзания съчиних моите два реда желание! Бях толкова щастлива, бях наясно със себе си! Знаех какво искам. И то се сбъдна! Само след два дни!

В тази връзка се сещам и за листчетата с желания, които сахаджа йогите пишат. Сещам се и за смисъла на молитвата, за който четох в една книга за будизъм. Всъщност всичко се прави, за да си изясним какво точно искаме, съвсем точно - едно-две конкретни неща, ясно формулирани. Колкото повече формулираме мислите си, толкова повече ни става ясно какво трябва да направим, за да ги постигнем и какво остава да поискаме от невидимите сили.

Така че тази година пожелавам на всички - напишете желанията си на лист хартия, прочитайте ги всеки ден, до момента, в който спрат да се променят. Напишете новите желания на чисто, дано те се сбъднат и ви донесат много радост!

Весело посрещане на Нова година, много осъзната и пълноценна да е тя за всички, здрава и щастлива!