Защо!

Из сайта на СУ:

Защо чак сега!!! Защо!!! След като две последователни години кандидатствах за специалност Индология в СУ, ходих да се моля да ме прехвърлят на мястото на отказала се позната, която бях запалила по тази специалност, но която така и не разбра защо и се отказа да я учи... Защо, м..... му!!!! В моя живот всичко става така - с 257354241524524 години закъснение!!!!!!! Всичко, което искам или което търся, или към което се стремя, закъснява УЖАСНО! Сега какво - да почвам наново да уча английска филология, да зарежа семейство, дете, досегашно развитие на прага на възрастовата дискриминация за получаване на работа или за развитие в нова сфера - и да се юрна да уча Индология от самото начало!????? Знам, че можеше да се сетя и по-рано, но като си спомня колко ми беше опротивяло ученето в тоя университет! Никак не беше за мен - как избутах, аз си знам :)))

Вторият рожден ден на Ники

След повече от месец, най-накрая намерих време и нерви да опиша накратко този прекрасен ден! Най-хубавото беше, че се получи точно така, както исках и почти точно така, както си го представях :)))) Ники толкова много се забавлява, че от превъзбуда не можа да заспи цяла нощ! Това беше първият му съзнателен рожден ден и се радвам, че можа да му се наслади. Благодаря на всички гости и приятели, които споделиха този момент с нас (наяве или духовно) и го направиха така незабравим!
За тържеството избрахме възможно най-доброто място - кафе-сладкарница "Party House" (поне не видях да има друго име). Там се съобразиха изцяло с моите изискания за поне донякъде здравословно меню и изготвиха половината от ястията специално за нас, по наша рецепта. Немалко предимство беше също, че деца и възрастни са на едно място, което направи изживяването още по-пълноценно.
Ето едно слайдче от тържеството:

Духането на свещичките:

Танци:

Специално за рождения ден направих и здравословна детска торта - разновидност на бисквитената торта, но с домашно приготвени бисквити, натурално нишесте и плодове. Нека "здравословна" не се бърка с "диетична" :-) А ето и рецептата:

От torta

За бисквитите:
250 г (1 ч.ч.) кисело мляко
300 г (2 ч.ч.) захар
200 г масло
5 яйца
брашно (колкото поеме – около 1-1,5 кг)
1 ч.л. сода бикарбонат
1 прах ванилия
Яйцата се разбиват със захарта. Прибавят се маслото, киселото мляко със содата, ванилията и брашното. Замесва се тесто. Разточва се кора с дебелина 6-7 мм и се нарязва с формички. Отгоре може да се намажат с яйце (аз не намазвам). Изпичат се в намазана с масло тава в умерена фурна, която е предварително загрята.

Тестото е достатъчно за приготвянето на поне две тенджери с бисквити ))

За крема
(за торта с диаметър около 20-25 см и дълбочина 7-8 см; за вкъщи използвам за форма средно голяма тенджера от йенско стъкло; за тортата за рождения ден на Ники, за която формата беше голяма кръгла тава, използвах двойна доза крем):
около 1кг ябълки
1 пакетче натурално царевично нишесте
1 л прясно мляко

Ябълките се обелват, почистват се от семките и се сваряват на пара, след което се пасират. Полученото пюре трябва да е под ръка, защото ще трябва бързо да се прибави към останала смес. Пакетчето нишесте се приготвя както е указано на опаковката, без да се добавя захар. Според моето пакетче разтварям нишестето в 100 мл прясно мляко. Завирам 800 мл прясно мляко и изсипвам разтвореното нишесте. Бъркам постоянно, докато се сгъсти. Докато е още на котлона добавям ябълковото пюре и разбърквам до хомогенизиране.

За сиропа:
захар на вкус (1 ч.ч. примерно)
вода (1 л примерно)

Изсипвам захар в дълбок тиган и я карамелизирам на котлона. Доливам с вода, докато се изпълни съда и разбърквам, за да се разтвори захарта. Важното е да има достатъчно сироп за потапяне на повечко бисквити наведнъж.

За украсата:
киви
бисквити
шипков мармалад

Няколко бисквити се смилат с пасатор. Смесват се с шипков мармалад докато се получи меко тесто за оформяне на топчета. За да се получи, сместа трябва да се мачка с пръсти и длани. Кивито се обелва и се нарязва на филийки. Топчетата и кивито се нареждат върху тортата в желани форми и комбинации.

Може също да се използват малини, ягоди, грозде, ядки, натрошена карамелизирана захар, да шарки с боров (или друг тъмен) мед, сметанови розички и т.н.

Приготвяне на тортата:

Първо се приготвят бисквитите и ябълковото пюре. След това се прави сиропа и първите бисквити се накисват в него. Домашните бисквити стават доста твърди и им трябва повече време за накисване от тези, които са купени от магазина. Все пак трябва да се внимава да не се "кашнат". Когато повърхността им е омекнала, въпреки че от вътре изглеждат твърди, значи са готови.
Нарежда се първият ред бисквити във форма за торта. Слагат се нови бисквити за накисване в сиропа. Приготвя се кремът. След като е готов, част от него се изсипва и разпределя върху първите наредени бисквити, докато ги покрие напълно. Следва втори ред бисквити и крем и така, докато свърши крема или се изпълни формата.
Тортата се оставя в хладилник, докато стегне добре. Накрая се украсява с киви и топчета. Може и с малини, ягоди, грозде или други сезонни плодове, които не потъмняват, когато са нарязани.

Yahoo! Asia rocks!

Yes, yes, yes! Най-накрая се сдобих с безплатен POP3 и SMTP достъп до yahoo пощата си! Стана много лесно - само смених настройките на регистрацията ми.
От mail options отидох на accounts, след това add or edit an account. Там избирам account information, след като въведа парола се отваря информацията за регистрацията ми. Прелиствам надолу до account settings и избирам set language, site, and time zone. От падащото меню на new setting избирам yahoo Asia (би трябвало да стане и с yahoo India, UK, Singapore и т.н., но при мен се получи с Asia). След това се запаметяват настройките и трябва отново да се въведе паролата при поискване.
Сега изчаквате едно денонощие (не знам защо, но при мен така стана - не беше веднага :-))), влизате отново в опциите на пощата и директно цъквате върху POP3 and forwarding - настройвате ги според желанието си и не забравяйте да натиснете save, преди да изпробвате с Outlook Express или Thunderbird, или друга такава програма :)
Има обаче едно НО, за хората, които са свикнали с пощи като gmail - свалената поща се изтрива от онлайн кутията ви и досега не съм намерила настройки, които да променят това. Сортираните писма не се свалят, имате достъп само тези от inbox. Другите си стоят в онлайн кутията. Това може и да е плюс, може и да е минус - зависи от нагласите и потребностите. Gmail безспорно са по-добри, но yahoo!mail ми е най-старата поща, а напоследък има все повече и все по-интересни приложения. С някои от приятелите си общувам само чрез yahoo. Затова съм много доволна, че няма да ми се налага да губя регистрацията си там :)

Златна есен

Отдавна есента не се е задържала така дълго и така топла! А резултатът в нашия красив град са дивни живописни картини. Пускам две слайдчета с красоти, сред които ще видите и някои шедьоври :) с порасналия ми син...

ПАРКОВЕТЕ В ЦЕНТЪРА И НА АЛАНА


НИКИ НА 2 ГОДИНИ

Обогатяване на речника

Може лингвистиката да не е истинското ми призвание и страст, но ми е много интересно как Никола развива говорните си умения.
Вече бях споменавала, че макар да не наричам котките и кучетата "мяу-мяу" и "бау-бау", Ники все така ги наричаше. По-късно забелязах, че постъпи така и с кравата "муу", жабата "куа-куа" и часовника "тик-так" или само "тики", което го прави дублетна форма на "тиква" и "тиквеник" :) Въпреки това той много добре разбира какво е коте, куче, крава и т.н. Не ги назовава така единствено, защото не може. Преди седмица се заигра с една кофичка и лопатка вкъщи, като имитираше това, което правихме лятото на плажа - почуквахме обърната (макар тогава да беше пълна с пясък) кофичка и пеехме:
"Кофичке-бофичке, ако не станеш, ще те дам на кучето,
ако станеш, ще те дам на майка ти."
Ники също припяваше с някакви измислени думички, но на мястото на "кучето" казваше "бау-бау".
Напоследък, с развиване на говорните му умения започна да казва "коте няу", "куче бау" и "к(р)ава му".

Изгубени в превода

И в нашата история за привикването в яслата няма да липсва момент на драма и сълзи, но слава богу, мога да говоря за този момент в единствено число :) Реших да оставя някой друг да води Ники и проблемът светкавично се реши - за около седмица и половина, че дори по-малко!!!
Тъкмо с баща му се бяхме успокоили, че нещата вървят добре, когато една сутрин, преди да влезе в яслата, Ники взе да повтаря: "Пий му, бий му". Почти бях сигурна, че това не означава, че някой го е ударил или се е сбил с някого, защото на този етап той главно общува с думи и фрази, които е чул в дадена комбинация, а комбинацията "бий му" е абсолютно нелогична за мен. Подкокоросани обаче от недоверието си към институциите, тревогата от раздялата с детето си (Ники може да свикна с яслата, но аз още не съм... :) ) и от митовете и легендите, които се носят за яслите, пък и бяхме няколко родителки накуп, което допълнително засили страстите, решихме, че определено става въпрос за някакъв бой! Помолих госпожата да наглежда Ники да не се сбие с някое дете, защото явно това го е притеснило - все сочи вратата и повтаря: "Там, бий му." Госпожоата очевидно се обиди, въпреки моите уверения, че не я упреквам, а по-скоро я моля за съдействие.
Малко по-късно същия ден, на свечеряване, Ники се заигра с едно плюшено коте у дома. Много обича котки, а това дори мяука и очите му светят в зелено!!! Изведнъж заяви: "Пий му." Попитах го какво означава това, а той стана, изгаси лампата, легна до котето и каза: "Пий му." Веднага ми светна лампичката! "Пий му" или "бий му" всъщност означава "спи му се"!!! Това напълно се връзваше и с разказите на госпожата как Ники все се въртял около някакво креватче и полягвал на него!

***

Наскоро, в разговор с Труфка, инструкторката ми по йога, тя спомена, че в миналия си живот съм била балерина и съм живяла в Русия. Затова толкова много съм обичала балета, имала съм много силен спомен от миналия си живот. Всъщност разговорът ни се въртеше около възпитанието на моя син и притесненията ми да не сгреша и да не го подтисна. Труфка ми каза да го слушам, особено в първите 3-4 години от живота си, защото той сам щял да ми каже за какво е роден, какво е призванието му. В тези първи години децата не си измисляли, а знаели много по-добре от възрастните, кое е най-добро за тях.
Опитах се да се сетя дали и аз не съм давала знаци на майка ми като малка. Тя твърди, че съм почнала да рисувам от много малка, била съм още на годинка. Правела съм това по цял ден. Изрисувала съм всички възглавници, стени, шкафове. Дори ми показа някои от "творбите" ми :) Докато съм била бебе те са представлявали усмихнати човечета, но в по-късен етап, който дори аз си спомням, рисувах главно балеринки. Балеринки с вдигнат крак, с ръце над главата... Колкото по-сложна стойка - толкова по-добре! Спомням си също как мама казваше колко движение има в картините ми.
Тя си е мислела, съвсем логично, че искам да стана художник, а аз съм искала да танцувам...

Нови думички след две

Годьи (звучи като "годжи") = грозде :)))

Бебешки речник

Използвам последната възможност да запиша някои по-интересни бебешки решения на Ники, докато все още е бебе. Само след четири дни вече ще е просто дете. Както сам той казва (и показва) ще стане на "де" и ще бъде "пако". На мама слънчицето сладко!

някуне = наакан е, наакан съм, ака ми се
мок(р)о = мокро е, напикал съм се, пишка ми се, локва
пьеки = печка
Кики = Ники
мако = мляко (вече го произнася доста по-добре, почти като оригиналната дума)
памма = паднах, нещо е паднало
ауф = Алф (на една значка го вижда)
тете = цвете
теде = Снеже (морското ни свинче, което е бяло)
тити = цици (също вече го произнася доста точно)
бау-бау = куче (интересното е, че винаги като видехме куче, му казвах: "Виж, куче(нце)", а не "бау-бау". Въпреки това, той нарича кучето "бау-бау" и толкова! :))) И аз почнах да му викам така.)
няуу = коте (голяма мания са му тези котки! Пак като случая с кучето, не съм наричала котките "мяу" и въпреки това... споменавам го, просто защото винаги ми е било интересно, като лингвист :)))))), до каква степен бебешкият език е бебешки и до каква отражение на умопомрачителните имитации на бебешки език от възрастните.)
пики = рибки
пика = рибка, пика ми се, изпишках се
пака (пакъ/пако/паку) = капак
паки (баки) = капки
тики = тиквеник
туко = сухо
току (тако/токо) = сок
баба = баба, баба Меца :)))))) (наистина, на мечката казва "бабо"! "Меца" нещо му се опъва и затова произнася само лесната част. Получават се обаче понякога обърквания. Особено като каже: "Чао, бабо", а сме в зоопарка :)))) Иначе познава баба си, дори по телефона! И също я нарича "баба".)
пу = иска да духа яденето или пиенето, защото парят (или поне той така си мисли :))))
мака = махай се, махнали са нещо
пако (бако) = батко
де = две

Недешифрирани са: "мо" и "ту".
Разбира се, Ники използва още много думи, но ги произнася съвсем правилно, макар и по бебешки сладичко! Прави някои много интересни изречения:

"Мама е тати", "тати е мама", "тати е дядо" и т.н.
"Няма татиииии", "няма дядооооо" и т.н.
"Дай пий", "дай пу"
"Ти, ам" (= изяж го ти)
Напоследък казва и нещо от сорта: "Тикъ-тикъ дядо." (нещо като "ей там е дядо" или не знам точно :)))
"Ето мама, ето тати."
"Та мама/тати/баба/няу..." = това е мама/тати/баба/коте...

Засега толкова се сещам. Ще допълвам, ако има нужда :)

Първи ден на ясла

Днес беше първият ден в яслата за Ники. Остана час и половина и явно много му хареса, защото не се разплака и според госпожите в яслата, много е слушал. Когато дойдох беше вече каталясал от игри. Зарадва ми се и ме гушна. По пътя към къщи беше по-послушен от обикновено, макар че пак настояваше да се вози на количките по пътя :) Когато взехме манджата от кухнята, изяде почти цялото ядене с охота. След това хапна и един банан по пътя и едно плодово мляко у дома.
Прекрасен първи ден!

Утопия

Наскоро четох една статия за младеж обиколил Черно море с колело. Влезна ми мухата за колело! Отдавна се чудя кой е този самостоятелен транспорт, с който не мога да убия човек, а то било толкова просто! Така ми се ще да повръткам педали като в безгрижното детство...

Единственото, което не ми харесва, е градската среда (пък и междуградската също), в която ще се наложи да карам. Няма никакви условия!

Размечтах се за идеалния град, в който не се допускат никакви МПС-та, с изключение на градски транспорт, линейка, пожарна, полиция и може би някое такси. Всички се движат с колела или пеша, въздухът е чист, хората са спокойни, децата си карат колелата по улицата без риск за живота (като спазват правилата за движение, разбира се :)))), тишина... Най-накрая човек може да чуе птичките, да се порадва на вятъра в косите, да походи спокойно по тротоара, без да се блъсне в някой паркиран джип... Край на премазаните животинки по пътя, край на затлъстяването, лошото настроение, на депресията - активното движение на открито ще вдъхне нов живот на целия град!

Ех, мечти... I hope some day you will join me...
:))))

За Румъния с любов

CNV000037.jpg,
originally uploaded by dl_spaska.

Това е една от любимите ми снимки - топла, цветна, уютна. Предава цялата любов, с което беше изпълнено сърцето ми и спокойствието на душата ми. Дните на свирепи бури са приключили и са останали в един огромен сив облак, далеч във върховете зад гърбовете ни. За първи път от десет дни ще спим на сухо.
Тази колиба е на един овчар, когото новите ни румънски приятели познават. През последните два дни ни съблазняваха с истории за вкусното мляко и сирене, с което този човек ги е нагостявал. За съжаление колибата беше пуста и завзета от коприва и бурени, но това не ни попречи да изживеем една приказна вечер. Ние нямахме нищо, но нашите приятели Кристи и Ливия споделиха с нас своята храна - топла супа, сухари, ядки и сушено грозде. Със задоволство загърбвам дните, в които режехме по парче кашкавал и с него замествахме обяда... а и закуската и вечерята.
Не се бяхме подготвили, че Карпатите са толкова сурови. Подлъгахме се по ниската надморска височина и разчитахме на горските плодове, гъби а и хижи по пътя. Оказа се, че такива няма, освен ако не броим тучната трева, изпъстрена с жълти цветя. По стръмните склонове нямаше дори дървета.
To be continued and revised ... :)

Кога ще ги стигнем американците?

След старта на Dancing Stars 2 напълно се отчаях и вече не очаквам скоро да видя шоу от ранга на "Мислят си, че могат да танцуват" у нас. Ако някой маниак като мен се дрогира ежедневно с конски дози "Мислят си...", после всички прехвалени професионалисти от двете щоу програми, които вървят в момента, му се виждат като стари баби, които само се клатят по дансинга. В един момент ми проблесна лъч надежда, докато си мислех, че гледам танца на професионалистите от Dancing Stars 2. Стори ми се, че малко са изкопирали от балет "Тодес", но поне играят добре. Представете си как увесих нос, когато разбрах, че това всъщност СА "Тодес"!!! След това станах свидетел на поредното клатене, разминаване в стъпките, липса на синхрон, динамика и т.н.

Таях надежда, че поне водещите ще ни спестят лиготиите и циркаджийските номера на Иван и Андрей, с които прикриват некадърността си - всеки лапсус или простотия са всъщност част от техния план да правят шоу и да разсмиват хората - да бе! Да, ама не! Стана дори по-зле, макар да си мислех, че не може - Елена и Димитър се опитват да имитират този модел, но неуспешно, просто не им идва отвътре и не са така споени като двойка, както Иван и Андрей.

Дразни ме как българските продуцентри подценяват българската публика и се опитват да правят всяко шоу от типа Сашка Васева - вниманието винаги е в някой шут а не в таланта... или липсата му... Все си мисля, че в България също има достатъчно кадърни танцьори, за да стане истинско зашеметяващо шоу, като "Мислят си...", но нямаме подходящи продуценти! Та кой сериозен професионалист, работил години наред върху себе си, ще си заложи името, за да участва поредната пародия на шоу за танци, с поредната Сашка Васева, поредния "Брак с чужденец" и т.н. важни танцувални подробности?!

Една от мисиите на "Мислят си...", както казва самият Найджъл Литгоу, е да образова публиката в областта на танците и да ги вдъхнови. В момента това е една най-гледаните шоу програми в Америка, а защо не и по света (но за света нямам цифри). Тук образователно ни заливат с жълтини, защото си мислят, че иначе няма да има рейтинг... но грешат! Досега не съм срещала човек, който да не се изумява от "Мислят си...", дори хора, които изобщо не се вълнуват от танци. Дори моят кръстник съвсем наскоро ми каза: "Защо да гледам "ВИП Денс"? За да видя гащите на Сашка Васева? А гледала ли си едно предаване по ТВ2 - "Мислят си, че могат да танцуват"? Ама как играят само!"

Не, не сме толкова прости българите, но на такива ни правят и така създават впечатлението, че в България няма талант. А съм сигурна, че не е така!

Накрая ще завърша с две клипчета от типа "Открий разликите". Похвално и радващо е, че поне някой, който може да промени нещо, гледа "Мислят си..." и се стреми да достигне онзи стандарт (макар и с крадене на хореографии). Дано!!!!!

SYTYCD S5 E11 Top 16 Perform

Порой от снимки :)

Ето слайдшоу-та на всички албуми със снимки, които отдавна трябваше да кача ;-)))

Лондон, юни 2009


Бяла река, юли 2009


Бисквитки за морето


Китен, август 2009

"Случайно"

Понякога се чудя има ли наистина съдба или светът просто е устроен така, че всичко да се случва именно по този начин- случайно, или по-скоро "случайно"? Като се замисля колко случайности са преобръщали живота ми, чак започвам да се притеснявам дали това наистина си е моят живот и дали наистина аз го управлявам... Ето днес, когато накарах Нанко да иде да потвърди в яслата, оттам са му казали, че ако се бил забавил още малко и сме щели да "изгорим". Много деца именно така не са получили място - просто не са потвърдили, след като са се появили в списъците. А ние как да разберем, че сме в списъка, след като постоянно ни уверяваха, че нямаме никакъв шанс? Ако не бях срещнала Вени и ако тя не беше проверявала за други познати деца в яслата... А с нея не се срещаме всеки ден... Всичко е висяло на косъм! И въпреки това се случи!

Чудо номер пореден

След като всички ни убеждаваха и плашеха, че нямаме никакъв шанс, след като бяхме 135-ти, при само 50 свободни места, след като подадохме молба чак юни или юли, при това в едно от най-горещите места... Вече сме приети в яслата на нашите мечти - в списъка сме за месец октомври!!!

Royal Mail

Наскоро получих с кралска поща този нож, който ми е подарък от татко. Интересното е, че татко не живее в Англия, нито наскоро е пътувал дотам...

Всъщност ми го купи и подари в България, но по едни чудни обстоятелства ножът има възможността да прелети целия път от Лондон до Стара Загора като истински принц, опакован в плик със знак "Royal Mail". Определено не се случва на всеки нож!

Когато бяхме в Лондон и отидохме да разгледаме The Natural History Museum, на входа ни провериха багажа за остри предмети - нож, ножици... Пазачът като видя, че съм с количка със спящо бебе, направо ми махна да минавам, но аз нали съм съвестна, отидох, отворих раницата и му запоказвах манджите, които сме помъкнали за обяд (все интересни неща, че нали и малко злоядо зверче храним, трябва да му събуждаме апетита с цветни и разнообразни неща). След мен беше Нанко. Във всяка друга страна той се оправя чудесно с английски или с някакъв неразгадаем за мен език - смесица от български, английски и няколко местни изрази, но точно тук му беше много трудно, защото, по неговите думи, хората говорели много бързо... и да добавя аз - правилно. Останах, за да помогна в превода и го попитах дали има нещо остро. Той каза, че в джоба на раницата бил останал ножа, така че го показахме на охраната. Заведоха ни на едно гише, където мислех, че ще оставим временно ножа, докато сме в музея, и после ще си го вземем, но се оказа, че грешим. Било забранено да притежаваш такъв нож (уточнявам - сгъваем нож с механизъм, чийто резец е по-дълъг от 6-7 см) на територията на цялата страна. След това любезно ми съобщиха, че ще ми го вземат и ще го дадат за унищожение. Бях просто поразена. Стана ми страшно мъчно за ножа, тъй като ми е подарък от татко. Почувствах се като престъпник, безотговорен родител, който носи ятагани, докато е на почивка с детето си, беше ме срам. Казах, че не съм знаела, че ножът ми е подарък, но момичетата на гишето отвърнаха, че няма какво да направят, но ако искам, мога да говоря с customer service manager-а. Честно казано не ми се говореше с още един човек, който да ми обясни престъпното деяние и да ме накара да се чувствам още по-ужасно. Не исках и да правя сцени, срамувах се много, беше ми тъжно и просто продължих. След малко ме настигна въпросният отговорен за работата с клиенти и каза, че иска да говори с мен и да ми помогне. Обясних му през сълзи, че знам, че съм направила нещо нередно, но не съм знаела и освен това не смятам, че може да направи нещо за мен, защото става въпрос за чувствата ми - не можеше да ги промени. Човекът обче беше настоятелен и ми обясни, че има начин да изпрати ножа до дома ми, но за целта трябвало да се свърже с полицията тук (в България) и да ги попита за разрешение. Каза, че ако аз нямам нищо против той да намеси полицията в този проблем и ако си дам адреса, може да задейства нещата. Успокоих се и му оставих адреса си.

Известно време ножът ми не пристигаше. Нанко всеки ден проверяваше демонстративно пощенската кутия и обявяваше на глас: "А, пратили са ти ножа." А после ми показваше празни ръце. Изобщо не вярваше, че хората от музея са ме взели насериозно. Накрая се ядосах и писах на този г-н Робърт Хау. Първо получих автоматичен отговор, от който разбрах, че господинът е в отпуск и координати на временния му заместник, но реших да не пиша друго писмо засега. На следващия ден получих отговор лично от Робърт Хау, който ме увери, че е изпратил ножа на посочения от мен адрес, колко много съжалява, че още не сме го получили и отново съжали за наранениете ми чувства. В писмото си не му бях припомнила чак толкова големи подробности и бях много изненадана, че е взел така присърце проблема ми!

Проверихме в най-близкия пощенски клон и да - там беше бежовият плик с марка "Royal Mail", в който моят геройски нож пропътува хиляди километри. Като истински принц :)

Поздрав

След две седмици ежедневни уроци по балет, с какво друго да ви поздравя, освен с един приказен танц :)



Пожелавам ви ведро лятно настроение и мноооооого красота!

Палецът

Сетих се за още една фрапираща разлика между англичани и българи - въпросът с палеца и изобщо с поучаването на младите (и зелени) родители. След като една седмица не ни правеха забележка за абсолютно нищо, нито за това, че Ники си смуче палеца, нито че е прекалено навлечен, нито че е почти гол, цапа се, не се цапа, яде или не яде достатъчно, какво яде, как яде, къде ходи, защо не ходи еди къде си и още куп важни въпроси, ние с Нанко блажено се бяхме отпуснали и поне за малко се почувствахме добри родители. Хората не ни съветваха, упрекваха или гледаха с укор, а само се усмихваха на Ники и му говореха (без да го пипат, щипят и да му дават бонбони; е, една жена му даде, но тя беше българка! една друга жена, даде на нас бонбони за Ники, но не директно в ръката му - ние да си преценим дали да му дадем).

Ники също се усмихваше. Някои от хората в хотела отбелязаха, че той е много усмихнат. Други - че е умен. Едни филипинки си играха с него (след като няколко вечери му говореха и той вече се беше отпуснал в тяхната компания). В групата им имаше една жена, която беше малко по-възрастна от останалите. Все тя готвеше, така че предполагам, че е била нещо като майка или леля. Тя ме попита дали работя. Може би защото Нанко се подвизаваше повече в кухнята и на нея това й беше странно, не знам. Но дори тя не коментира подходите ни към Никола или нашите отношения с Нанко.
Още в първия ден в България ни свалиха от облаците с една неканена лекция за вредите от смукането на палеца - за бога, хора, престанете да ни го натяквате! знаем, чували сме за вредите - please stop!!!! - пипане по ръцете от непознати (а той си ги лапа!) и мераци да таксуват детската количка във влака... След това гледахме как една бабка нахално взе да се меси на майка в парка. Майката играеше с детето си, а бабката се засили "угрижена" към тях и взе да се кара - "не й давай така", "върви да й измиеш ръцете"... УФ!!!!

Лондон

Ех, беше хубаво. За първи път пътувам на такова разстояние от дома с малко дете. Бях притеснена как ще се получи, а си тръгнах абсолютно очарована! Не съм и сънувала такова отношение към малките деца и родителите им. Веднъж едни баба и дядо дори ни предложиха местата си в автобуса, защото сме с дете! Да не говорим как са устроени едни от най-големите и атрактивни музеи, специално пригодени за деца или със специални детски кътове. Не ни направиха забележка нито веднъж за това, че Никола се скъса да се глези, вика и тръшка, пипа експонатите, блъска витрините... с две думи си беше пълно дете. Напротив, всички ни се радваха и възкликваха колко е сладичък. Говориха му и му се усмихваха. Когато отидохме в един голям супермаркет за детски играчки, Нанко и Ники дори поритаха топка (която си беше за продан) съвсем спокойно в магазина, при това без да я купим накрая. Не само че не ни се скараха, но дори не ни обърнаха внимание, сякаш това си е съвсем нормално. Почти всички играчки, особено от по-долните рафтове, бяха използвани. Даже мисля, че нарочно ги бяха оставили така, за да си играят с тях децата. Ники също си игра с доста от играчките (пак подчертавам, без да ги купим накрая).

Невероятно е колко по-спокойни се чувстват родителите в такава обстановка (неизискваща какво ли не от тях и децата им), забелязах, че и аз и Нанко след ден-два станахме много по-спокойни, спряхме да се караме постоянно на Ники и той също стана по-спокоен.

За някои учудването ми може да е странно, но за тези, които си живеят в БГ, е ясно защо съм толкова впечатлена. Тук табели като тази:


са нещо съвсем нормално. Забелязвате ли, че табелата виси на магазин за дамски дрехи!!!!

Сред животните, с любов

Днес, напук на намръщеното време, решихме да заведем Ники в зоопарка. Всичките ни уговорки (на мен и татко) се разпаднаха, но ние не се предадохме. И слава Богу! Беше един от най-хубавите ни дни! А времето... беше прекрасно и ни изчака да обиколим всички животни, да си поиграем на воля, колкото душа ни иска. Чак когато Никола каталяса напълно и взе да иска гуш, едва тогава капна първата капка. Вече бяхме направили пълна обиколка, така че бяхме съвсем близо до колата и не можахме да се намокрим ;-) Е, за да не ги е яд тези, които не дойдоха, може да кажем, че ни накапаха няколко капки все пак ;-))))

Ето и слайдшоу от преживяното.

В края на албума има и видео клип. Ето го:

From В зоопарка

Моята треньорка по джаз балет

Ето в този клип можете да видите момичето, при което ходя на танци. Тя е руса, с черна поличка и червено горнище - триъгълници. Излиза на сцената втора.



Някои искат да видят мен, но... още нямам хубави снимки и клипове, така че това засега ще почака ;-)

Мис България 2009

За първи път Мис България да ме кефи!!!
При поредица от връзки стигнах до един запис от шоуто "Часът на Милен Цветков", в което той интервюира две от претендентките в конкурса. Русата го печели в последствие. Отново съм обнадеждена! Явно наистина арената интернет привлича куцо и сакато.

Гледайте и се кефете!

В центъра на сцената :-)

Напоследък гледам до втръсване един от любимите ми танцувални филми - "Треска за шоу". Много танци, изпълнени от професионални танцьори, любими жанрове и музика... Има само едно нещо, което ме дразни. Още при нанасянето на Ива Родригес и Джоди Сойър в общежитието Ива пали цигара в стаята. Морийн, третата съквартирантка й казва, че ако иска да пуши, трябва да излезе навън. След малко разбираме, че Морийн е голяма гаднярка (но разбира се с най-добрата техника в балетната академия), а Ива и новите й приятели от долния етаж (Marlboro country) са свежари, готини, изобщо - пичове!

Веднъж една от преподавателките от университета също сподели какво намира за "еснафско" в поведението на българина. Едно от лошите ни качества е, че не искаме гостите да пушат у нас, а на терасата, за да не пожълтеели завесите!!!

В моя дом се пуши само на терасата, при това при отворен прозорец и то точно до прозореца. Ако някой има проблем с това, да не се чувства поканен у нас. Не смятам, че арогантността и незачитането на правото на човек да бъде различен (при това в собствения му дом!!!!!!!) са някакво велико качество!

Надежда

Вчера в таксито, докато се прибирахме, с шофьора се разговорихме. Този човек ми въна надеждата. Понякога е достатъчно да срещнеш един непознат, който не се страхува да отвори съзнанието си. И си доволен. Не си сам. Не просто не си сам, а дори може би си болшинство!

Таланти

Вижте само колко талантливи са нашите деца!



Освен, че песента е записана със страхотно качество и текст (е, имам някои забележки по субтитрите... :-) ), тя е също чудесен начин хората да се запознаят поне бегло със загиналите момчета. Те са наистина прекрасни. Дано сега са в един по-добър свят!
***********
В следващите няколко дни станаха още няколко подобни катастрофи, със засичане на кола и автобус или камион. В никоя от тях нямаше толкова жертви.

Нов случай, различна развръзка

Помествам един цитат от сайта на БНТ. Цитирам всичко, защото когато новината остарее, линкът към текста ще е невалиден.

09.03.2009 / 11:55

Тежка катастрофа в Пловдив

Четирима души пострадаха при катастрофа тази сутрин в в Пловдив. По първоначални данни от полицията в 7.30 часа на кръстовище в жилищен район „Тракия”, автобус “Мерцедес”, отнел предимството на два леки автомобила-Ауди и Сеат и те едновременно се блъснали в него.

Истинско чудо е, че при катастрофата няма загинали, тъй като при огледа на произшествието не се забелязва спирачен път. Всички пътници от двата автомобила се намират в университетската болница в Пловдив. Според лекарите няма опасност за живота на четиримата пострадали. Все още не е ясно с каква скорост са карали водачите при сблъсъка

Шофьорът на автобуса и неговият колега не пожелаха да говорят по разбираеми причини.

Репортер:

- Вие ли карахте автобуса?

Кръстовището на смъртта, както е познато на жителите на квартала, всеки месец е в полезрението на медиите и контролните органи. Наскоро на същото място бетоновоз събори контактната мрежа на тролейбусите.

Войната на пътя - хроника на тежките катастрофи в България

Автор: Златин Бояджиев

Ако турският автобус от катастрофата при Стара Загора беше спазил ограничението за скоростта, може би чудото щеше да е в Стара Загора...

?!!!!???!?!?!?!?!?!???!?!!!!?!?!

Не мога, не искам да приемам, че живея сред толкова много злоба, злорадство и невежество!
Съжалявам, че си позволих коментар на страницата на долнопробно онлайн издание, където сдухани комплексари спестяват пари от терапия като изливат неистово простотията си... Не четете dnes.bg! Поне не, ако искате качествено представяне на новините и филтриране на мненията. Ако обаче си падате по спама, това място ще е рай за вас!
Надявам се скоро истината за инцидента край Стара Загора да излезе наяве! Много ми се иска да видя физиономиите на обезумелите, безгрешни, велики! мнениедавци като разберат, че виновен за трагичния изход от катастрофата е шофьорът на АВТОБУСА! Който, при все това, е професионалист! Иска ми се да надникна в съзнанието на малоумниците, които се радват (да!!!!! така са го написали!!!!!!) за смъртта на едно дете!!!!! Искам да се запозная с майките им, с техните деца, с тях, да разбера що за нещастен живот ги е довел дотук. МРЪСНИЦИ!
Аз познавам Павел, шофьора на леката кола. Е, вярно, не съвсем отблизо, но все пак живеем врата до врата. Той не е такъв, какъвто го описват подивелите, жадни за кръв ненормалници по разни сайтове. Той е едно съвсем нормално, добро момче, което никога не е давало вид на "бабаит" или "джигит". Родителите му са интелигентни хора, които са му гласували доверие, само няколко месеца преди да се отдели от семейството и да стане студент. Ужасявам се как някой може да съди друг, без изобщо да го познава! И то толкова категорично, крайно... ужасяващо... нямам думи!
Уж сме еволюирали... Вече виждам как хората са допуснали инквизицията, световните войни, всички престъпления срещу човечеството. Една екзалтирана тълпа е готова на всичко! Стадо такова!
На всички тези пожелавам в следващия им живот да станат майки! И някак си да помнят какви са ги говорели! А ако това им е малко, пожелавам им да имат и сърце и душа, с които да разберат и усетят какво означават думите им. Не казвам "действията им", защото такива жалки плужеци обикновено не действат, а само плямпат!

8 март 2009

Ужасяваща ирония на съдбата, зловещ ден...

Asus EEE PC

Вече почти година имам сладкото мъниче и за това време съм натрупала доста впечатления. Знам какво мисли един истински geek за тази машинка - слаба, нерентабилна, реално няма да ми върши никаква работа, за същите пари ще си купя 48938493749 пъти по-мощен (и разбира се огромен) настолен компютър.
НО...
Трябва да отбележа, че аз не съм такъв geek и за мен този компютър е истинско спасение!
Да започнем първо с размера. О, да, размерът има значение! Само една майка може да разбере какво облекчение е да има такъв малък помощник за чатене, форум-иране, а защо не и за свършване на някоя работа (превод, водене на бизнес кореспонденция, писане на статии, малко счетоводство може би, понякога в помощ на студента... списъкът може да се продължи). Само майката знае какво е да се помъкнеш из града с количка, бебе, което често не иска в количката, а в ръцете на мама, затова прибавям и слинг или кенгуру, одеяла, играчки, дрешки, пелени, храничка, вода, мокри кърпички, дъждобран и какво ли още не. Всичко е прилежно прибрано, защото трябва да остане място и за покупките от обичайното пазаруване - за детето, за дома... Представихте ли си го? Ако случайно майката е била по-неблагоразумна (и с не много средства), най-вероятно е избрала да купи количка, която тежи поне 10-15 кг, по-леките са поне двойно по-скъпи или не стават за всички възрасти на детето. А сега си представете, че някой ми предлага 17 инчов лап топ, с удобен екран, последен писък на висшата компютърна мода... и който трябва да нося с четвъртата, най-мускулеста ръка (защото той върви със специална и огромна раница, само за себе си и тежи сумати килограми) и при все това се води за преносим компютър.
Да, благодаря. Може би друг път.
Искам нещо малко, леко, почти невидимо! Нещо, което събирам дори в дамската си чанта!
Това е моят Асус!

Втората му гениална черта е безшумността. Ама наистина безшумност! Асус няма нормален твърд диск, а флаш памет и когато го пуснете, не се чува абсолютно нищо! Е, освен приветствената мелодия на Windows, която можете да изключите. След известно време работа, започва да се чува съвсем леко бръждене, но то е 9874927842358 по-слабо и от най-безшумния компютър, който съм чувала. Какво от това? Отново майките ще ме разберат. След като си положил къртовски усилия да приспиш малкото зверче, което е раздирало с писъци въздуха с часове, едва ли ти се иска да се събуди, заради шумна машина. Изпробвала съм Асуса дори до главата на Ники и той нищо не усети :-) Да не говорим, че едва ли има друг компютър, който така удобно и лесно да можеш да подмяташ насам-натам с една, дори с половин, ръка, докато с другата държиш детето или го гушкаш, за да заспи. Има мощен wireless, така че наистина мястото е без значение.

А сега за ограничените възможности. Да, този компютър не може всичко. Но пък може доста. Моят 4G екземпляр (тоест, от най-слабите) е инсталиран с Windows XP SP3, има си видео плейър, уеб браузър, месинджъри - скайп, пиджин (имах инсталирани оригиналните ICQ и Yahoo, но реших, че няма смисъл :-) ). Имам MS Office 2003 + Proofing tools. Имам SA Dictionary и Longman Dictionary of Contemporary English, 4th edition! Във връзка с новата ми работа съм качила и три софтуера за обработка на субтитри, единият от които е професионален. Успях да събера всичко с една малка хитринка - разширих основната памет с една 8 ГБ SD карта. На нея инсталирах повечето неща, включително моите Portable Apps, които включват десетки страхотни програми като Thinderbird, Firefox, Sunbird, Defragmenter, Sudoku, Open Office, Gimp (безплатната версия на Photoshop), Audacity и много други. И всички програми работят идеално. Е, не се спъват от бързане, но и не затлачват невъзможно много. Факт е, че вече почти не работя на настолния си компютър. Винаги, когато имам някаква задача, предпочитам да се излегна удобно на дивана и да работя така. Край на отеклите крака и схванатия гръб. Асусът е толкова малък и лек, че мога дори да работя с него, обърната на една страна (обръщам и компютъра така :-) ).
"Е гати мързела!" Ами, кой както се уреди! Защо работата трябва да е трудна и неприятна?
А като преводач, с малкия ми приятел сме свършили вече дооооооооста работа!
Така че, не си го давам!

IM

Не, ама наистина не знам защо продължава хегемонията на Скайп! Не че не ми харесва, дори бях един от горещите негови пропагандатори преди години, но после всички останали месинджъри така се промениха... Ето сега icq е съвсем ново - с избираеми екстри, като всеки потребител може да разработи и свои. Включени са едни от любимите ми екстри от yahoo messenger - photo share и даже една подобрена video share екстра. За тези, които не са ползвали yahoo mess, photo share е страхотна джаджа, с която в реално време споделяш снимките си с човека, с когото си говориш, без да е необходимо да ъплоудваш или другият да даунлоудва. Направено е така, сякаш седите на един компютър и си показвате снимките. Може да си коментирате успоредно с разглеждането, а ако някоя ви хареса, можете и да си я даунлоуднете. Когато пратите youtube линк в чата на yahoo mess, линкът автоматично се превръща в клипче, вътре в самия чат! Ето именно тази екстра е добавена сега в icq.
Но дааааа... всички са луди по скайп! Какво да се прави! Да, и там има екстри, но които и от тях да пробвам, все не работят! Или поне не работят добре...

Само да добавя, че photo share дори не е екстра при yahoo mess, ами си е част от основния пакет.

А да не започвам да хваля моя любим Pidgin, защото отиде вечерта... Вижте сами ТУК

ПП Някои от нещата, които много ме дразнят в Скайп са, че много често не се показва реалното състояние на потребителите и това, че за да се свържеш с някого, трябва задължително и двамата да сте онлайн по едно и също време. Това е ужасно ангажиращо! Мрън-мрън-мрън...
Е да, качеството на разговорите наистина е много добро... Но така е и с google talk, още повече, че при google talk (както и при yahoo mess) имате безплатни гласови съобщения. При google talk тези съобщения се изпращат до e-mail-а на търсения, така че той няма как да изпусне обаждане.

Сложи си любимия софтуер в джоба :-)

В духа на маниашката ми привързаност към всякакви джаджи, представям едно велико откритие на човешката мисъл, на което се натъкнах преди няколко месеца. Тогава бях твърде заета, за да ви го представя, но сега поправям грешката :-)))

И така става въпрос за преносими програми, обединени в един продукт. Можете да си ги свалите и инсталирате на флашка, а после да си ги разнасяте където ви душа иска! Пътуващите ще ме разберат :-)))) Сайтът на проекта е този: http://portableapps.com/
Изпробвала съм го вече - работи! Единственият недостатък е, че програмите, които се поддържат не са в най-новата си версия, някои нямат превод на български... но това да му е дертът! Основният пакет с програми включва незаменимите Open Office пакет, Mozilla Firefox и Thunderbird, както и (а и накъде без) Pidgin, който все повече се превръща в любим мой месинджър. Наскоро разбрах, че има добавки за MySpace и Facebook, както и редица други знайни и незнайни протоколи. Без Pidgin никъде не тръгвам :-)))
Разбира се може да прибавите най-различни програми от специалния широкоспектърен списък на Portable Apps, аз лично открих в него едни от най-любимите си програми. За целта обаче се снабдете с по-обемна флашка.
Това е от мен засега, на добър час!