Christmas is a time when kids tell Santa what they want and adults pay for it. Deficits are when adults tell the government what they want and their kids pay for it. - Richard Lamm
четвъртък, 22 декември 2011 г.
Решения
вторник, 13 декември 2011 г.
Бабини деветини?
Наскоро се сетих за едно страхотно кожено сако, подарък от приятел и редовен клиент на Нанко. За съжаление, с моя учителски занаят и завеян мозък, взех че му лепнах няколко!!!! петна от мастило. Ами да, трябва да се разкарвам със сакото в ръка, докато развявам химикала си в бойна готовност за подписи, корекции и друга бумащина. Че как иначе!
Не е необходимо да казвам колко страдах, че не мога да облека една от малкото си нови дрехи, които не са от килата и дори са по модата. По принцип модата не ме вълнува, но в този случай е различно. Както казват децата (моите ученици) за друг подобен случай: "Ако си нямал iPhone не ти липсва, но ако си имал, вече не можеш без него!"
Та така, покварена от досега с нещо изчистено, красиво и елегантно, започнах да се мъча да махам петната с какво ли не. Изпробвах почти всички марки на пазара, но йок! Явно това беше проклятие и съдбата ми казва, че не трябва да нося кожени изделия (спирам дотук, за да не разводня темата с дилемата, която може да се завихри от това). Предадох се и го оставих в шкафа.
Тази събота обаче, пак подтикната от случаен досег с нови и стилни дрехи (отново за пръв път от години), се сетих за сакото. Неотдавна мама ми беше дала една комунистическа книга, пълна с изпитани рецепти за всякакви случаи. Казва се "Полезни рецепти и съвети за всички", на Петър Миладинов. Оттам изскочи една рецепта за почистване на петна от мастило върху кожа: В 100 гр. 95% спирт се изсипва 10 гр. настърган сапун или сапун на прах. Шишето се затваря плътно и се раздрусва до пълното разтваряне на сапуна. След това с тампон памук, напоен с разтвора, се обработва петното. След третирането мястото се изплаква с вода и се подсушава с кърпа. Звучи лесно, евтино е, реших да пробвам и о, чудо! Петната започнаха да изчезват. След втория-третия път вече нямаше и помен от тях!
За пореден път се убедих, че баба знае най-добре. А сакото ми е спасено и отново на сцената :)
Не е необходимо да казвам колко страдах, че не мога да облека една от малкото си нови дрехи, които не са от килата и дори са по модата. По принцип модата не ме вълнува, но в този случай е различно. Както казват децата (моите ученици) за друг подобен случай: "Ако си нямал iPhone не ти липсва, но ако си имал, вече не можеш без него!"
Та така, покварена от досега с нещо изчистено, красиво и елегантно, започнах да се мъча да махам петната с какво ли не. Изпробвах почти всички марки на пазара, но йок! Явно това беше проклятие и съдбата ми казва, че не трябва да нося кожени изделия (спирам дотук, за да не разводня темата с дилемата, която може да се завихри от това). Предадох се и го оставих в шкафа.
Тази събота обаче, пак подтикната от случаен досег с нови и стилни дрехи (отново за пръв път от години), се сетих за сакото. Неотдавна мама ми беше дала една комунистическа книга, пълна с изпитани рецепти за всякакви случаи. Казва се "Полезни рецепти и съвети за всички", на Петър Миладинов. Оттам изскочи една рецепта за почистване на петна от мастило върху кожа: В 100 гр. 95% спирт се изсипва 10 гр. настърган сапун или сапун на прах. Шишето се затваря плътно и се раздрусва до пълното разтваряне на сапуна. След това с тампон памук, напоен с разтвора, се обработва петното. След третирането мястото се изплаква с вода и се подсушава с кърпа. Звучи лесно, евтино е, реших да пробвам и о, чудо! Петната започнаха да изчезват. След втория-третия път вече нямаше и помен от тях!
За пореден път се убедих, че баба знае най-добре. А сакото ми е спасено и отново на сцената :)
понеделник, 12 декември 2011 г.
Динамично
Ако не сте забелязали блогър вече има динамичен изглед, който, разбира се, веднага трябваше да използвам :) Блогът на Нанко: http://nanyoart.blogspot.com е вече динамичен, макар и все така необновен с публикации (ами то кое по-напред...). Моят си е постарому, защото съм си все тъй, постарому, инфантилна :)
събота, 8 октомври 2011 г.
Пари!
Или защо вероятността да ви го пожелая е почти равна на нула.
Септември е месецът на рождените дни, особено в нашето съсловие - всички сме деви :))) На рождения ден на един от колегите, докато му пожелавахме какви добри неща да му се случат, се стигна и до спора дали "пари" е хубаво и още повече най-важното пожелание.
Какво не можело да се купи с пари?
Като се замисля - нищо истински ценно!
Нито щастие, нито приятели, нито дори здраве и живот. Ако някой се съмнява, да си спомни за всички богаташи, които умират от свръх дози, стрес или от същите болести, от които умират милиони други, много по-бедни от тях.
Съвсем наскоро си изтеглих късметче от купичката с късметчета в ресторант "Венеция". Пишеше "Пари". Точно тогава (както и сега) много ми трябваха и се зарадвах, даже си казах "Дай Боже!" Може би затова ми бе изпратено послание да преразгледам пак приоритетите си и да не забравям кое е истински важното. Наложи ми се да прекарам известно време на място, където никой не си пожелава пари.
А ето и една, уж китайска, мъдрост:
Септември е месецът на рождените дни, особено в нашето съсловие - всички сме деви :))) На рождения ден на един от колегите, докато му пожелавахме какви добри неща да му се случат, се стигна и до спора дали "пари" е хубаво и още повече най-важното пожелание.
Какво не можело да се купи с пари?
Като се замисля - нищо истински ценно!
Нито щастие, нито приятели, нито дори здраве и живот. Ако някой се съмнява, да си спомни за всички богаташи, които умират от свръх дози, стрес или от същите болести, от които умират милиони други, много по-бедни от тях.
Съвсем наскоро си изтеглих късметче от купичката с късметчета в ресторант "Венеция". Пишеше "Пари". Точно тогава (както и сега) много ми трябваха и се зарадвах, даже си казах "Дай Боже!" Може би затова ми бе изпратено послание да преразгледам пак приоритетите си и да не забравям кое е истински важното. Наложи ми се да прекарам известно време на място, където никой не си пожелава пари.
А ето и една, уж китайска, мъдрост:
"С пари можеш да купиш къща, но не и дом. С пари можеш да купиш часовник, но не и време. С пари можеш да купиш легло, но не и сън. С пари можеш да купиш книга, но не и знание. С пари можеш да платиш за лекар, но не и да купиш здраве. С пари можеш да купиш положение, но не и уважение. С пари можеш да купиш кръв, но не и живот. С пари можеш да купиш секс, но не и любов."
сряда, 31 август 2011 г.
Лято
Като съм тръгнала с позитивните емоции, да се сетя да публикувам снимките, които Таня ни направи преди три дни. Какъв разкошен подарък от нейна страна!
Явно не е необходимо да ходиш по-далече от от близкия парк, за да си щастлив. Важно е с кого.
Явно не е необходимо да ходиш по-далече от от близкия парк, за да си щастлив. Важно е с кого.
Абонамент за:
Публикации (Atom)