Лондон

Ех, беше хубаво. За първи път пътувам на такова разстояние от дома с малко дете. Бях притеснена как ще се получи, а си тръгнах абсолютно очарована! Не съм и сънувала такова отношение към малките деца и родителите им. Веднъж едни баба и дядо дори ни предложиха местата си в автобуса, защото сме с дете! Да не говорим как са устроени едни от най-големите и атрактивни музеи, специално пригодени за деца или със специални детски кътове. Не ни направиха забележка нито веднъж за това, че Никола се скъса да се глези, вика и тръшка, пипа експонатите, блъска витрините... с две думи си беше пълно дете. Напротив, всички ни се радваха и възкликваха колко е сладичък. Говориха му и му се усмихваха. Когато отидохме в един голям супермаркет за детски играчки, Нанко и Ники дори поритаха топка (която си беше за продан) съвсем спокойно в магазина, при това без да я купим накрая. Не само че не ни се скараха, но дори не ни обърнаха внимание, сякаш това си е съвсем нормално. Почти всички играчки, особено от по-долните рафтове, бяха използвани. Даже мисля, че нарочно ги бяха оставили така, за да си играят с тях децата. Ники също си игра с доста от играчките (пак подчертавам, без да ги купим накрая).

Невероятно е колко по-спокойни се чувстват родителите в такава обстановка (неизискваща какво ли не от тях и децата им), забелязах, че и аз и Нанко след ден-два станахме много по-спокойни, спряхме да се караме постоянно на Ники и той също стана по-спокоен.

За някои учудването ми може да е странно, но за тези, които си живеят в БГ, е ясно защо съм толкова впечатлена. Тук табели като тази:


са нещо съвсем нормално. Забелязвате ли, че табелата виси на магазин за дамски дрехи!!!!