неделя, 15 март 2009 г.

Надежда

Вчера в таксито, докато се прибирахме, с шофьора се разговорихме. Този човек ми въна надеждата. Понякога е достатъчно да срещнеш един непознат, който не се страхува да отвори съзнанието си. И си доволен. Не си сам. Не просто не си сам, а дори може би си болшинство!

събота, 14 март 2009 г.

Таланти

Вижте само колко талантливи са нашите деца!



Освен, че песента е записана със страхотно качество и текст (е, имам някои забележки по субтитрите... :-) ), тя е също чудесен начин хората да се запознаят поне бегло със загиналите момчета. Те са наистина прекрасни. Дано сега са в един по-добър свят!
***********
В следващите няколко дни станаха още няколко подобни катастрофи, със засичане на кола и автобус или камион. В никоя от тях нямаше толкова жертви.

понеделник, 9 март 2009 г.

Нов случай, различна развръзка

Помествам един цитат от сайта на БНТ. Цитирам всичко, защото когато новината остарее, линкът към текста ще е невалиден.
09.03.2009 / 11:55

Тежка катастрофа в Пловдив

Четирима души пострадаха при катастрофа тази сутрин в в Пловдив. По първоначални данни от полицията в 7.30 часа на кръстовище в жилищен район „Тракия”, автобус “Мерцедес”, отнел предимството на два леки автомобила-Ауди и Сеат и те едновременно се блъснали в него.

Истинско чудо е, че при катастрофата няма загинали, тъй като при огледа на произшествието не се забелязва спирачен път. Всички пътници от двата автомобила се намират в университетската болница в Пловдив. Според лекарите няма опасност за живота на четиримата пострадали. Все още не е ясно с каква скорост са карали водачите при сблъсъка

Шофьорът на автобуса и неговият колега не пожелаха да говорят по разбираеми причини.

Репортер:

- Вие ли карахте автобуса?

Кръстовището на смъртта, както е познато на жителите на квартала, всеки месец е в полезрението на медиите и контролните органи. Наскоро на същото място бетоновоз събори контактната мрежа на тролейбусите.

Войната на пътя - хроника на тежките катастрофи в България

Автор: Златин Бояджиев

Ако турският автобус от катастрофата при Стара Загора беше спазил ограничението за скоростта, може би чудото щеше да е в Стара Загора...

?!!!!???!?!?!?!?!?!???!?!!!!?!?!

Не мога, не искам да приемам, че живея сред толкова много злоба, злорадство и невежество!
Съжалявам, че си позволих коментар на страницата на долнопробно онлайн издание, където сдухани комплексари спестяват пари от терапия като изливат неистово простотията си... Не четете dnes.bg! Поне не, ако искате качествено представяне на новините и филтриране на мненията. Ако обаче си падате по спама, това място ще е рай за вас!
Надявам се скоро истината за инцидента край Стара Загора да излезе наяве! Много ми се иска да видя физиономиите на обезумелите, безгрешни, велики! мнениедавци като разберат, че виновен за трагичния изход от катастрофата е шофьорът на АВТОБУСА! Който, при все това, е професионалист! Иска ми се да надникна в съзнанието на малоумниците, които се радват (да!!!!! така са го написали!!!!!!) за смъртта на едно дете!!!!! Искам да се запозная с майките им, с техните деца, с тях, да разбера що за нещастен живот ги е довел дотук. МРЪСНИЦИ!
Аз познавам Павел, шофьора на леката кола. Е, вярно, не съвсем отблизо, но все пак живеем врата до врата. Той не е такъв, какъвто го описват подивелите, жадни за кръв ненормалници по разни сайтове. Той е едно съвсем нормално, добро момче, което никога не е давало вид на "бабаит" или "джигит". Родителите му са интелигентни хора, които са му гласували доверие, само няколко месеца преди да се отдели от семейството и да стане студент. Ужасявам се как някой може да съди друг, без изобщо да го познава! И то толкова категорично, крайно... ужасяващо... нямам думи!
Уж сме еволюирали... Вече виждам как хората са допуснали инквизицията, световните войни, всички престъпления срещу човечеството. Една екзалтирана тълпа е готова на всичко! Стадо такова!
На всички тези пожелавам в следващия им живот да станат майки! И някак си да помнят какви са ги говорели! А ако това им е малко, пожелавам им да имат и сърце и душа, с които да разберат и усетят какво означават думите им. Не казвам "действията им", защото такива жалки плужеци обикновено не действат, а само плямпат!

петък, 6 март 2009 г.

Asus EEE PC

Вече почти година имам сладкото мъниче и за това време съм натрупала доста впечатления. Знам какво мисли един истински geek за тази машинка - слаба, нерентабилна, реално няма да ми върши никаква работа, за същите пари ще си купя 48938493749 пъти по-мощен (и разбира се огромен) настолен компютър.
НО...
Трябва да отбележа, че аз не съм такъв geek и за мен този компютър е истинско спасение!
Да започнем първо с размера. О, да, размерът има значение! Само една майка може да разбере какво облекчение е да има такъв малък помощник за чатене, форум-иране, а защо не и за свършване на някоя работа (превод, водене на бизнес кореспонденция, писане на статии, малко счетоводство може би, понякога в помощ на студента... списъкът може да се продължи). Само майката знае какво е да се помъкнеш из града с количка, бебе, което често не иска в количката, а в ръцете на мама, затова прибавям и слинг или кенгуру, одеяла, играчки, дрешки, пелени, храничка, вода, мокри кърпички, дъждобран и какво ли още не. Всичко е прилежно прибрано, защото трябва да остане място и за покупките от обичайното пазаруване - за детето, за дома... Представихте ли си го? Ако случайно майката е била по-неблагоразумна (и с не много средства), най-вероятно е избрала да купи количка, която тежи поне 10-15 кг, по-леките са поне двойно по-скъпи или не стават за всички възрасти на детето. А сега си представете, че някой ми предлага 17 инчов лап топ, с удобен екран, последен писък на висшата компютърна мода... и който трябва да нося с четвъртата, най-мускулеста ръка (защото той върви със специална и огромна раница, само за себе си и тежи сумати килограми) и при все това се води за преносим компютър.
Да, благодаря. Може би друг път.
Искам нещо малко, леко, почти невидимо! Нещо, което събирам дори в дамската си чанта!
Това е моят Асус!

Втората му гениална черта е безшумността. Ама наистина безшумност! Асус няма нормален твърд диск, а флаш памет и когато го пуснете, не се чува абсолютно нищо! Е, освен приветствената мелодия на Windows, която можете да изключите. След известно време работа, започва да се чува съвсем леко бръждене, но то е 9874927842358 по-слабо и от най-безшумния компютър, който съм чувала. Какво от това? Отново майките ще ме разберат. След като си положил къртовски усилия да приспиш малкото зверче, което е раздирало с писъци въздуха с часове, едва ли ти се иска да се събуди, заради шумна машина. Изпробвала съм Асуса дори до главата на Ники и той нищо не усети :-) Да не говорим, че едва ли има друг компютър, който така удобно и лесно да можеш да подмяташ насам-натам с една, дори с половин, ръка, докато с другата държиш детето или го гушкаш, за да заспи. Има мощен wireless, така че наистина мястото е без значение.

А сега за ограничените възможности. Да, този компютър не може всичко. Но пък може доста. Моят 4G екземпляр (тоест, от най-слабите) е инсталиран с Windows XP SP3, има си видео плейър, уеб браузър, месинджъри - скайп, пиджин (имах инсталирани оригиналните ICQ и Yahoo, но реших, че няма смисъл :-) ). Имам MS Office 2003 + Proofing tools. Имам SA Dictionary и Longman Dictionary of Contemporary English, 4th edition! Във връзка с новата ми работа съм качила и три софтуера за обработка на субтитри, единият от които е професионален. Успях да събера всичко с една малка хитринка - разширих основната памет с една 8 ГБ SD карта. На нея инсталирах повечето неща, включително моите Portable Apps, които включват десетки страхотни програми като Thinderbird, Firefox, Sunbird, Defragmenter, Sudoku, Open Office, Gimp (безплатната версия на Photoshop), Audacity и много други. И всички програми работят идеално. Е, не се спъват от бързане, но и не затлачват невъзможно много. Факт е, че вече почти не работя на настолния си компютър. Винаги, когато имам някаква задача, предпочитам да се излегна удобно на дивана и да работя така. Край на отеклите крака и схванатия гръб. Асусът е толкова малък и лек, че мога дори да работя с него, обърната на една страна (обръщам и компютъра така :-) ).
"Е гати мързела!" Ами, кой както се уреди! Защо работата трябва да е трудна и неприятна?
А като преводач, с малкия ми приятел сме свършили вече дооооооооста работа!
Така че, не си го давам!