неделя, 3 ноември 2013 г.

Добрите са онези, на които им пука

Много дълго търсих формулата за това да съм успешен учител, родител, преводач, приятел и т.н. Учих се, уча се, от много хора, на които се възхищавам. Но те всички са толкова различни! Накрая ми просветна - щом ти пука, значи ще намериш начин и ще си добър! Това е най-важното, независимо дали околните те виждат като диктатор, защото викаш и си емоционален, независимо дали си уравновесен и изглеждаш безчувствен, независимо дали не обелваш и дума, защото си свенлив.

А може и да си идеално възпитан, да следваш най-аристократичния етикет, да постъпваш "според правилата", но повърхностното отношение да прозира във всяко твое действие. Няма по-смразяващо кръвта отношение от спокойното бездушие.

вторник, 24 септември 2013 г.

Без заглавие

Навсякъде по света младите са източник на идеи, те са смели, прогресивни, вдъхновени, без бариери, с по-разчупен мироглед, свежи.

Навсякъде, но не и тук. Тук от малки ни слагат на мястото. Обрамчват ни. Стимулират еднаквомислието. Учат ни... да сме като всички останали.

Не знам дали това е причината, но най-закостенелите, ограничени, безидейни и страхливи хора, които съм виждала в действие, са били именно едни от най-младите. Хора без капка вдъхновение, без ценности. Вършат нещо не за себе си, а за някого, доказват се. Ама на кого и защо - ... Дали някога са си задавали въпроса кои са и защо са тук, какво правят и защо го правят, каква е целта им, имат ли такава?

Животът може да е път, но за да е такъв, той се нуждае от посока. Вярвам, че няма идеални хора, още по-малко аз съм такава. Но поне си задавам въпроси от време на време и поне се опитвам!

понеделник, 23 септември 2013 г.

Свобода

Преди ми се струваше, че когато завърша училище или университета, ще съм свободна. Ще мога да правя каквото си поискам. Ще мога да отида накъдето ми видят очите и няма да има сила, която да ме спре. Няма да има кой да ми казва какво да правя, кога, как и по колко... Няма час, няма ден, нито пък сезони - делник и празник не съществуват - всеки ден може да бъде такъв, какъвто си поискам! Най-накрая ще живея своя собствен живот.

Вече почти петнайсет години минаха, откакто завърших училище, а все още не съм намерила тази свобода. Гледам снимките на моите приятели и ме лъха именно на нея. Познавам я, усещам я, но не мога да я стигна. Понякога си мисля, че просто ме е страх да се пусна. Когато твърде дълго си живял в клетка, започваш да се привързваш толкова много към нея, че не можеш без нея. Дали и аз не мога без моя затвор?

Искам да се пусна.

Всъщност свободата не зависи от обстоятелствата и другите - това е рамка, която ние си слагаме. Свободата е в нас. И независимо от всичко.

неделя, 15 септември 2013 г.

Психолог или хомеопат

Преди време се чувствах точно така, макар да не бях дете...
Цялата статия: http://homeopathyfor.us/index.php?catid=3&subcat=8&page=3&id=106
Аргентум нитрикум
Детето е възбудено, бърза, непрекъснато е заето с нещо до пълното си изтощение. Това състояние е придружено от силно безпокойство, защото му се струва, че времето тече много бързо... Страхува се, че няма да свърши навреме, че няма да пристигне навреме... То прави всичко в бързане, страх да не закъснее, страх, че нещо ще се случи, страх от изпитване. Тази тревожност от очакването го прави нервно и предизвиква смущения в съня, диария от стрес, дори треперене. Налице са различни фобии, от затворени пространства, от височини, с импулс да се хвърли, от тълпа. Страх от всичко, което може да му попречи да се придвижва.
Трябва да се отбележи силното желание за сладки неща.

от Екатерина Чамурлийска

Само се чудя, защо трябваше да давам пари на психолог, който така и не разбра какво ми е, като тук жената описва това състояние като характерно за цяла група хора (макар и малки). А посочва и лечение!

неделя, 5 май 2013 г.

Боядисване на яйца с естествени бои - 2

Тази година яйцата ми ме изненадаха с цветовете си, получени от оцветяването с естествени материали, тъй като не се получиха съвсем същите като миналата година. Освен това новите материали, които тествах, също дадоха неочакван резултат. Например люспите от обикновен кромид лук боядисаха яйцата в червено, а силно оцветяващото цвекло обагри съвсем слабо яйцата.

Яйцата с еднакви номера на снимката са оцветявани с едни и същи материали.
1 - червено цвекло; 1* - червено цвекло, а после люспи от кромид лук (оранжев)
2 - чай от каркаде за около час + куркума за около час, малкото беше първо в куркумата, а голямото - в чая от каркаде; първоначално опитах да ги оцветя с коприва, но не се получи
3 - чай от каркаде
4 - люспи от червен лук
5 - люспи от кромид лук (оранжев)
6 - куркума


Ето и рецептите:

Червено/розово от червено цвекло

1/2 глава цвекло
1/2 литра вода
1 с.л. сол
1 с.л. оцет

Нарязах цвеклото на малки кубчета (парчета) и варих във водата около час. След това прецедих и добавих солта и оцета и сварените яйца за боядисване. Яйцата престояват до получаване на желания нюанс, но при всички случаи доста по-дълго от времето, което е необходимо при боядисване със синтетични бои. Аз ги оставих за едно денонощие в хладилника (след като охладих боята, разбира се).

Зелено - не се получи за поредна година

1 торба (пълна) коприва
около 0,5 - 1 литра вода
1 с.л. сол
1 с.л. оцет

Варих копривата поне два часа, а след това оставих със затворен капак на горещия котлон (докато се охлажда след спирането) до сутринта. Прецедих, добавих солта и оцета и яйцата. Държах в хладилника около 12 часа без никакъв резултат. Същото се получи и миналата година със спанака.

Зелено - втори опит, на снимката горе

Потопих пъдпъдъчото яйце първо за около час в разтвора с куркума, а след това, пак за около час, в чая от каркаде. Кокошето яйце първо потопих в чая от каркаде за около час, а после го прехвърлих в буркана с куркумата за около час.


(Тъмно) синьо - чай от каркаде

4 пакетчета чай от каркаде
1/2 литра вода
1 с.л. сол
1 с.л. оцет

В половин литър вода сложих две пакетчета чай. След като завря, сипах чаша чай на сина ми, който все искаше да опита. В останалата течност прибавих още две пакетчета и оставих да ври около 15-тина минути. След това отместих от огъня  и оставих да се запарва поне час. Прецедих, прибавих солта и оцета и яйцата. Цветът на снимката се получи след 6-7 часа киснене. Ако се извадят по-рано, яйцата ще са просто по-светли, но пак ще са си сини. Тази година странно, но не ми се получи миналогодишната ципичка. Всъщност, май се получи само на пъдпъдъчото яйце.

Червено-лилаво - люспи от червен лук

1 купа люспи от червен лук
1/2 литра вода
1 с.л. сол
1 с.л. оцет

Напълних малка тенджера (с вместимост около литър - литър и половина) с люспи от червен лук и добавих водата. Варих около час - час и половина. Прецедих и добавих солта, оцета и яйцата. Нюансът на снимката се получи след около 6-8 часа.

Керемидено (топло червено) - люспи от обикновен (оранжев) кромид лук

1 купа люспи от кромид лук
1/2 литра вода
1 с.л. сол
1 с.л. оцет

Напълних малка тенджера (с вместимост около литър - литър и половина) с люспи откромид  лук. Добавих водата. Варих около час - час и половина. Прецедих и добавих солта, оцета и яйцата. Нюансът на снимката се получи след около 6-8 часа.

Жълто - куркума

2 пакетчета куркума (20г)
2 чаши вода
1 с.л. сол
1 с.л. оцет

Изсипах куркумата във водата и варих около час. Прецедих и добавих солта и оцета. Оставих яйцата да се киснат около 8 часа.

Тъй като зеленото отново не се получи, сложих яйцата от зеления буркан в другите бои да се оцветят. Първото червено яйце, оцветено с цвекло, метнах в боята от кромид лук, защото беше слабо оцветено и някак по-скоро ми розовееше.

За блясък, след като изсъхнаха, намазах яйцата с олио. Някои яйца промениха малко цвета си след това. Например тези, оцветени с люспи от червен лук, станаха по-червени. Също да отбележа, че е добре яйцата да се мажат с парцалче, а не с памук, както направих аз, защото остават власинки.



На снимката са всичките яйца, които боядисах тази година. Първо, исках да са толкова, колкото ще изядем. Второ, исках да са от наистина щастливи кокошки - гледани в двор на село или в покрайнините на града. Тъй като по празниците съответните източници на яйца събират за близки, можах да събера само толкова, но пък, честно казано, това ни е предостатъчно. Пак ни е шарено и без излишества.


Догодина трябва да пробвам да варя тревите във вода с оцет. Тук пише, че оцетът трябва да е 1/8 от водата. Също така може пак да се върна към оцветяването на яйцата заедно с варенето, ще спести време и ресурси. За да се избегне спукване на яйцата е достатъчно да се добави оцет (а може би и малко сол) към водата. Ако интензитетът на цвета не ви харесва, може да оставите яйцата в получената (прецедена) боя и след варенето.

Ето още идеи:
Рийдърс дайджест
TheKitchn и тук
A Messy Kitchen - съветите са изпробвани наистина: опит и успех