Карък!

Тъкмо тръгна, с 10 минути закъснение от начална гара, и влакът спря. От съседната седалка, през слушалките на спящ селски индивид, по външност не по-различен от останалите младежи, се разнася смразяваща духа чалга. Слава Богу влакът потегли отново и далеч по-приятното потракване по релсите надделя.
Бих казала, че това е перфектният финал на едно злополучно пътуване, на което малко от плановете ми се осъществиха, но пък за сметка на това изхарчих доста от малкото ми пари. Разбира се, оказа се, че можело да си върна парите за пътни с командировъчно, ама разбрах чак след като срещнах колегите на самата конференция. С две думи - твърде късно.
Сигурно трябва да има и такива моменти. Сега само трябва да разгадая поуката.