понеделник, 9 ноември 2009 г.
понеделник, 2 ноември 2009 г.
Бебешки речник
Използвам последната възможност да запиша някои по-интересни бебешки решения на Ники, докато все още е бебе. Само след четири дни вече ще е просто дете. Както сам той казва (и показва) ще стане на "де" и ще бъде "пако". На мама слънчицето сладко!
някуне = наакан е, наакан съм, ака ми се
мок(р)о = мокро е, напикал съм се, пишка ми се, локва
пьеки = печка
Кики = Ники
мако = мляко (вече го произнася доста по-добре, почти като оригиналната дума)
памма = паднах, нещо е паднало
ауф = Алф (на една значка го вижда)
тете = цвете
теде = Снеже (морското ни свинче, което е бяло)
тити = цици (също вече го произнася доста точно)
бау-бау = куче (интересното е, че винаги като видехме куче, му казвах: "Виж, куче(нце)", а не "бау-бау". Въпреки това, той нарича кучето "бау-бау" и толкова! :))) И аз почнах да му викам така.)
няуу = коте (голяма мания са му тези котки! Пак като случая с кучето, не съм наричала котките "мяу" и въпреки това... споменавам го, просто защото винаги ми е било интересно, като лингвист :)))))), до каква степен бебешкият език е бебешки и до каква отражение на умопомрачителните имитации на бебешки език от възрастните.)
пики = рибки
пика = рибка, пика ми се, изпишках се
пака (пакъ/пако/паку) = капак
паки (баки) = капки
тики = тиквеник
туко = сухо
току (тако/токо) = сок
баба = баба, баба Меца :)))))) (наистина, на мечката казва "бабо"! "Меца" нещо му се опъва и затова произнася само лесната част. Получават се обаче понякога обърквания. Особено като каже: "Чао, бабо", а сме в зоопарка :)))) Иначе познава баба си, дори по телефона! И също я нарича "баба".)
пу = иска да духа яденето или пиенето, защото парят (или поне той така си мисли :))))
мака = махай се, махнали са нещо
пако (бако) = батко
де = две
Недешифрирани са: "мо" и "ту".
Разбира се, Ники използва още много думи, но ги произнася съвсем правилно, макар и по бебешки сладичко! Прави някои много интересни изречения:
"Мама е тати", "тати е мама", "тати е дядо" и т.н.
"Няма татиииии", "няма дядооооо" и т.н.
"Дай пий", "дай пу"
"Ти, ам" (= изяж го ти)
Напоследък казва и нещо от сорта: "Тикъ-тикъ дядо." (нещо като "ей там е дядо" или не знам точно :)))
"Ето мама, ето тати."
"Та мама/тати/баба/няу..." = това е мама/тати/баба/коте...
Засега толкова се сещам. Ще допълвам, ако има нужда :)
някуне = наакан е, наакан съм, ака ми се
мок(р)о = мокро е, напикал съм се, пишка ми се, локва
пьеки = печка
Кики = Ники
мако = мляко (вече го произнася доста по-добре, почти като оригиналната дума)
памма = паднах, нещо е паднало
ауф = Алф (на една значка го вижда)
тете = цвете
теде = Снеже (морското ни свинче, което е бяло)
тити = цици (също вече го произнася доста точно)
бау-бау = куче (интересното е, че винаги като видехме куче, му казвах: "Виж, куче(нце)", а не "бау-бау". Въпреки това, той нарича кучето "бау-бау" и толкова! :))) И аз почнах да му викам така.)
няуу = коте (голяма мания са му тези котки! Пак като случая с кучето, не съм наричала котките "мяу" и въпреки това... споменавам го, просто защото винаги ми е било интересно, като лингвист :)))))), до каква степен бебешкият език е бебешки и до каква отражение на умопомрачителните имитации на бебешки език от възрастните.)
пики = рибки
пика = рибка, пика ми се, изпишках се
пака (пакъ/пако/паку) = капак
паки (баки) = капки
тики = тиквеник
туко = сухо
току (тако/токо) = сок
баба = баба, баба Меца :)))))) (наистина, на мечката казва "бабо"! "Меца" нещо му се опъва и затова произнася само лесната част. Получават се обаче понякога обърквания. Особено като каже: "Чао, бабо", а сме в зоопарка :)))) Иначе познава баба си, дори по телефона! И също я нарича "баба".)
пу = иска да духа яденето или пиенето, защото парят (или поне той така си мисли :))))
мака = махай се, махнали са нещо
пако (бако) = батко
де = две
Недешифрирани са: "мо" и "ту".
Разбира се, Ники използва още много думи, но ги произнася съвсем правилно, макар и по бебешки сладичко! Прави някои много интересни изречения:
"Мама е тати", "тати е мама", "тати е дядо" и т.н.
"Няма татиииии", "няма дядооооо" и т.н.
"Дай пий", "дай пу"
"Ти, ам" (= изяж го ти)
Напоследък казва и нещо от сорта: "Тикъ-тикъ дядо." (нещо като "ей там е дядо" или не знам точно :)))
"Ето мама, ето тати."
"Та мама/тати/баба/няу..." = това е мама/тати/баба/коте...
Засега толкова се сещам. Ще допълвам, ако има нужда :)
вторник, 20 октомври 2009 г.
Първи ден на ясла
Днес беше първият ден в яслата за Ники. Остана час и половина и явно много му хареса, защото не се разплака и според госпожите в яслата, много е слушал. Когато дойдох беше вече каталясал от игри. Зарадва ми се и ме гушна. По пътя към къщи беше по-послушен от обикновено, макар че пак настояваше да се вози на количките по пътя :) Когато взехме манджата от кухнята, изяде почти цялото ядене с охота. След това хапна и един банан по пътя и едно плодово мляко у дома.
Прекрасен първи ден!
Прекрасен първи ден!
събота, 10 октомври 2009 г.
Утопия
Наскоро четох една статия за младеж обиколил Черно море с колело. Влезна ми мухата за колело! Отдавна се чудя кой е този самостоятелен транспорт, с който не мога да убия човек, а то било толкова просто! Така ми се ще да повръткам педали като в безгрижното детство...
Единственото, което не ми харесва, е градската среда (пък и междуградската също), в която ще се наложи да карам. Няма никакви условия!
Размечтах се за идеалния град, в който не се допускат никакви МПС-та, с изключение на градски транспорт, линейка, пожарна, полиция и може би някое такси. Всички се движат с колела или пеша, въздухът е чист, хората са спокойни, децата си карат колелата по улицата без риск за живота (като спазват правилата за движение, разбира се :)))), тишина... Най-накрая човек може да чуе птичките, да се порадва на вятъра в косите, да походи спокойно по тротоара, без да се блъсне в някой паркиран джип... Край на премазаните животинки по пътя, край на затлъстяването, лошото настроение, на депресията - активното движение на открито ще вдъхне нов живот на целия град!
Ех, мечти... I hope some day you will join me...
:))))
Единственото, което не ми харесва, е градската среда (пък и междуградската също), в която ще се наложи да карам. Няма никакви условия!
Размечтах се за идеалния град, в който не се допускат никакви МПС-та, с изключение на градски транспорт, линейка, пожарна, полиция и може би някое такси. Всички се движат с колела или пеша, въздухът е чист, хората са спокойни, децата си карат колелата по улицата без риск за живота (като спазват правилата за движение, разбира се :)))), тишина... Най-накрая човек може да чуе птичките, да се порадва на вятъра в косите, да походи спокойно по тротоара, без да се блъсне в някой паркиран джип... Край на премазаните животинки по пътя, край на затлъстяването, лошото настроение, на депресията - активното движение на открито ще вдъхне нов живот на целия град!
Ех, мечти... I hope some day you will join me...
:))))
сряда, 7 октомври 2009 г.
За Румъния с любов
Това е една от любимите ми снимки - топла, цветна, уютна. Предава цялата любов, с което беше изпълнено сърцето ми и спокойствието на душата ми. Дните на свирепи бури са приключили и са останали в един огромен сив облак, далеч във върховете зад гърбовете ни. За първи път от десет дни ще спим на сухо.
Тази колиба е на един овчар, когото новите ни румънски приятели познават. През последните два дни ни съблазняваха с истории за вкусното мляко и сирене, с което този човек ги е нагостявал. За съжаление колибата беше пуста и завзета от коприва и бурени, но това не ни попречи да изживеем една приказна вечер. Ние нямахме нищо, но нашите приятели Кристи и Ливия споделиха с нас своята храна - топла супа, сухари, ядки и сушено грозде. Със задоволство загърбвам дните, в които режехме по парче кашкавал и с него замествахме обяда... а и закуската и вечерята.
Не се бяхме подготвили, че Карпатите са толкова сурови. Подлъгахме се по ниската надморска височина и разчитахме на горските плодове, гъби а и хижи по пътя. Оказа се, че такива няма, освен ако не броим тучната трева, изпъстрена с жълти цветя. По стръмните склонове нямаше дори дървета.
To be continued and revised ... :)
Тази колиба е на един овчар, когото новите ни румънски приятели познават. През последните два дни ни съблазняваха с истории за вкусното мляко и сирене, с което този човек ги е нагостявал. За съжаление колибата беше пуста и завзета от коприва и бурени, но това не ни попречи да изживеем една приказна вечер. Ние нямахме нищо, но нашите приятели Кристи и Ливия споделиха с нас своята храна - топла супа, сухари, ядки и сушено грозде. Със задоволство загърбвам дните, в които режехме по парче кашкавал и с него замествахме обяда... а и закуската и вечерята.
Не се бяхме подготвили, че Карпатите са толкова сурови. Подлъгахме се по ниската надморска височина и разчитахме на горските плодове, гъби а и хижи по пътя. Оказа се, че такива няма, освен ако не броим тучната трева, изпъстрена с жълти цветя. По стръмните склонове нямаше дори дървета.
To be continued and revised ... :)
Абонамент за:
Публикации (Atom)
