вторник, 24 септември 2013 г.

Без заглавие

Навсякъде по света младите са източник на идеи, те са смели, прогресивни, вдъхновени, без бариери, с по-разчупен мироглед, свежи.

Навсякъде, но не и тук. Тук от малки ни слагат на мястото. Обрамчват ни. Стимулират еднаквомислието. Учат ни... да сме като всички останали.

Не знам дали това е причината, но най-закостенелите, ограничени, безидейни и страхливи хора, които съм виждала в действие, са били именно едни от най-младите. Хора без капка вдъхновение, без ценности. Вършат нещо не за себе си, а за някого, доказват се. Ама на кого и защо - ... Дали някога са си задавали въпроса кои са и защо са тук, какво правят и защо го правят, каква е целта им, имат ли такава?

Животът може да е път, но за да е такъв, той се нуждае от посока. Вярвам, че няма идеални хора, още по-малко аз съм такава. Но поне си задавам въпроси от време на време и поне се опитвам!

понеделник, 23 септември 2013 г.

Свобода

Преди ми се струваше, че когато завърша училище или университета, ще съм свободна. Ще мога да правя каквото си поискам. Ще мога да отида накъдето ми видят очите и няма да има сила, която да ме спре. Няма да има кой да ми казва какво да правя, кога, как и по колко... Няма час, няма ден, нито пък сезони - делник и празник не съществуват - всеки ден може да бъде такъв, какъвто си поискам! Най-накрая ще живея своя собствен живот.

Вече почти петнайсет години минаха, откакто завърших училище, а все още не съм намерила тази свобода. Гледам снимките на моите приятели и ме лъха именно на нея. Познавам я, усещам я, но не мога да я стигна. Понякога си мисля, че просто ме е страх да се пусна. Когато твърде дълго си живял в клетка, започваш да се привързваш толкова много към нея, че не можеш без нея. Дали и аз не мога без моя затвор?

Искам да се пусна.

Всъщност свободата не зависи от обстоятелствата и другите - това е рамка, която ние си слагаме. Свободата е в нас. И независимо от всичко.

неделя, 15 септември 2013 г.

Психолог или хомеопат

Преди време се чувствах точно така, макар да не бях дете...
Цялата статия: http://homeopathyfor.us/index.php?catid=3&subcat=8&page=3&id=106
Аргентум нитрикум
Детето е възбудено, бърза, непрекъснато е заето с нещо до пълното си изтощение. Това състояние е придружено от силно безпокойство, защото му се струва, че времето тече много бързо... Страхува се, че няма да свърши навреме, че няма да пристигне навреме... То прави всичко в бързане, страх да не закъснее, страх, че нещо ще се случи, страх от изпитване. Тази тревожност от очакването го прави нервно и предизвиква смущения в съня, диария от стрес, дори треперене. Налице са различни фобии, от затворени пространства, от височини, с импулс да се хвърли, от тълпа. Страх от всичко, което може да му попречи да се придвижва.
Трябва да се отбележи силното желание за сладки неща.

от Екатерина Чамурлийска

Само се чудя, защо трябваше да давам пари на психолог, който така и не разбра какво ми е, като тук жената описва това състояние като характерно за цяла група хора (макар и малки). А посочва и лечение!