"Не съм достатъчно богат, за да си купувам евтини неща."

Ето и едно потвърждение на английската поговорка от личния ми живот.

Преди около десетина години си купихме пералня на промоция. Въпреки промоцията струваше около 500 лева. Имаше доста време гаранция (вече не помня колко точно), а марката ми се струваше стабилна (бяхме млади и глупави!). След по-малко от година се износи гуменото уплътнение и в него се появи дупка. От сервиза ми казаха, че гумените части не влизат в гаранцията и подмяната ще ми струва 60 лева. Реших, че това е нелепо и залепих със секундно лепило парче от гумената обложка на стар калъф за документи. Все още е там и не пропуска водата!

След като мина гаранцията, разбира се, изгоря платката при токов удар. Ремонтът струваше 230 лева. Дадохме ги, защото за тази цена нямаше как да вземем добър нов уред, а се надявахме настоящият да изкара дълго, особено ако го пазим от други токови удари.

3-4 години по-късно индикаторите взеха един по един да мигат при включване на пералнята, докато накрая взеха да мигат всички едновременно в продължение на няколко минути след всяко включване. Отворих ръководството за вероятни проблеми и решения, където на последно място беше описан проблемът на нашия уред. Пишеше да се свържем с техник. Определено работата не беше на добре. Оказа се, че пак трябва да се сменя платката, но този път ни искаха 280 лева.

Направих си една проста сметка: 500+230=730 лева, плюс още 280, щеше да стане 1010 лева. За машина, която я изкара още 3-4 години, я не.

Сега ще си купувам нова пералня, очевидно защо, и ще дам поне още 500 лева. В крайна сметка да имам пералня вкъщи ми струва 1230 лева. Ако прибавим и парите, които дадох за обществена пералня, докато нямах у дома... Даже повече!

За същите пари, или хайде, малко повече, можех да си купя от най-добрите перални - марка "Миеле". И вероятно още щеше да е здрава!