неделя, 29 май 2016 г.

Не питай какво прави държавата за теб...

До болка позната фраза и напълно куха в настоящата обстановка. Така определям всички "велики" сентенции, които звучат много "истински" и гръмко, затова хората ги лапат като шарани, но извадени от контекст и залепени за личния контекст на случайния читател, стават нелепи.

Да разгледаме въпросната мъдрост - "Не питай какво прави държавата за теб, а какво ти правиш за държавата." Смисълът е ясен - човек не бива да е готованец, трябва да е солидарен, първо сам да положи усилие, пък после да иска нещо, и най-важното, когато човек работи, той знае, че понякога, въпреки добрите намерения, се случват грешки. Затова работещият човек обикновено не е краен в изказванията си, склонен е да прощава, оценява добрите намерения.

Така е! Но работещият човек вижда и липсата на добри намерения, просто я прозира, липсата на морал, на чисти стремежи, ясни цели и идеи, и най-лошото, на вдъхновение!

Повечето хора се увличат именно от това, от енергията, ентусиазма, от висшата цел. И като не ги виждат, ами, не им се прави каквото и да е. Като се чувстват експлоатирани, измамени и подценени, изобщо не биха се и замислили да дават каквото и да е.

Та великата сентенция за даването преди взимането, изречена от Джон Кенеди, в контекста на българската държава, където не се е появила личност като него на политическия хоризонт, изобщо няма същото значение. Може би когато и в България има един Джон Кенеди, тогава и българите ще се питат първо какво са направили за държавата.

Как ми хрумна да пиша за тази тема? Тъкмо преди минути разглеждах проект, който така ме вдъхнови, че веднага поисках да го подкрепя, и като нямам пари, се заразгледах няма ли как да съм доброволец. А има и още толкова много проекти, захванати от доброволци с чисти души и сърца, дори и в България! Всички те намират и подкрепа, и дарители, и доброволци, които да работят безплатно. С две думи, не е като да няма хора, които да се чудят как да допринесат за добрата идея, за каузата. Само че трябва да видят такава и да повярват в нея. Замислих се и за случаите, в които самата аз нямам желание да влагам никаква енергия в нещо. И стигнах до извода, че ми липсва именно вдъхновението, искрата, дори добрият пример. Защото лидерите трябва да дават пример! Когато се възхищаваш на някого, инстинктивно се опитваш да приличаш на него, да му подражаваш, да работиш дори повече!

Е, затова си пожелавам и се моля да се появи именно вдъхновението, което ще накара хората да забравят да питат какво прави държавата за тях, а с радост да търсят начини какво още да направят за нея.