събота, 18 октомври 2008 г.

вторник, 14 октомври 2008 г.

Проклятието на колата?

Във фаталния 13-ти епизод от 11-ти сезон на американския Сървайвър има една една реплика, която ме накара да се замисля - проклятието на колата. Става въпрос, че никой от спечелилите колата в първите 10 (дори 11) сезона на риалити предаването не е печелил играта! Суеверните го наричали "проклятието на колата". Разбира се, в единайсти сезон случката се повтаря.

Подобно суеверие има и в "Шеметна надпревара" за "забавянето" или "yield" - it backfires или просто ти се връща! Това пък е възможност за участниците в играта да забавят някой от следващите отбори с половин час. В игра като "Шеметна надпревара" това е доста изнервящо! Но в сезоните, които съм превеждала, използването на този похват наистина се връща. Тези, които забавят отпадат доста скоро от играта, а забавените просперират и дори понякога печелят състезанието!

Това също много ми напомня на известното "Когато печелиш, не знаеш какво губиш и когато губиш, не знаеш какво печелиш".

Дали в живота наистина има винаги две страни? И дали всеки има заложени някакви победи и звездни мигове и ако пропуснем един, следващият може да е дори по-зашеметяващ? Дали трябва да се вкопчваме във всяка възможност, да сме винаги нащрек, или е по-добре да се отпуснем, да живеем според нуждите си и да вярваме, че щастието няма как да ни отмине?

Животът винаги ни дава знаци. В тях се крият много отговори. Но как да разпознаем знаците, когато почти всичко може да ни говори, ако сме на правилната вълна. Но ако не сме, колкото и да сме внимателни, ще пропуснем кодираното съобщение или просто ще го подминем, без да го разберем. В крайна сметка, когато си тръгнал в правилната посока и една ябълка да ти падне на главата, ще измислиш теорията за земното притегляне. На моята и сто да паднат, пак ще се чудя под кое дърво да отида, за да спре да ме боли главата :-)

Значи да променя горното твърдение: "Когато пропуснеш някоя вълна, не знаеш на каква ще налетиш и обратно, когато налетиш на хубава вълна, не знаеш коя пропускаш".

От всичко дотук човек като мен, който много държи да не се прекара, е направо хвърлен в отчаяние. Ами то излиза, че човек винаги е прекаран и винаги печели.

вторник, 7 октомври 2008 г.

БТВ репортерите, "На учителя с любов"

Оттук можете да видите онлайн двете предавания "На учителя с любов" на репортера Стоян Георгиев и оператора Валентин Николов.

Най-накрая някой да се сети за проблемите в българското училище и да се престраши да погледне нещата в дълбочина, а не само да кани разярени от учителската стачка родители! Похвална е саможертвата на журналиста от БТВ Стоян Георгиев! Макар че за един месец не може да се добие напълно ясна представа за положението.

Първо, когато "не си оттук и си за малко" съвсем не е същото като да знаеш, че това е животът ти.

Второ, за един месец работа този начинаещ учител съвсем не е изпитал всички "екстри" в професията - организиране, подготовка и проверка на олимпиади, конкурсни изпити и други подобни състезания. Те се провеждат в събота и неделя, а организацията и проверката, извън редовните часове, но задължително на работното място и не вкъщи. Разбира се, учителите не получават никакво допълнително възнаграждение за тази си допълнителна работа (всъщност тя дори не се води допълнителна) и са длъжни да нямат личен живот и да могат винаги да са налице в "почивните дни".

Също така временният колега-журналист не е успял да вкуси от сладостта на безумната бумащина, която минава през ръцете на всеки класен ръководител.

Не е имал и уникалното удоволствие да иде на почивка за сметка на учениците - тоест с тях! Тук задължително вмъквам и една скоба, защото съм сигурна, че ще има хора, които няма да разберат намека. Вие, неразбралите, помислете си с каква радост се отървавате от децата си за някой уикенд, за да си починете, а те са само 2, 3, 4... Представете си сега с какъв "кеф" отива да си "почива" даскалът с 20-30 наведнъж, след като цяла година си е мечтал да си почине от тях! Не пропускам също да спомена, че организацията на екскурзиите също се прави от учителите (нещо, за което бихте си платили, ако бяхте отишли във всяка туристическа агенция, но нали тук говорим за даскали...), отново извън работно време, но за сметка на това, на техни разноски (телефонни разговори, пътувания, свързани с организацията, и т.н.)! Учителите не ползват командировъчни, но пък носят огромна отговорност...

Да, има и готини деца (като моите ученици), но, както виждате в материала, не всички са такива. Пък дори и с готини деца, пак не бих нарекла ученическата екскурзия "почивка". Просто, когато децата са свестни, се чувстваш морално удовлетворен и от тази гледна точка, си струва.

А ако репортерът беше и класен ръководител, след малко повече от месец, щеше да усети и друга страхотна тръпка - родителския тормоз. Не всички родители са такива, но и малкото, които го правят, са достатъчно. Смятат те за спешно отделение и звънят за всякакви щуротии, по всяко време на денонощието, седем дни в седмицата. И винаги трябва да си усмихнат и любезен! И отново да нямаш личен живот...

Но няма какво да се сърдим на хората за тяхното отношение. Те не знаят. Също както аз не знам какво им е на шофьорите или строителните работници, или на инженерите, или на счетоводителите, или на продавачите... Чувала съм какви ли не безумни коментари от доста интелигентни хора (които обаче хабер си нямат за какво става въпрос), дори от приятели, дори майка ми възкликна веднъж: "Ама Ани, никога не съм предполагала, че учителите работят толкова много!" (тя също си мислеше, че учителството е лесна работа, а баща ми смяташе, че не ми стига времето и седя по нощите, защото не съм организирана...) Винаги досега обвинявах журналистите и правителството за наложеното отношение. За първи път съм опровергана от журналист. Това е една слаба светлинка в тунела, но е все пак някаква надежда. Дано пък повлече крак...

И ето една много добра статия на човек, когото много уважавам, Яна Шишкова - ТУК.

събота, 4 октомври 2008 г.

Да живее blogger!

Представям ви още една кефеща черта на blogger - възможността да добавя yahoo pingbox. Това е едно приспособление, което ще намерите в първата колонка вдясно, най-отдолу. Представлява директен чат с мен, когато съм онлайн. Дали съм онлайн ще видите на самото приспособление, то ще си пише :) Не е необходима никаква регистрация или инсталация. Дори може да не си пишете и името! Но тъй като на анонимки не вярвам, предпочитам да си го напишете :) Можете дори да си запазите настройките с ваше име-nick и това да си е вашата връзка с мен (ако нямате друга), без да се регистрирате където и да е и без да сваляте и инсталирате каквото и да е! На мен също ми е супер удобно, защото съобщенията пристигат директно в любимия ми yahoo messenger и не се налага да правя 9792374237-та регистрация в пореден сайт (като при meebo, например, който е подобна функция в безплатната версия на wordpress, но много по-неудобна за тази си цел).
Много яко, нали?
Ще чакам да си бъбрим :) Особено с тези, с които иначе не съм свързана поради ред причини :)

ПП Май, за да няма проблеми, се иска последна версия на adobe flash player за браузъра. Ако го нямате инсталиран, може да показва фалшиво, че съм офлайн. Инсталацията е безплатна, така че ъпгрейдвайте на воля :))))

ППП А, да! И още нещо - разговорите чрез yahoo pingbox са напълно лични! Само двамата участници в разговора виждат за какво се говори и че изобщо се говори :)

петък, 3 октомври 2008 г.

Най-нежното нещо

И като съм се развихрила на тема клипчета, ето и още едно, в подкрепа на кърменето. Нанко направо не можа да повярва, че е снимано в България, толкова е добро! А ето и още малко информация за клипа ТУК.

четвъртък, 2 октомври 2008 г.

сряда, 1 октомври 2008 г.

Ех, мореееее

Я да пусна и малко снимки от морето, преди да пиша как е с бебе по пътищата и горите :-) че май най- е трудно с бебе да драснеш някой ред :-))) И имайте предвид, че това съвсем не са всички снимки, но постепенно ще попълвам албума. Промените ще бъдат в този същия албум, а не в нов пост. :-)

А ето и едно сладко клипче на Ники още от месец август :)