сряда, 23 януари 2008 г.

Колко е трудно да се борим с предразсъдъците

Това е едно мое есе, което писах докато бях студентка. Споделям го, защото вярвам, че е доста актуално не само в областта на методиката по чужд език...

Много хора си мислят, че само възрастните имат предразсъдъци, които им пречат да се развиват, да повярват в себе си или да последват мечтите си. За мое огромно съжаление забелязвам, че предразсъдъците могат да бъдат дори още по- силни при децата. Може би защото те са така неопитни и доверчиви, приемат безусловно всичко, което възрастните им кажат или натрапят с поведението си.
Ето защо именно учителите на малките деца и родителите носят голяма отговорност за това какви възможности ще имат децата в бъдеще и колко щастливи ще бъдат. Всички родители искат децата им да бъдат щастливи и да успяват във всичко, с което се захванат, а сами не разбират как още от ранно детство несъзнателно (може би) им пречат да постигнат това.
За да подкрепя думите си, още в началото ще дам пример с отношението на деца от втори и трети клас към изучаването на чужд език. И при двата класа обърнах внимание на една тяхна констатация- не може хем да учат, хем да се забавляват. Във втори клас ми направи огромно впечатление това, че всеки път, когато записвах на дъската нова дума, те ме питаха дали трябва да я пишат по десет пъти- в часа! Когато един ден се наложи да им съобщя, че няма да караме повече часове заедно, те отвърнаха, че съжаляват и че предпочитат да имат часове с две “госпожи”- с едната им е по- забавно и си играят, а с другата- учат много- никога не играят и цял час пишат. Това бяха думите на децата.
Третокласниците изразиха отношението си към ученето дори по- открито: “по- добре да мразим английския, но да знаем”. Последното изречение ми беше казано като извинение, когато аз ги наказах, за тяхно лошо поведение, с по- скучна за тях работа, като самоцелно писане. Децата, свикнали с по- интересни занимания в моя час, веднага се разбунтуваха. Това “въстание” предизвика доста разговори и пресичане на мнения. В крайна сметка, децата (надявам се по собствена воля) дойдоха да ми се извинят. Тези думи ме накараха сериозно да се замисля към подхода си- очевидно погрешен в онзи момент.
От къде идва това отношение и правилно ли е то? Не веднъж и от възрастни съм получавала забележки, че няма какво да си губим времето с комуникативни задачи- по- добре да решаваме тестове, да превеждаме и да учим думи. А за какво са им всички тези думи, когато нищо не могат да кажат с тях? И когато, ние възрастните, постоянно повтаряме, че да работиш е трудно, уморително, че след определена възраст не може да се учи език, не само започваме да си вярваме, а пречим и на децата да повярват в обратното- че могат въпреки всичко. Защото те вярват в нас!
Може би логиката на “трудното” първоначално е създадена за успокоение на тези, които не са могли да се справят с нещо. Може би защото не са намерили призванието си. Но факт е, че именно заради тази наложена логика, основна задача на чуждоезиковата методика, и основно на сугестопедията, е да се освободи от нея.
Разбира се, само позитивното отношение не е достатъчно, за да се реализират успехи- необходима е и работа. Но кой казва, че работата е нещо трудно, лошо и неприятно. Та нали именно работата и развитието осмислят живота ни!

Кали в "Това го знае всяко хлапе"

Взех клипчето от Vbox.bg. :-)))


*В крайна сметка всички сме хора :)

петък, 11 януари 2008 г.

Пада ли крушата по- далече от дървото?

На кого прилича Ники повече? Смятам, че има моя нос, устни и усмивка (както и съвсем същата тилна кост! :-))), но прилича и на баща си. Най- вече в цялостното изражение и маниерите. Все пак са една зодия. Вижте ги само:
Баща и син! Лика прилика!
Дали?
След дълги спорове, ровене в стари албуми и запитване на роднини и приятели, открих, че моите познати и роднини смятат, че той прилича на мен, а Нанковите- на него. Реших веднъж за винаги да реша спора като пусна анкета тук :-))))) Моля, тези, които имат отношение, да дадат своя глас в анкетата в дясно.

събота, 5 януари 2008 г.

Кенгуру-слинг- инструкции за употреба :-)

Излишно е да убеждавам когото и да е в предимствата на носенето на бебе в кенгуру или слинг, особено през зимата, когато това е почти единствения начин да разходиш бебето си и да си напълно сигурен, че му е топло. Тук описвам как да се ползва кенгуру като слинг, защото е страшно удобно и практично. Лично на мен ми е много по- удобно от носенето със слинг-шал или слинг- халки (уших си и съм пробвала и двата вида).

Как да ползваме кенгуру като слинг в три стъпки.

Необходими материали:

-1 кенгуру, като моето- Steda или подобно

-около 2 метра здрав плат (може и по- малко, аз използвах стара дънкова рокля с лоша кройка J).

Стъпка 1- подготовка на кенгуруто*

Разшива се тегела, който свързва двете презрамки на кенгуруто на кръст на гърба. Махат се катарамите и пръстените за отпускане и пристягане на презрамките. В крайна сметка трябва да ви останат две отделни презрамки, без пластмасови джаджи по тях.

Стъпка 2- ушиване на нови подсилващи презрамки

Ушиват се презрамки с ширина около 15 см и дължина, колкото ви е удобна, моите са дълги около 160 см като в края са стеснени за по- лесно завързване. Добре е да ги направите двойни- за да нямат лице и гръб, за по-голяма здравина, за по- меко усещане на рамената. Моите презрамки са двойни.

Забележка: Ако използвате стара дреха и се наложи да снаждате, презрамките ще станат по- здрави, ако първо снадите лицевата част, после снадите гърба и чак след това ги пришиете заедно. Добре е да се получи разминаване на снадените шевове, както се вижда на снимките, пак за по- голяма здравина.



Препоръчвам тези шевове да са еластични тройни или двойни за по- сигурно.

Стъпка 3- пришиване на новите презрамки

Презрамките се пришиват за кенгуруто под оригиналните тънки презрамки. Използва се двоен или троен еластичен шев за по- голяма здравина.



След това оригиналните презрамки се зашиват върху новите с нормален шев, тъй като той не е носещ.

шевът започва малко по- навътре, както е показано на снимката горе

Накрая трябва да получите ето това:

В този вид кенгуруто се използва като презрамките се кръстосват на гърба и се връзват под дупето на бебето. Ето така:


За идеята да нося кенгуруто като слинг се вдъхнових от следния тип слинг:

Според мен предимствата са, че бебето винаги е в правилно положение, има добра опора за гърба (макар, че аз махнах твърдата пластинка, понеже на Ники не му харесваше, и все пак, и без пластината, на гръбчето му е меко и удобно), много е лесно за слагане и е удобно за пренасяне (доста по- компактно от 5 метра плат и по- прибрано от слинга- халки), може да се носи и от татковци!

И от дядовци :-)

За скептиците, които се съмняват дали на бебето му е удобно в кенгуруто, помествам следния клип, който е достатъчно красноречив. На него също ще видите и колко лесно се слага и носи това кенгуру- слинг.

* Не е необходимо да изпълнявате стъпки 2 и 3, ако нямате шевна машина- и така кенгуруто може да се носи като слинг (важно е как се връзва), но е малко по- неудобно и главичката на бебето не се подпира достатъчно добре.