Преди ми се струваше, че когато завърша училище или университета, ще съм свободна. Ще мога да правя каквото си поискам. Ще мога да отида накъдето ми видят очите и няма да има сила, която да ме спре. Няма да има кой да ми казва какво да правя, кога, как и по колко... Няма час, няма ден, нито пък сезони - делник и празник не съществуват - всеки ден може да бъде такъв, какъвто си поискам! Най-накрая ще живея своя собствен живот.
Вече почти петнайсет години минаха, откакто завърших училище, а все още не съм намерила тази свобода. Гледам снимките на моите приятели и ме лъха именно на нея. Познавам я, усещам я, но не мога да я стигна. Понякога си мисля, че просто ме е страх да се пусна. Когато твърде дълго си живял в клетка, започваш да се привързваш толкова много към нея, че не можеш без нея. Дали и аз не мога без моя затвор?
Искам да се пусна.
Всъщност свободата не зависи от обстоятелствата и другите - това е рамка, която ние си слагаме. Свободата е в нас. И независимо от всичко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар