Изгубени в превода

И в нашата история за привикването в яслата няма да липсва момент на драма и сълзи, но слава богу, мога да говоря за този момент в единствено число :) Реших да оставя някой друг да води Ники и проблемът светкавично се реши - за около седмица и половина, че дори по-малко!!!
Тъкмо с баща му се бяхме успокоили, че нещата вървят добре, когато една сутрин, преди да влезе в яслата, Ники взе да повтаря: "Пий му, бий му". Почти бях сигурна, че това не означава, че някой го е ударил или се е сбил с някого, защото на този етап той главно общува с думи и фрази, които е чул в дадена комбинация, а комбинацията "бий му" е абсолютно нелогична за мен. Подкокоросани обаче от недоверието си към институциите, тревогата от раздялата с детето си (Ники може да свикна с яслата, но аз още не съм... :) ) и от митовете и легендите, които се носят за яслите, пък и бяхме няколко родителки накуп, което допълнително засили страстите, решихме, че определено става въпрос за някакъв бой! Помолих госпожата да наглежда Ники да не се сбие с някое дете, защото явно това го е притеснило - все сочи вратата и повтаря: "Там, бий му." Госпожоата очевидно се обиди, въпреки моите уверения, че не я упреквам, а по-скоро я моля за съдействие.
Малко по-късно същия ден, на свечеряване, Ники се заигра с едно плюшено коте у дома. Много обича котки, а това дори мяука и очите му светят в зелено!!! Изведнъж заяви: "Пий му." Попитах го какво означава това, а той стана, изгаси лампата, легна до котето и каза: "Пий му." Веднага ми светна лампичката! "Пий му" или "бий му" всъщност означава "спи му се"!!! Това напълно се връзваше и с разказите на госпожата как Ники все се въртял около някакво креватче и полягвал на него!

***

Наскоро, в разговор с Труфка, инструкторката ми по йога, тя спомена, че в миналия си живот съм била балерина и съм живяла в Русия. Затова толкова много съм обичала балета, имала съм много силен спомен от миналия си живот. Всъщност разговорът ни се въртеше около възпитанието на моя син и притесненията ми да не сгреша и да не го подтисна. Труфка ми каза да го слушам, особено в първите 3-4 години от живота си, защото той сам щял да ми каже за какво е роден, какво е призванието му. В тези първи години децата не си измисляли, а знаели много по-добре от възрастните, кое е най-добро за тях.
Опитах се да се сетя дали и аз не съм давала знаци на майка ми като малка. Тя твърди, че съм почнала да рисувам от много малка, била съм още на годинка. Правела съм това по цял ден. Изрисувала съм всички възглавници, стени, шкафове. Дори ми показа някои от "творбите" ми :) Докато съм била бебе те са представлявали усмихнати човечета, но в по-късен етап, който дори аз си спомням, рисувах главно балеринки. Балеринки с вдигнат крак, с ръце над главата... Колкото по-сложна стойка - толкова по-добре! Спомням си също как мама казваше колко движение има в картините ми.
Тя си е мислела, съвсем логично, че искам да стана художник, а аз съм искала да танцувам...