Днес беше първият ден в яслата за Ники. Остана час и половина и явно много му хареса, защото не се разплака и според госпожите в яслата, много е слушал. Когато дойдох беше вече каталясал от игри. Зарадва ми се и ме гушна. По пътя към къщи беше по-послушен от обикновено, макар че пак настояваше да се вози на количките по пътя :) Когато взехме манджата от кухнята, изяде почти цялото ядене с охота. След това хапна и един банан по пътя и едно плодово мляко у дома.
Прекрасен първи ден!
вторник, 20 октомври 2009 г.
събота, 10 октомври 2009 г.
Утопия
Наскоро четох една статия за младеж обиколил Черно море с колело. Влезна ми мухата за колело! Отдавна се чудя кой е този самостоятелен транспорт, с който не мога да убия човек, а то било толкова просто! Така ми се ще да повръткам педали като в безгрижното детство...
Единственото, което не ми харесва, е градската среда (пък и междуградската също), в която ще се наложи да карам. Няма никакви условия!
Размечтах се за идеалния град, в който не се допускат никакви МПС-та, с изключение на градски транспорт, линейка, пожарна, полиция и може би някое такси. Всички се движат с колела или пеша, въздухът е чист, хората са спокойни, децата си карат колелата по улицата без риск за живота (като спазват правилата за движение, разбира се :)))), тишина... Най-накрая човек може да чуе птичките, да се порадва на вятъра в косите, да походи спокойно по тротоара, без да се блъсне в някой паркиран джип... Край на премазаните животинки по пътя, край на затлъстяването, лошото настроение, на депресията - активното движение на открито ще вдъхне нов живот на целия град!
Ех, мечти... I hope some day you will join me...
:))))
Единственото, което не ми харесва, е градската среда (пък и междуградската също), в която ще се наложи да карам. Няма никакви условия!
Размечтах се за идеалния град, в който не се допускат никакви МПС-та, с изключение на градски транспорт, линейка, пожарна, полиция и може би някое такси. Всички се движат с колела или пеша, въздухът е чист, хората са спокойни, децата си карат колелата по улицата без риск за живота (като спазват правилата за движение, разбира се :)))), тишина... Най-накрая човек може да чуе птичките, да се порадва на вятъра в косите, да походи спокойно по тротоара, без да се блъсне в някой паркиран джип... Край на премазаните животинки по пътя, край на затлъстяването, лошото настроение, на депресията - активното движение на открито ще вдъхне нов живот на целия град!
Ех, мечти... I hope some day you will join me...
:))))
сряда, 7 октомври 2009 г.
За Румъния с любов
Това е една от любимите ми снимки - топла, цветна, уютна. Предава цялата любов, с което беше изпълнено сърцето ми и спокойствието на душата ми. Дните на свирепи бури са приключили и са останали в един огромен сив облак, далеч във върховете зад гърбовете ни. За първи път от десет дни ще спим на сухо.
Тази колиба е на един овчар, когото новите ни румънски приятели познават. През последните два дни ни съблазняваха с истории за вкусното мляко и сирене, с което този човек ги е нагостявал. За съжаление колибата беше пуста и завзета от коприва и бурени, но това не ни попречи да изживеем една приказна вечер. Ние нямахме нищо, но нашите приятели Кристи и Ливия споделиха с нас своята храна - топла супа, сухари, ядки и сушено грозде. Със задоволство загърбвам дните, в които режехме по парче кашкавал и с него замествахме обяда... а и закуската и вечерята.
Не се бяхме подготвили, че Карпатите са толкова сурови. Подлъгахме се по ниската надморска височина и разчитахме на горските плодове, гъби а и хижи по пътя. Оказа се, че такива няма, освен ако не броим тучната трева, изпъстрена с жълти цветя. По стръмните склонове нямаше дори дървета.
To be continued and revised ... :)
Тази колиба е на един овчар, когото новите ни румънски приятели познават. През последните два дни ни съблазняваха с истории за вкусното мляко и сирене, с което този човек ги е нагостявал. За съжаление колибата беше пуста и завзета от коприва и бурени, но това не ни попречи да изживеем една приказна вечер. Ние нямахме нищо, но нашите приятели Кристи и Ливия споделиха с нас своята храна - топла супа, сухари, ядки и сушено грозде. Със задоволство загърбвам дните, в които режехме по парче кашкавал и с него замествахме обяда... а и закуската и вечерята.
Не се бяхме подготвили, че Карпатите са толкова сурови. Подлъгахме се по ниската надморска височина и разчитахме на горските плодове, гъби а и хижи по пътя. Оказа се, че такива няма, освен ако не броим тучната трева, изпъстрена с жълти цветя. По стръмните склонове нямаше дори дървета.
To be continued and revised ... :)
Абонамент за:
Публикации (Atom)