вторник, 30 август 2011 г.

Истината боли!

Да, при това много! Но пък колко повече я предпочитам пред всяко лицемерие на този свят. Боли за малко, после преминава. Приемаш вината си или случайността и преминаваш напред. Няма измислени усмивки, неосъществени планове, изгубено време. Да пилееш времето е все едно да пилееш природните ресурси, или каквито и да било ресурси. То е едно от най-ценните неща, с които разполагаме.

Всички молитви, които помествам тук, не са просто редове с думи за пълнеж. Всяка от тях е искрена. Написвам ги, защото вярвам в силата на словото, в силата на изписаните неща - първата стъпка към реалността.

Е, една от молитвите ми вече взе да се сбъдва! Боли, но това е щастлива болка, защото получавам исканото, защото научавам истината. Скоро няма да има и помен от болката, а истината ще ме освободи!

Няма коментари:

Публикуване на коментар