Палецът

Сетих се за още една фрапираща разлика между англичани и българи - въпросът с палеца и изобщо с поучаването на младите (и зелени) родители. След като една седмица не ни правеха забележка за абсолютно нищо, нито за това, че Ники си смуче палеца, нито че е прекалено навлечен, нито че е почти гол, цапа се, не се цапа, яде или не яде достатъчно, какво яде, как яде, къде ходи, защо не ходи еди къде си и още куп важни въпроси, ние с Нанко блажено се бяхме отпуснали и поне за малко се почувствахме добри родители. Хората не ни съветваха, упрекваха или гледаха с укор, а само се усмихваха на Ники и му говореха (без да го пипат, щипят и да му дават бонбони; е, една жена му даде, но тя беше българка! една друга жена, даде на нас бонбони за Ники, но не директно в ръката му - ние да си преценим дали да му дадем).

Ники също се усмихваше. Някои от хората в хотела отбелязаха, че той е много усмихнат. Други - че е умен. Едни филипинки си играха с него (след като няколко вечери му говореха и той вече се беше отпуснал в тяхната компания). В групата им имаше една жена, която беше малко по-възрастна от останалите. Все тя готвеше, така че предполагам, че е била нещо като майка или леля. Тя ме попита дали работя. Може би защото Нанко се подвизаваше повече в кухнята и на нея това й беше странно, не знам. Но дори тя не коментира подходите ни към Никола или нашите отношения с Нанко.
Още в първия ден в България ни свалиха от облаците с една неканена лекция за вредите от смукането на палеца - за бога, хора, престанете да ни го натяквате! знаем, чували сме за вредите - please stop!!!! - пипане по ръцете от непознати (а той си ги лапа!) и мераци да таксуват детската количка във влака... След това гледахме как една бабка нахално взе да се меси на майка в парка. Майката играеше с детето си, а бабката се засили "угрижена" към тях и взе да се кара - "не й давай така", "върви да й измиеш ръцете"... УФ!!!!

Лондон

Ех, беше хубаво. За първи път пътувам на такова разстояние от дома с малко дете. Бях притеснена как ще се получи, а си тръгнах абсолютно очарована! Не съм и сънувала такова отношение към малките деца и родителите им. Веднъж едни баба и дядо дори ни предложиха местата си в автобуса, защото сме с дете! Да не говорим как са устроени едни от най-големите и атрактивни музеи, специално пригодени за деца или със специални детски кътове. Не ни направиха забележка нито веднъж за това, че Никола се скъса да се глези, вика и тръшка, пипа експонатите, блъска витрините... с две думи си беше пълно дете. Напротив, всички ни се радваха и възкликваха колко е сладичък. Говориха му и му се усмихваха. Когато отидохме в един голям супермаркет за детски играчки, Нанко и Ники дори поритаха топка (която си беше за продан) съвсем спокойно в магазина, при това без да я купим накрая. Не само че не ни се скараха, но дори не ни обърнаха внимание, сякаш това си е съвсем нормално. Почти всички играчки, особено от по-долните рафтове, бяха използвани. Даже мисля, че нарочно ги бяха оставили така, за да си играят с тях децата. Ники също си игра с доста от играчките (пак подчертавам, без да ги купим накрая).

Невероятно е колко по-спокойни се чувстват родителите в такава обстановка (неизискваща какво ли не от тях и децата им), забелязах, че и аз и Нанко след ден-два станахме много по-спокойни, спряхме да се караме постоянно на Ники и той също стана по-спокоен.

За някои учудването ми може да е странно, но за тези, които си живеят в БГ, е ясно защо съм толкова впечатлена. Тук табели като тази:


са нещо съвсем нормално. Забелязвате ли, че табелата виси на магазин за дамски дрехи!!!!