Това е една от любимите ми снимки - топла, цветна, уютна. Предава цялата любов, с което беше изпълнено сърцето ми и спокойствието на душата ми. Дните на свирепи бури са приключили и са останали в един огромен сив облак, далеч във върховете зад гърбовете ни. За първи път от десет дни ще спим на сухо.
Тази колиба е на един овчар, когото новите ни румънски приятели познават. През последните два дни ни съблазняваха с истории за вкусното мляко и сирене, с което този човек ги е нагостявал. За съжаление колибата беше пуста и завзета от коприва и бурени, но това не ни попречи да изживеем една приказна вечер. Ние нямахме нищо, но нашите приятели Кристи и Ливия споделиха с нас своята храна - топла супа, сухари, ядки и сушено грозде. Със задоволство загърбвам дните, в които режехме по парче кашкавал и с него замествахме обяда... а и закуската и вечерята.
Не се бяхме подготвили, че Карпатите са толкова сурови. Подлъгахме се по ниската надморска височина и разчитахме на горските плодове, гъби а и хижи по пътя. Оказа се, че такива няма, освен ако не броим тучната трева, изпъстрена с жълти цветя. По стръмните склонове нямаше дори дървета.
To be continued and revised ... :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар