неделя, 9 декември 2012 г.

Зачатие на Св. Анна

Почувствах се много странно, когато преди малко осъзнах, че освен че днес имам имен ден, вероятно съм била зачената именно около тази дата! Родена съм на 2 септември, няколко дни след термина на мама. Кръстена съм на баба ми, а не заради съвпадението в събитията, но явно това наистина си е моето име. Света Анна.

неделя, 2 декември 2012 г.

Суров веге пудинг

1/2 ч.ч. бадемово мляко *
1 банан
4 свежи фурми

Всичко се пасира и се яде :)

* Една чаша бадеми кисне една вечер във вода. На сутринта бадемите се белят, изсипват се в блендера и с малко вода и три лъжици мед се пасират. След това се добавят още три чаши вода и отново се пасира. Накрая млякото се прецежда през марля, а останалите бадеми могат да се добавят в кекс, сладки или да се изсушат и да се ползват като брашно.

вторник, 27 ноември 2012 г.

Пак ще се срещнем след 10 години...

Черновата на този пост е от май 2009 година

Кога минаха тези 10 години от завършването?! ;-)))
Наскоро Люси ми се обади да ми каже за срещата на класа ми от Пазарджик. Винаги съм си мислела, че мразя пубертета си и съм щастлива, че онзи период приключи. Но защо тогава така се усмихвам като си спомням? Явно чак сега осъзнавам колко прекрасен и изпълнен с любов пубертет съм имала ;-))) И колко много ми липсва сега точно това. И в същото време всичко това е още с мен и ме вдъхновява.
Разглеждах албумите на Люси и семейството й с Петьо. Смоням си как той говореше за нея - как се беше влюбил в нея от пръв поглед! Уредихме им една опознавателна среща, след която Люси заяви, че Петьо и зобщо не я харесвал, защото дори не я погледнал. А веднага след като тя си тръгна, Петьо с грейнали очи каза, че това е жената! Иска да се ожени за нея и да има деца от нея!!! Има ли нещо по-романтично и по-вдъхновяващо от това! Сега да видим дали Петьо ще изпълни и другото си намерение - той може и да не помни, но аз - да! Каза, че и в Занзибар да живее, децата му ще учат в ЕГ "Бертолт Брехт", в Пазарджик ;-)
Едни от най-хубавите ми спомени са от времето, когато се занимавах с дебати. Моят отбор беше просто страхотен! Имах най-добрите съотборници - Анчо и Петьо. Когато за първи път влязох в стаята им (май беше на Анчо, но там се събирахме да работим), много ми хареса, но понеже бях леко притеснена и освен това съм пълен социален инвалид (и все още е така ;-)), не знаех какво да кажа и изтърсих едно: "Много е разхвърляно." После потънах в земята от срам. Както и да е... Докато работехме по казусите беше страшно забавно - просто се заливах от смях. Станах един от най-добрите дебатьори, но това е така, защото през цялото време се чувствах много спокойна с моите съотборници. Не съм усетила и за миг те да се усъмнят в мен. Това е разбирането ми за истински екип - взаимна подкрепа и доверие. След този ми опит, погрешно реших, че всъщност обичам и мога да работя в екип. Явно мога да работя само с моя отбор по дебати ;-)))) Но пък колко беше хубаво!
След това се издигнах в кариерата ;-))) и станах съдия на състезанието по дебати на чужд език в Пловдив. Отново незабравими мигове. Как се мотаехме със Здравка по нощите и търсихме хотела, ориентирайки се по табелите за Бургас и София. А най-интересното е, че не се изгубихме!!!
Или когато ходихме на море с Верка Додникова, по математика, една от най-яките учителки. Пак кръстосвахме по нощите и все се канехме да останем будни цяла нощ, за да посрещнем изгрева, но успяхме само веднъж ;-))) Люси предложи да не спим три нощи, но заспа още на първата ;-)))

...
Има и още много спомени, които си нахвърлях и чаках сгоден момент да довърша в този пост, преди да го публикувам, но уви, въпросният момент не дойде. Затова пускам поста така, пък по живо по здраво на 15 години от завършването ще доразвия и останалото :)
...
to be continued...

Соева майонеза

70 грама соево брашно
10 грама (2 лъжици) брашно от нахут
0,5 литра вода
1/2 ч.ч. олио
половин скилидка чесън
1 супена лъжица лимонов сок
1 супена лъжица ябълков оцет
сол на вкус (за мен - 1 равна кафена лъжичка хималайска розова сол)

Водата завира, соевото и нахутеното брашно се изсипват постепенно и сместа се бърка, докато се сгъсти. Тенджерата се сваля от огъня, а след това се прибавят и останалите съставки. Всичко се пасира добре.

петък, 19 октомври 2012 г.

Във форма?

Ако трябва да вярвам на body composition analyzer-а в Къщата на спорта, то би трябвало вече да съм спечелила битката с мазнините. Резултатът доста ме учуди, защото макар да свалих доста килограми напоследък, все още се боря (според мен не така успешно засега) останалото да са "само мускули". Да видим кога реалният ми външен вид ще потвърди оптимистичните резултати от днешното замерване :)

неделя, 16 септември 2012 г.

Как Дропбокс ми спаси живота

Току що получих съобщението, което би смразило кръвта на всеки, работил два дни по някакъв проект в Уърд, а след това от него е останало само няколко знака на неразгадаем език.

За моя радост имах Дропбокс, който автоматично синхронизира файловете между няколкото ми компютъра. Веднага изключих модема, изключих Wi-Fi приемника на другия ми лаптоп и го включих. Влязох в папката, последно актуализирана предния ден, и намерих целия файл, здрав и читав! Олекна, ми!

А който иска да има това прекрасно, спасително приложение, нека кликне ТУК :)

неделя, 29 април 2012 г.

Карък!

Тъкмо тръгна, с 10 минути закъснение от начална гара, и влакът спря. От съседната седалка, през слушалките на спящ селски индивид, по външност не по-различен от останалите младежи, се разнася смразяваща духа чалга. Слава Богу влакът потегли отново и далеч по-приятното потракване по релсите надделя.
Бих казала, че това е перфектният финал на едно злополучно пътуване, на което малко от плановете ми се осъществиха, но пък за сметка на това изхарчих доста от малкото ми пари. Разбира се, оказа се, че можело да си върна парите за пътни с командировъчно, ама разбрах чак след като срещнах колегите на самата конференция. С две думи - твърде късно.
Сигурно трябва да има и такива моменти. Сега само трябва да разгадая поуката.

понеделник, 16 април 2012 г.

Христос воскресе!

Тази година продължих традицията с оцветяване на яйцата с естествени бои от храна, билки и цветя. Понеже забелязах, че в гугъл има малко информация на български език, а има интерес, реших да опиша подробно тазгодишния си опит и да го подплатя с много снимки.

Първо искам да отбележа, че началото беше провокирано от тази статия: http://www.jenite.net/2008/04/blog-post_26.html Освен това чудесните резултати ме стимулираха да повторя и дообогатя опита си.

Едно от важните неща, които трябва да знаете за боядисването с естествени бои е, че трябва да си отделите доста време (няколко часа) за приготвяне на смесите за оцветяване. На яйцата ще са им нужни от час до едно денонощие, за да "поемат" цвета. През това време вие не сте ангажирани с тях, но все пак трябва да го предвидите в графика си, ако искате яйцата да са готови за Великден. Просто започнете боядисването поне два дни по-рано.

Яйцата, които боядисах за Великден, бяха от село и не можех да подбирам цвета им, но той се оказа доста благодатен. От опит знам, че чисто белите яйца не се оцветяват много добре с естествени бои. Не че не може, но се иска много повече време и упоритост, за да се получат наситени нюанси. Първият ми опит (от преди три години) беше с тъмни яйца и резултатът беше много по-добър, отколкото с абсолютно белите (които използвах миналата година). Естествените бои не са като синтетичните, явно по някакъв начин се свързват с цвета на черупката и го обогатяват. Получава се много по-красив цвят, наситен с нюанси. Това е като цветната подложка при класическата маслена живопис - получава се много по-добре отколкото ако се рисува директно върху бяло платно.

Ако решите да боядисвате чисто бели яйца, препоръчвам да ги варите заедно с боята, за да се оцветят достатъчно добре.

Та тазгодишните яйца не бяха нито много тъмни, нито абсолютно бели - с една дума - идеални.

ПОДГОТОВКА НА ЯЙЦАТА

Преди да сваря яйцата ги натрих с оцет, а след това добавих три лъжици сол във водата. Четох някъде, че това трябва да ги предпази от спукване и наистина, нямах нито едно спукано яйце. Пукнатото, яйце, което ще видите на една от снимките по-долу, се пукна, след като го изпуснах без да искам :)

След като сварих яйцата, започнах приготвянето на отварите за оцветяване. Планирах си времето така - червено и зелено в петък вечер, жълто и синьо - в събота сутринта. По принцип за червения цвят използвам люспи от червен лук, но когато погледнах торбата с предварително купения лук, видях, че той е мухлясал. Това ме наведе на мисълта, че друг път не е зле да изсушавам лучените люспи, ако ще ги пазя за по-късно ползване. Поизбрах малко по-сухи и здрави люспи, около шепа, и реших, че няма да са достатъчно. Бях взела чай от каркаде и реших да пробвам с него. Някъде из нета пишеше, че и каркадето оцветява. Мислех, че ще получа червен цвят, но всъщност яйцата станаха...

ТЪМНО СИНЬО - ЛИЛАВО
чай от каркаде
вода
сол
оцет
В тенджера изсипах около литър и половина вода и добавих 10 пакетчета чай от каркаде. След като водата завря, намалих котлона и оставих да ври около час, час и половина. Изчаках цветът на чая да стане доста тъмен.

Налях готовия чай в компотен буркан, добавих супена лъжица сол и супена лъжица оцет и докато е още горещ, добавих яйцата. Много се изненадах, когато те започнаха да се оцветяват в синьо. Малко по-късно забелязах, че черупките се покриват с нещо като ципичка. Тя беше доста тъмна и се махаше лесно. Поизтрих малки участъци върху някои яйца и ги върнах в чая. След като сместа изстина, оставих буркана в хладилника за през нощта.

ЧЕРВЕНО
шепа люспи от червен лук (от около две глави)
вода
сол
оцет
Видях, че червеното от каркаде няма да го бъде, затова в джезвето, в което приготвям чай, сложих шепата люспи от червен лук (от около две глави), добавих вода, колкото да покрие люспите и включих котлона. Оставих да ври за 30 минути на тих огън (че водата така или иначе беше малко, да не изври съвсем). Прецедих в компотен буркан, добавих супена лъжица сол и супена лъжица оцет. Докато отварата е още гореща добавих яйцата. След като изстина, прибрах в хладилника за през нощта.

ЗЕЛЕНО?
500 гр. спанак
вода
сол
оцет
Половин килограм спанак си е много нещо. Едвам се побра в най-голямата тенджера у нас. По принцип при боядисването с естествени материали, трябва да се слага повече материал и по-малко вода, но с обема на спанака беше трудно да не се добави много вода. Варих половин час, но разтворът стана доста блед. Реших да пробвам въпреки това. Излях отварата в компотен буркан и добавих супена лъжица сол и супена лъжица оцет. Сложих две яйца. След като сместа изстина, прибрах в хладилника.


На сутринта нямах търпение да видя резултатите.
Както се вижда на снимките отстрани червените яйца станаха много наситени, дори кафеникави, зелените не се получиха, а лилавите синът ми нарече "черни". Ципичката върху тях беше много тъмна и лесно се махаше. Изтритите по-рано места се бяха оцветили в тъмно синьо - лилаво, а местата, които изтрих сутринта, си бяха белезникави. Реших да смъкна ципичката на едно от яйцата - яйце Х. Не ми хареса, затова реших да го потопя в разтвора от люспи от червен лук, заедно с едно друго яйце. Едното от "зелените" яйца реших да боядисам в жълто, а другото оставих, защото странно, но синът ми позна, че е зелено! Не беше зле да имаме и едно зелено яйце, пък макар и инкогнито :) Останалите оцветени яйца оставих да съхнат, а неоцветените разделих за оцветяване.

ЖЪЛТО
1,5 литра вода
30 гр. куркума
1 с.л. оцет
1 с.л. сол
Изсипах куркумата във водата и варих 30 минути. След това прецедих в компотен буркан, добавих солта и оцета и яйцата за боядисване. След като изстина прибрах в хладилника за около едно денонощие (до другата сутрин).

СИНЬО
1/4 малка червена зелка
вода
1 с.л. сол
1 с.л. оцет
Знаех, че ще ми трябва малко количество боя, затова използвах само четвърт от зелката (на горната снимка до спанака). Накъсах листата й в малък съд и добавих вода, колкото да я покрие. Варих на средна степен 30 минути и прецедих в компотен буркан. Добавих солта и оцета и яйцата за боядисване. След като изстина оставих в хладилника за около едно денонощие, като жълтите и втората партида червени яйца.

През това време боядисаните предния ден яйца бяха вече изсъхнали и се бяха разхубавили. Ципичката на "черните" яйца беше изсветляла и не се отделяше от черупката на яйцето.
Линийките по кората се получават от допира на лъжицата - постоянно ги разбърквах и вадех, за да наблюдавам как върви оцветяването. Знам, че повечето хора се стремят към гладки и еднородни цветове на яйцата, но на мен такива шарени и причудливи форми ми харесват много повече :) Да не говорим за безбройните нюанси в цветовете. Направих десетки снимки, за да предам това богатство, но фотоапаратите просто са неспособни да предадат качествата на живия цвят.

През деня от време на време наглеждах яйцата и проверявах докъде е стигнал процесът на оцветяване. Вечерта, преди да си легна, реших да извадя едно от сините яйца, за да видя дали цветът му ще е много по-различен от другите сини.

На следващите снимки се вижда какъв беше резултатът на другата сутрин.
Интересно е, че с времето багрите се променят, стават все по-ярки и се обогатяват. Определено останах много доволна от получените цветове. Догодина ще се постарая да са по-равномерни и по-малко издраскани (или поне да са по-идейно издраскани). Ще пробвам с люспи от обикновен лук (жълт), цвекло, плодов компот/сладко, сушени плодове. Има много сайтове на английски език, които предлагат най-различни идеи и ме вдъхновяват. Някой ден ще допълня статията с линкове към тях.

Държа също така да отбележа, че не съм изхвърлила всички остатъчни продукти от боядисването. Сварения спанак направих на супа с ориз и домати. Зелето се превърна в страхотна салата за Великденската трапеза. Лукът отиде в различни манджи. Е, изхвърлих пакетчетата от чай и остатъчния разтвор с куркума, но догодина ще знам да правя по-малки количества боя, за да няма излишества.


вторник, 20 март 2012 г.

Невъзможно?

Не, възможно!

Знаехте ли, че можете да се излекувате от гърбица? Да, наистина е възможно! Вчера забелязах, че досадната мини гърбица по средата на гърба ми е изчезнала! Е, в някои позиции мястото все още си личи, но определено вече е доста по-гъвкаво. За първи път от години, всъщност дори от детството ми, започнах да усещам гърба си истински гъвкав. Няма никакви блокади и скоро ще успея да постигна желаната от мен форма, въпрос е само на време.

Как го постигнах? Отговорът е: с балет и йога. Най-важното е да се работи ежедневно или стремежът да е към ежедневна работа (за работеща майка и през ден е постижение :)). Важно е да се работи не с насилие, а с постоянство. В никакъв случай не трябва да се правят опити за постигане на краен резултат още в началото. В същото време трябва да има стремеж към развитие.

Друг важен момент е правилната позиция. Ако разтягате на една страна, ще постигнете външно по-бърз резултат, но реално ще си контузвате кръста. Трябва да се спазват правилата в йогата и балета, за да няма контузии и за да са трайни резултатите.

За постигане на по-добра гъвкавост много помага предварителното загряване на цялото тяло. За целта може да се приложат всякакви похвати - бягане, танци, плуване и др.

Това е от мен.

Пожелавам на всички гъвкав и здрав гръб :)

неделя, 4 март 2012 г.

Добро утро!

Напоследък се запалих да експериментирам на тема разнообразно постно меню :) Реших през тези пости да се науча да живея в хармония със себе си и природата и да започна да се уча да живея без излишества.

Най-важното за една диета, както и за всичко останало, е да ти е приятно и разнообразно. Затова си нахвърлям тук набързо всички сполучливи буламачи, за да не забравя "рецептите". Допълнително предимство е, че са подходящи за носещите брекети :)

Закуска - вкусотия!

1 ябълка
шепа-две орехи
шепа фурми (използвам свежи, но може и сушени)
лъжица мед (или кафява захар)*

Ябълката се обелва, нарязва и се слага в кухненския робот, прибавят се орехите и фурмите. Всичко се пасира. Изсипва се в чинийка или чаша, а отгоре се украсява с мед.

*Съвсем спокойно може да се консумира и без допълнително подслаждане, но аз имам не просто цяла уста със сладки зъби, а съм и с въглехидратен тип метаболизъм. Желанието за сладко е по-силно от мен.

понеделник, 27 февруари 2012 г.

Хумус

Помествам рецептата за хумус, която най-много ми харесва.

100 г брашно от нахут
400 мл вода
две скилидки чесън
две пълни супени лъжици сусамов тахан
сок от един сочен лимон
малко шарлан (на вкус)
сол, червен и черен пипер на вкус
може и други подправки на вкус

Брашното от нахут се смесва с водата с пасатор, първо с по-малко вода, после с всичката. Сместа се вари до сгъстяване. Сваля се от огъня, добавят се останалите съставки. Всичко се пасира добре. Сервира се, украсява се и се яде :)
Да ви е сладко!

Рецепта с нахут на зърна

1 ч.ч. варен нахут
2 с.л. сусамов тахан
1 лимон
2-3 скилидки чесън
1 к.л. или по-малко сол
олио - вид и количество на вкус

Нахутът се накисва във вода от предния ден (удвоява обема си). Вари се в тенджера под налягане на слаб огън за около половин-един час. Отмерва се една чаша, като се добавя от водата, в която е врял. Прибавят се и всички други продукти. Сместа се пасира и се яде. Много е вкусно!!!