петък, 15 август 2008 г.

Снимки от Триглав

Засега пускам само слайдшоу със снимки от Триглав, а по-късно ще споделя и впечатления как е с бебе на балкан ;-)

четвъртък, 14 август 2008 г.

Добър лекар?

Доста често, когато се заговори за добър лекар, мненията започват да клонят към това "на мен не ми трябва човек, който да ми прави мили очи, а добър специалист". Повечето от хората, които го твърдят, хабер си нямат какво включва професионализмът в сфера, която им е напълно чужда. Демек, те самите не са медици. Но дори и да бяха, как могат да преценят професионализма на някого, когато той е специализирал в различна област. За да знаеш дали разбира, трябва самият ти да разбираш, което пък обезсмисля търсенето на помощ отвън. ...Е, освен ако не се налага да те оперират или нещо подобно :-)
За пореден път бях разочарована от лекар, но тъжната истина е, че не знам с кого да я сменя. То малко като в политиката стана! Ако се допитам до чуждото мнение, може да бъда тласната към друг специалист, от когото да не съм доволна, защото не ми прави мили очи.
Ами да, милите очи са важни за мен! Това е може би една от най-важните черти на един лекар (или какъвто и да е обслужващ). В никакъв случай не искам да кажа, че ми харесва неискреното и прекалено "мазно" поведение, но определено търся позитивизъм, отзивчивост, култура в отношенията и НАЙ-ВАЖНОТО - НЕ на назидателния тон!
За пореден път се връщам вкъщи почти разплакана след консултация с личната лекарка на сина ми. Ами тази жена как не намери една добра дума да каже! Всеки път, откакто Ники се е родил, вече девет месеца, тя ни намира (на мен и мъжа ми) някакви кусури. Според нея никога не я слушаме какво говори и винаги постъпваме грешно. Само как не сме съсипали детето си... но и това скоро ще стане! След разговор с нея, се обременявам с огромно чувство за вина, без да имам и най-малка представа какво трябва КОНКРЕТНО да направя, за да поправя нещата и светът ми се вижда черен! Изведнъж, моето прекрасно, здраво, щастливо и енергично дете, започва да ми се вижда измъчено и изтерзано, линеещо, заради некомпетентността и липсата на всякакви грижи и любов от страна на майката. Опитвам с къртовски усилия да променя това в продължение на няколко дни, но уви, се провалям. В главата ми всичко е хаотично, понеже не получавам конкретни съвети, чувствам се неуверена в новите стъпки. Синът ми не ги приема добре. Вместо да разцъфне под новите грижи, той е нервен и плаче. Накрая умората ме събаря и аз отново се поддавам на желанията на детето, "дано знае какво прави". Но в съзнанието ми все още стои клеймото "лоша майка". Стара я се, вътрешно се измъчвам, че не мога да угодя на ... лекарката. Всеки път очаквам, че най-сетне и аз мога да се нарека добра и грижовна майка и всеки път - напразно! Грешките се менят, съветите й са различни, важните неща - също. Един път уж правя всичко като по книга, "точно както трябва", а на следващия се окаже, че всичко тотално съм объркала и изобщо къде са ми били ушите. Реших да слушам внимателно и да попитам за конкретни съвети, които да си запиша, за да не забравя. Е да, ама нищо не можах да запиша. Съветите й бяха пълен хаос. Измъчвам се, защото по природа съм много изпълнителна, изпипвам нещата до последния детайл. Винаги са ми се възхищавали как изпълнявам указанията до най-малката подробност. Тук обаче, се провалям... многократно! А може би причината е и в другия, не само в мен? Но как? Тя има 30 години опит!
Понякога имам чувството, че за нея не е важно Ники да е добре, а да се знае ясно колко добър специалист е тя, но как ние никога не я слушаме и колко сме некадърни.
Свекърва ми, с която иначе не винаги се разбираме, каза веднъж нещо много умно: "Едно време, като е нямало теглилки и мерилки, как сме пораснали." Или както Толстой мисля беше го казал (не цитирам точно) "но въпреки лекарите, той оцеля".
Самите лекари не винаги знаят какво може да се направи в даден случай. Медицината не е вездесъща, така че и най-прекрасните специалисти на света не винаги имат отговорите. Всъщност винаги съм се възхищавала много повече на хора, които имат доблестта да признаят "не знам достатъчно" и може да е парадоксално, но на тях вярвам и се доверявам повече. Познавам истинския опит именно с това, че няма твърдото убеждение кое е вярно и кое - не. Светът е пъстър и многолик и има хиляди верни отговора. Че то една задача като решаваш има няколко верни решения, какво остава за живота, пълен с ирационалности! Жена, която медицински доказано, не може да има деца, забременява. Деца, с имунитет срещу СПИН, болни, самоизлекували се от рак... любовта, отчаянието, вярата, самият живот, бременността, раждането, смъртта...
В тази несигурна специалност здравеопазването, добрият специалист е този, който може да вдъхне кураж на пациента. Защото силата на духа прави чудеса - дори медицински доказано! Това са моите "мили очи", които търся в лекаря. Не обичам да ме назидават, да ме подценяват и обиждат. Да, не съм лекар, не съм чела и учила достатъчно, нямам 100-годишен опит, но съм интелигентно човешко същество. Искам да знам какво става с мен, какво мога да променя, какво предлага медицината, какви са плюсовете и минусите. Тази информация е важна за МЕН, за да съм по-уверена, за да спра страховете си или да ги осмисля и обуздая, а не за да се опитам да "взема хляба" на специалиста. То това си е невъзможно, спокойно, специалисти!
А защо всички така настръхват, като чуят, че съм прочела нещо в интернет? От какво се страхуват? Нали са специалисти, би трябвало да са уверени. Освен това защо априори ме взимат за идиот, който няма никаква критична преценка и не знае къде да търси достоверна информация? Честно казано, в интернет може да има и доста плява, но има и доста по-научно обосновани и критични мнения относно различни въпроси, които съвсем тенденциозно се разглеждат по манипулативен начин при жива среща със "специалисти" (слагам кавички, защото за мен е осквернение за термина да се използва за човек, който злоупотребява с положението си, макар хората, за които говоря, да са наистина дипломирани специалисти в своята сфера).
Тук искам да вмъкна и мисли за


Избор на родилен дом и лекар, следящ бременността,

които отдавна ме глождеха. Една основна причина за "гложденето" беше, че едва ли не съм заклеймена като лигла, щом съм родила в частната болница, в която не се предлага нищо по-различно от държавната, освен усмихнато и любезно отношение и добра храна - глезотии. Тук веднага ще вмъкна цитат от "Книга за кърменето", призната дори от НЕлиглите, родили, без да плащат.
Ако акушерките и детските сестри осъзнаят решаващото си влияние върху успеха на кърменето, вероятно ще положат повече старания да окуражават младите майки, да им вдъхнат вътрешно спокойствие и сигурност.
(1999, стр. 40)

Кои са "най-добрите условия за майката, желаеща да кърми"? Ето как ги описва Шийла Кицингер в книгата си "Раждането":

"Благоприятните обстоятелства, от които се нуждае една млада майка, за да се научи да кърми, съответстват най-вече на онези условия, които като цяло се смятат благоприятни за осъществяване на сексуалния любовен акт: удобно, топло легло, несмущаваност от нищо, спокойна атмосфера и чувството за безвремие. ..."
(1999, стр. 99)

Много ми е интересно как ще се отпуснеш на място, където ти викат, защото си нацапала чаршафа на леглото си с кръв, след като си родила! Но да, независимо от предписанията, за да не съм лигла, от мен се изисква да мога в момент, когато съм под въздействие на купища хормони и мога да се разплача за най-малкото нещо, да стисна юмруци, да ударя по масата и да отстоявам мнението си. След това отивам "да правя секс". Явно съм голяма лигла, защото това никак не ме възбужда :-)

Не че в частната болница няма какво още да се желае, но там поне желанията ми имаха значение и не ми се налагаше да се боря с никого. Атмосферата беше наистина много приятна и отпускаща. Имах чувството, че съм сред приятели. Кърмя от първия ден!

Във форума на БГ-мамма, едно момиче нападна любимия ми гинеколог, защото наистина бил позитивен, но нищо не разбирал. Вярно, същото момиче, малко по-рано го беше препоръчала, била много доволна... Да се чудиш на кое да вярваш!
Според мен, особено при следене на бременност, НАЙ-ВАЖНОТО е отношението! В крайна сметка работата на лекаря в този случай е само да проследи един естествен процес, който и без неговата намеса ще протече. Тъй като този процес е скрит, много са притесненията. А притесненията водят доста често до лоши последици. Всяка бременна знае колко емоционално преживяване е този период! За да запази разсъдъка си и да е спокойна докрай, трябва да има подкрепата, А НЕ ЗНАНИЯТА, на своя лекар.
Повечето специалисти обичат да си "връзват гащите" като прогнозират знайни и незнайни фатални вероятности, за да не би ако се случат да ги обвиним, че те не са знаели, не са ни предупредили, че са некомпетентни... Не ми трябват такива! Отлично знам, че фаталният край винаги може да се случи и НИКОЙ на този свят не може да гарантира светлото бъдеще. Но добрият, според мен, специалист е човекът, който ще поеме отговорността, знаейки за вероятностите, да ме успокои, че всичко ще бъде наред, след като вижда, че поне на този етап всичко е нормално и най-вероятно, на базата на по-богатия си опит, както се случва все пак по-често, моята бременност ще има щастлив край. С по-малко думи: отнема моето напрежение, а не ми прехвърля своето! Вдъхва ми увереност и самочувствие, без да се страхува, че това ще го принизи.
В крайна сметка, специалист, който се страхува от мнението и въпросите на един пълен лаик като мен, дали е наистина уверен в себе си? Дали пък е такъв специалист, щом проявява такава слабост? Все пак знанието би трябвало да е сила.
Един от основните похвати за контролиране е дезинформацията, а контролът се търси главно от страхливите и слабите.
Спирам тук, защото много се разпрострях и тръгнах в различна посока от първоначално поетата. Като ми се дървено-философства пак, ще продължа :-)

четвъртък, 7 август 2008 г.

Не пазарувайте в Практис!

Силно съм разочарована от този магазин. Бях с много високи очаквания и когато решихме, че ще слагаме масивен паркет в стаята на Ники, реших да проверим какво предлагат те. Днес отидохме с татко и ето какво се случи: 100 часа се въртях пред паркетите, за които нямаше никаква информация - нито вид, нито цена, нищо. Няколко пъти попитах някакъв Венци (понеже не беше ангажиран с клиент) дали може да ми обърне внимание, а той все казваше да изчакам колежките, той не можел. В един момент попитах едната колежка, а тя викна въпросния Венци. Той дойде, но сърдит, че съм му развалила рахата, строснато ми изреди цените на някои паркети, без никаква друга информация, без да ми обясни кой паркет какъв е и колко допълнителна работа ще изисква (лакиране, лепене и т.н.). Бях доста смутена, защото ситуацията беше неловка, все пак ме обслужваше човек, който преди секунди ми заяви, че не може да ме обслужи. Забравих си въпросите (нещо по принцип необичайно за мен) и той си продължи с важните задачи. След малко се сетих за един въпрос и го догоних. "А колко струва монтажът?", попитах аз. "12 лева на квадрат." беше отговорът (ама май имаше и стотинки). Малко ми се видя измислена история, той не провери нито една цена и според мен доста си измисляше. В крайна сметка имаше екзотичен масивен паркет, лакиран, в който се включваше доставка и монтаж, само за 43-44 лева на квадрат (а не беше на промоция, това си беше редовна цена!!!). Ако направя сметка за трето-четвърто класен масивен паркет (не знам какъв, нали не ми обясниха, но за качеството прецених по вида), нелакиран, с големи пукнатини, 25 лева на квадрат за паркета + 12 лева на квадрат за монтажа + около 5 лева (грубо) на квадрат за лак.... то какво се получава? Май излиза по-изгодно да си сложа екзотична настилка. Но и това не се знае със сигурност, защото табелката с цената и информацията за екзотичния паркет се търкаляше по пода. Може и стара да е била. Но как да знам като тези, които би трябвало да ме информират явно днес не са били на кеф!
Искам само да уточня, че аз съвсем любезно, без да викам, попитах няколко пъти кой друг би могъл да ми даде информация. Оказа се, че НИКОЙ! В целия магазин не може да се намери човек, който да обслужи клиент! Има само две колежки...