четвъртък, 30 декември 2010 г.

Честита Нова година

В навечерието на Нова година идва време за пожелания. Но тъй като времето и начинът на живот така са ни променили, че нито имаме време да се виждаме, нито възпитанието ни вече позволява да сме така открити, не сме съвсем сигурни какво точно е най-хубавото пожелание за иначе близките ни приятели :)))) Не знаем къде ни е отнесъл вятърът, както георграфски, така и емоционално, но въпреки всичко, искаме да донесем радост. Затова обикновено пожелаваме "вашите желания са мои пожелания и дано всички се сбъднат по по най-прекрасния и вълшебен начин!"

Хубаво, но има един малък проблем. Много хора не знаят какво искат. Те чувстват, че нещо не им харесва, страдат от дадено стечение на обстоятелствата, от лош късмет, завиждат за нещо на някой ближен или неближен, стремят се към блага, които, след като получат, им омръзват и ги правят още по-нещастни. Хората чувстват какво е щастието, те всъщност не искат конкретен обект или събитие, а чувството, което те предизвикват (или си мислим, че ще предизвикат). Затова е толкова лесно да си нещастен, въпреки, че получаваш много подаръци и сбъднати мечти. Не си наясно, че всъщност си се подвел и искаш не това, което ще те направи щастлив, а онова, което е направило някой друг щастлив. Или поне таки си мислиш.

Дълго време бях убедена, че знам много точно какво искам. Дори магията започна да се случва за мен. Нещата взеха да се подреждат като по поръчка. Но... Ех, това "но", да му се не види! Тъкмо всичко да се подреди идеално, когато огънят взе да изгасва, силите да ме напускат, енергията - да се оттегля. Опитвам се да си пожелая какво искам да се случи, но не мога. Объркана съм. Разум, чувства... Каша! Отново неяснота, неувереност... да му се не види!

Сещам се за друг период, в който отчаяно търсех изход. 2001, София. Руската църква! Всеки, който си пожелае нещо там, то се сбъдва! Спомних си как трябваше да напиша какво искам от Св. Серафим. Писах, зачертавах, писах, зачертавах, накрая не пуснах нищо в урната. На следващия ден всичко се повтори. И така - една седмица! Не ходех на лекции, не ядях, не спях, само четях и мислех по моя въпрос. След дълги мъки и терзания съчиних моите два реда желание! Бях толкова щастлива, бях наясно със себе си! Знаех какво искам. И то се сбъдна! Само след два дни!

В тази връзка се сещам и за листчетата с желания, които сахаджа йогите пишат. Сещам се и за смисъла на молитвата, за който четох в една книга за будизъм. Всъщност всичко се прави, за да си изясним какво точно искаме, съвсем точно - едно-две конкретни неща, ясно формулирани. Колкото повече формулираме мислите си, толкова повече ни става ясно какво трябва да направим, за да ги постигнем и какво остава да поискаме от невидимите сили.

Така че тази година пожелавам на всички - напишете желанията си на лист хартия, прочитайте ги всеки ден, до момента, в който спрат да се променят. Напишете новите желания на чисто, дано те се сбъднат и ви донесат много радост!

Весело посрещане на Нова година, много осъзната и пълноценна да е тя за всички, здрава и щастлива!

понеделник, 8 ноември 2010 г.

3

Ето че вече сме на три! Забелязвате ли разликата с карнавала от миналата година? Сега решихме да празнуваме в градината и затова имаме само няколко снимки, но и те са хубави :) Поръчахме торта с любимите герои на Ники и той явно се е зарадвал. Не вярвах, че ще ми се случи, но на рождения му ден не си бях вкъщи - имах изпит и нямаше как... Важното е, че сегашните ми усилия ще дадат плод в много скоро време. Това все пак не е като да съм забравила или пък да съм се шматкала по кафетата. Няма нужда да се оправдавам.

След семинара в Илмиц се чувствам страхотно. Вярно, малко се бях разболяла, бронхит, трябваше да мина на антибиотици и други отрови, но какво значение има тленното, когато душата лети?! Починах си, заредих се с енергия, не се изморявам, искам още!

Трябва ми само малко повече време за Ники. Защо денят няма 50 часа...

неделя, 3 октомври 2010 г.

On the Road Again...

Ето че колелото отново се завърта и аз отново съм ученик, отново се опитвам да нося няколко дини под една мишница, отново се задъхвам от работа, отново живея!

Време е да преосмисля приоритетите си, подхода към различните дейности, с които се захващам, организацията си. Всичко е въпрос на организация и стегнат подход към изпълнението на задачите!

Трябва да се науча да си лягам рано! И под 'рано' да не се разбира между 2 и 4 сутринта!
Трябва да се науча да приемам грешките си и да си прощавам.
Трябва да се науча да прощавам и на другите.

Работата може да бъде и удоволствие. Две работи могат да се сливат и по този начин да се изпълняват едновременно. Всичко в природата е свързано, защо да не са и моите работи?

Големите промени могат да се постигнат с множество малки подобрения!

понеделник, 6 септември 2010 г.

Градски легенди

Не мога да повярвам! Току що в Шоуто на Иван и Андрей Стара Загора влезе официално в телевизионния жаргон като града с черните облаци. Е, да, обявиха източник на замърсяване, който вече не знам колко години е затворен (АТЗ), но все пак... Скоро може никой да не помни, че някога Стара Загора е била градът на липите и поетите...

Протестът срещу всичко това, за чист въздух над нашия район е на:

13.09.2010 г., от 18.00 часа, пред Общината

Заповядайте!

неделя, 5 септември 2010 г.

Триглав завинаги!

След като няколко пъти ходихме на Триглав, решихме да затвърдим и за пореден път посетихме това красиво място с Ники. Този път видяхме и нещо ново - Бабска река и Бабското пръскало. Беше много приятно и отпускащо. Ники се изпълни с енергия и беше много щастлив! Навсякъде изобилстваше от любимите му неща - камъни, рекички и пръчки. Планинските пътеките го отведоха към приказен свят, който вече можеше да осъзнае. Изненадите и смайващите създания и неща се криеха зад всеки ъгъл - крави, акитата на кравите, буболечки, горски плодове, растящи на храстчета, имаше дори жаба!
Ето и снимките от преживяното:


понеделник, 23 август 2010 г.

Природна аптека

Рецепта против кашлица:

Първо трябва да намерите храстовидно растение, цветовете на които приличат на парички (възнамерявам да сложа снимка по-късно). Берете паричките и ги сушите на тъмно и проветриво.

10 парички се слагат в 1 литър вода и врат 10 минути. Полученият чай се пие цял ден, вместо вода.

Рецепта срещу стафилококи (и синузит):

2 листа от орех се оставят да врат в 200 милилитра вода за 5 минути.

Прием:
- при възрастни: по 100 мл сутрин и вечер за 3-4 дни; прави се почивка от няколко дни и отново се провежда лечение за 3-4 дни;
- при деца: по 50 мл сутрин и вечер за 3-4 дни; прави се почивка от няколко дни и отново се провежда лечение за 3-4 дни;
- при много малки деца (под 3 години) и бебета: капе се по малко в носа сутрин и вечер за 3-4 дни (ние даваме и по една лъжица вътрешно на Ники); прави се почивка от няколко дни и отново се провежда лечение за 3-4 дни.


Рецептите са от микробиоложката, която прави изследванията на Ники. Изпитани са и двете и работят! :)

петък, 13 август 2010 г.

Две сходни рецепти с много различен резултат :)

През ваканцията имам доста време да се правя на примерна майка и да готвя. И така доста често  правя закуска банички, сладки или кекс, като от време на време редувам рецептите. Веднъж се случи така, че две от рецептите ми се сториха изненадващо сходни, само дето едната беше за кекс, а другата - за банички! Това ме накара да се замисля и да видя голямото сходство в повечето рецепти и как понякога разликата е само в някоя подправка, смяната на някой елемент, пропорция. Но, въпреки че наглед сме променили нещо съвсем незначително, резултатът е съвсем различен. Значи все пак и дребните неща са от значение...

Рецепта за банички (от Райна, по-точно от майка й :))

2 чаени чаши (ч.ч.) брашно;
1 ч.ч. кисело мляко;
1 кафена лъжичка сода бикарбонат;
5 супени лъжици олио;
1 ч.ч. натрошено сирене.

Всичко се разбърква добре.  Тавата за печене се намазва с масло (не с олио, защото залепва повече). С намазнени ръце се взимат малки парчета от мекото тесто и се оформят топчета. Нареждат се в тавата на известно разстояние едно от друго. Пекат се в умерена фурна (180 градуса) докато добият златист цвят (около 30 минути).

Рецепта за кекс (от баба Иванка)

2 ч.ч. брашно;
1 ч.ч кисело мляко;
1 чаена лъжица сода бикарбонат;
1/2 ч.ч. олио
1 ч.ч. захар

По желание може да се украси с нарязан локум и орехи (аз ги смесвам с тестото, защото иначе локумът става много твърд при изпичането).

Всичко се разбърква добре. Формичката за кекс се намазва с масло и се поръсва с брашно. Сместа за кекса се изсипва в нея и се пече в умерена фурна около 40 минути. Първите 20 минути фурната не се отваря, за да не спадне кекса (по съвет на баба).

събота, 24 юли 2010 г.

Здравословен кекс и меденки

Това е една рецепта на баба Иванка, която леко подобрих, за да стане здравословна. ВНИМАНИЕ! Въпреки че е здравословен, кексът е доста калоричен и ако прекалите МОЖЕ да напълнеете! :-))))

Продукти:

3 ч.ч. брашно (аз използвам био-пълнозърнесто, мелят го на място в магазина);
1 ч.ч. счукани/смлени орехи;
1 ч.ч. чай "Ройбос" (изстинал);
1 ч.ч. олио;
1 ч.ч. кафява нерафинирана захар*;
3-4 с.л. мед (може и с шипков мармалад, ако няма мед; може 2 лъжици мармалад, две лъжици мед и т.н. импровизации);
1 ч.л. сода бикарбонат;
1 ч.л. канела.

Приготвяне:

Всички продукти се разбъркват добре. Сместа се изсипва в намазнена с масло и поръсена с брашно форма за кекс и се пече на умерена фурна, която не се загрява предварително. През първите 20 минути от печенето фурната не трябва да се отваря. След около 30-40 минути може да се провери дали кексът е готов - пробожда се с клечка за зъби. Ако полепнат трохички, значи кексът е готов. След като изстине, се поръсва със "сол" (из речника на Ники = пудра захар :-)))).

От същата смес могат да се направят и меденки. В намазнена с масло тава с лъжица се изсипва по малко от сместа. Тъй като тестото е доста меко (като за кекс), меденките сами се оформят като кръгчета и не знам дали биха могли да се принудят в друга форма :-) Но някой може да пробва... може би с формички, не знам :-) Меденките са готови за доста по-кратко време от кекса.

(хапваме на прохлада, на терасата)

На Ники много му харесаха! Да ви е сладко!

-------------------------------------------------------

*Това е нездравословната част от кекса; може и без нея, пробвала съм, но тогава кексът има вкус повече на хляб. Може да се направи изцяло с мед (тоест да се сложи повече мед и никаква захар), но за мен това е разхищение - все пак медът е най-полезен "суров". Може да се замени с плодова захар, а може да се сложи и по-малко захар. Изобщо, варианти много, стига на човек да му се живее здравословно и вкусно едновременно :-))))

понеделник, 19 юли 2010 г.

Люличка

Това е любимата ми дума напоследък. Както се досещате, става дума за "лютеничка". Сред другите малки сладки думи на Ники са:
пътетеш или пъпепеш = пъпеш;
пететел = петел;
сулюлети = солети;
камон = камион;
пуда = пеперуда;
бадени = бадеми, кайсиеви ядки, динени семки :)))
призкака = приказка;
кульо (с ударение на "ьо") = колело;
че ми (с ударение на "е") = прочети ми;
итинет = интернет;
пулюЛЬОгьед, пулюЛЬОгяд =  поглед;
потопат = фотоапарат;
жабкики = джапанки;
Бохлю Бохлю = охлювче (Охлю Бохлю)
луйна = луна.

Вчера, 18 юли 2010, за първи път се нарече Ники, вместо както досега Кики!
Вече разпознава доста добре розовия цвят. Ами как не, като любимата му количка е розова и любимото му кремче с бисквити също е розово. За червено набеждава доста по-голяма гама цветове, основно черното. Динениете семки са или червени или жълти и задължително трябва да се отстраняват :)

вторник, 13 юли 2010 г.

Розово

Напоследък Ники не може да се раздели с розовата си количка, в която вози розово мече (сигурно един ден ще ме намрази, затова че съм публикувала това изречение :) Във връзка с това уточнявам, че всъщност Ники се вълнува от количката, а не от цвета й. Когато я купувахме, нямаше в други цветове (може би защото всички момченца са луди по тези колички и синята серия свършва най-бързо). Това че и мечето е розово, също е случайност. Беше си нормално бежово мече, но като ходи при баба Бойка и дядо Бойка :))))) са му дали розово. Може би за да е в тон...).

Мен обаче сериозно ме налегна нуждата да се заобикалям със свежи и розови цветове. Старият ми темплейт беше много красив и професионално изпипан, но леко взе да ми тежнее. А този е един такъв лек и пърхав...
Дано ви хареса тази нова премяна :)

събота, 24 април 2010 г.

WHAT DO TEACHERS MAKE

The dinner guests were sitting around the table discussing life.

One man, a CEO (proud of being a professional), decided to explain the problem with education. He argued, 'What's a kid going to learn from someone who decided his best option in life was to become a teacher?'

He reminded the other dinner guests what they say about teachers: 'Those who can, do. Those who can't, teach.'

To stress his point he said to another guest; 'You're a teacher, Mary. Be honest. What do you make?'


Mary, who had a reputation for honesty and frankness replied, 'You want to know what I make? (She paused for a second, then began...)

'Well, I make kids work harder than they ever thought they could.

I make a C+ feel like the Medal of Honor.

I make kids sit through 40 minutes of class time when their parents can't make them sit for 5 without an I Pod, Game Cube or movie rental.

You want to know what I make?' (She paused again and looked at each and every person at the table.)

''I make kids wonder.

I make them question.

I make them apologize and mean it.

I make them have respect and take responsibility for their actions.

I teach them to write and then I make them write. Keyboarding isn't everything.

I make them read, read, read.

I make them show all their work in maths. They use their God given brain, not the man-made calculator.

I make my students from other countries learn everything they need to know in English while preserving their unique cultural identity.

I make my classroom a place where all my students feel safe.

I make my students stand, to say the Pledge of Allegiance to the National Flag, and sing the National Anthem, because we live in this great country.


Finally, I make them understand that if they use the gifts they were given, work hard, and follow their hearts, they can succeed in life.'
Mary paused one last time and then continued,then, when people try to judge me by what I make, with me knowing money isn't everything, I can hold my head up high and pay no attention because they are ignorant..... You want to know what I make?
I MAKE A DIFFERENCE . What do you make Mr. CEO?'

His jaw dropped, he went silent.