Mar 16 2007, 06:11 PM Съобщение #1 | |
make me scream Група: Палачи Съобщения: 2,250 Регистрация: 22-August 05 Потребител №: 89 | Общи правила - След препинателните знаци точка, запетая, удивителна, въпросителна, двоеточие, точка и запетая, се оставя интервал, а преди тях - не! Пишат се плътно до предната дума. - Пред начални и след крайни кавички и скоби се оставя интервал. - “Тирето” се обгражда с интервал, когато е употребено вместо пропусната дума, двойно изразяване на подлог, когато огражда вмъкнати изрази, или отделя независими едно от друго изречения, а също и при пряка реч - “Тирето” се пише без интервал при писане на сложни (съставни) думи (например физико-математически ) и при степенуване (например: по-голям, най-голям ). Запетая - В рамките на простото изречение запетая се употребява за отделяне на еднородни части помежду им. - При изреждане. - Не се пише запетая при еднократно употребен съюз и, или. - При противопоставяне на еднородни части, свързани със съюзи: а, но, обаче, пък, ама, ами, ала, например: „Ицо е дебел, но бърз футболист. Срещата е днес, а не утре.” - При изреждане на еднородни части в повторителни съюзи – и, или – или, нито – нито, ту – ту и пр., се пише запетая пред всяко ново повтаряне на дадения съюз (но не и в самото начало), например: „Той не изпитваше ни страх, ни болка, ни срам.” - При еднородни части, свързани със съюзи както - така и колкото – толкова, се пише запетая само пред втория съюз, например: „Колкото по-бързо, толкова по-добре.” - В рамките на простото изречение запетая се употребява за отделяне на вметнати (в най-общ смисъл) думи и изрази като обръщения, междуметия, вметнати пояснения. - Обръщения и междуметия: „– Благодаря ви, братя мили, за честта.” „– Братя мили, благодаря ви за честта.” „– Благодаря ви за честта, братя мили.” - Вметнати изрази (предимно глаголни) като: разбира се, да кажем, надявам се, мисля, изглежда, струва ми се, тъй да се каже, напротив, обратно, от една страна, например: „– Ти, разбира се, няма да допуснеш това.” „– Това, мисля, е достатъчно. „ - Не се отделят със запетая от другите части на изречението думи като обаче, наистина, може би, следователно, по такъв начин, като че ли, сякаш, навярно, вероятно, очевидно в случаи като следните: „Той обаче не изпълни обещанието си.” „– Ти например какво ще кажеш?” - Ако такива думи стоят в началото на отделно просто изречение, пред тях се пише запетая: „Той искаше да дойде, обаче се разболя.” - Думи и изрази, пред които стоят съюзи както и, и то и други подобни (с ясно изпъкващ смисъл на обособени елементи в изречението), се отделят със запетая не само в началото, но и в края, ако след тях продължава същото просто изречение: „Градината, както и улицата, беше покрита с дебел слой космичен прах.” Същият израз в следващото изречение няма вметнат характер и затова не се пише запетая след него: „Градината, както и улицата бяха покрити с дебел слой космичен прах.” - Пред съюзите и, или се пише запетая, когато тя трябва да затвори някой вметнат или обособен израз. - Пред просто изречение, което започва без съюз, например: „Който не работи, не трябва да яде.” - Пред просто изречение, което започва със съединителен или подчинителен съюз като но, а, обаче, ала, то, пък, ако, ето защо, затова, че, или, понеже, защото, като че (ли), сякаш и др. - В изречения, които съдържат повторителни съюзи и – и, или – или, ту – ту или др., запетая се пише в началото на всяко отделно просто изречение, например: „Майка му, ту го галеше, ту го милваше, ту му пееше.” - Пред просто изречение, което започва с относително местоимение или наречие като който, какъвто, чийто, когото, където, колкото или др., например: „Стигнахме на мястото, където щяхме да нощуваме.” - При сложни съюзи като само че, ето че, в случай че, макар да, при все че или др. запетаята се пише пред първата им съставна част, например: „Планът е добър, само че трябва да го изпълним.” - Наречия тъй пред съюза че, както и др. могат да принадлежат към главното изречение; в такива случаи запетаята се пише след тях, например: „Запомних го тъй, че никога няма да го забравя.” - Когато подчиненото изречение е вмъкнато между частите на главното, то се огражда от двете страни със запетая, например: „Мисълта, че ще замине, го радваше.” - Когато подчиненото изречение със съюз да пояснява съществителното име, не се отделя със запетая нито в началото, нито в края, например: „Мисълта да замине веднага не го напускаше.” - Пред съюза и се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи, например: „Гостите бяха посрещнати от господин Янчулев, кмета на гр. София, и от представители на общините в града.” - Пред съюза и не се поставя запетая, когато той свързва съподчинени изречения, например: „Свърших най-после работата, която ми беше възложена и за която мислех постоянно.” „– Разбрах, че вече съм свободен и мога да продължа работата си.” - Не се пише запетая за отделяне на прости в рамките на сложни изречения пред съюза да, употребен еднократно, например: „Вън се зачу да свири хармоника.” - Съподчинени изречения, които започват със съюза да, се отделят помежду си със запетая, например: „Искам да остана тук, да започна някаква работа, да припечеля някой лев.” - При повтаряне на съюза да в последователни, подчинени едно на друго изречения, не се пише запетая, например: „Исках да го помоля да ми услужи.” - Пред съюза да се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи, например: „Премиерът се опитваше да убеди хората, недоволстващи от покачването на цените, да не купуват, но по-скоро да гладуват.” - При сложни съюзи за да, без да, преди да и др., запетая се пише пред предлога, например: „Отиде си, без да каже нищо.” - Когато съюзът да не стои в началото на просто изречение, то не се отделя със запетая, например: „Капитанът заповяда всички моряци да излязат на палубата.” - Допуска се употреба на запетая пред косвен въпрос, когато той стои след местоимението това или след съществително, например: „Резултатът зависи от това, дали ще получим помощ навреме. Смущаваше го въпросът, дали не се е издал с плахото си поведение.” - Когато косвеният въпрос стои в началото на сложното изречение, той се отделя със запетая от главното: „Дали това беше вярно, той още не знаеше.” - Допуска се употреба на запетая между два съюза, поставени един след друг като но ако, а когато, но тъй като, но щом, но който и пр. например: За това и не стоеше много вкъщи, а когато (не: ...вкъщи, а, когато) беше там, поръчваше да казват, че го няма. - Не се пише запетая също и между съюз и следващо деепричастие или причастие, употребено като обособена част на изречението, например: „Той искаше да изглежда сериозен, но спомняйки (не: ... сериозен, но, спомняйки си) си за случилото се, отново избухна в смях.” - Не се пише запетая също и пред относително местоимение и наречия и пред съюзи, когато пред тях стои уточняващо наречие като само, едва, чак, даже, тъкмо, именно и др. или отрицание не, например: „Това може да разбере само който го е преживял.” „– Дойдох при тебе именно за да ти помогна.” „– Попитах не защото не знаех.” - Не се пише запетая също и пред изрази като който и да е, колкото е възможно, когато и да било, кой знае и др. подобни, например: „Нямаш право да обвиняваш когото и да било.” Източник: doc.dir.bg Няколко често допускани грешки - Чужди думи със завършек – ея, -ия образуват прилагателни имена с наставка –еален и –иален, напр. идея-идеален; материя-материален;Италия-италиански; но християнски. - Удвояване на съгласни: -нн-, -тт-.При изпадане на е от наставка –нен се удвоява н (напр. пламенен-пламенна , но: особен-особена). - Разграничаване на и/й. Съгласната й се пише в края на думи – критерий, Софроний, Методий. Окончанието за множествено число е и, а не й. Напр. линии, а не линий. - Писане на- н- вм. –нн- и обратно в наставки за ж.р. и ср.р. в ед.ч. и в мн.ч. Напр. особенна вм. особена . - Писане на –т- вм. –тт – и обратно в членувани форми на същ. имена от ж.р. Напр. веста вм. вестта; мисълтта вм. мисълта. - Замяна на звучна с беззвучна съгласна и обратно- исконен вм. изконен (из- морфема); косидба вм. коситба (- тба- морфема), но: наредба (- ред- коренна морфема). Източник: www.belschool.net За пълнияТ член Пълен член пишем когато можем да заменим въпросната дума, в която се съмняваме, с "Той". Когато думата можем да заменим с "Него", пишем кратък член. Примери: -Кръчмарят си направи блог. - Той си направи блог. (Него си направи блог) На кръчмаря му направиха блог - На Него му направиха блог. (На Той му направиха блог) -Войникът напсува САЩ. - Той напсува САЩ (Него напсува САЩ) САЩ бяха виновни за всичките беди на войника. - САЩ бяха виновни за всичките беди на Него (САЩ бяха виновни за всички беди на Той) При съществителни от женски и среден род такива проблеми няма (Ябълката беше горчива, Ябълка беше горчива..., Човечето беше от дърво, Човече беше от дърво...). Пълен член се поставя и при прилагателни, които като част на изречението се явяват определения. Отново се прилага проверката Той/Него. -Веселият кръчмар си направи блог. - Той си направи блог. (Него си направи блог). На веселия кръчмар му направиха блог. - На Него му направиха блог. (На Той му направиха блог) Отново при женски и среден род проблеми няма. Ако погледнем по-общо пълен член се използва, когато съществителното означава извършителя на действието, тоест подлога. --- Учителят пише. Също така с пълен член е и сказуемното определение. --- Президентът е най-известният човек в страната. Още в подчинени определителни изречения. --- Президентът, който е най-известният човек в страната, ще държи реч. Разни приложения също са с пълен член. --- Георги Първанов, президентът, ще държи реч. След съюз или предлог никога не може да има пълен член. "С кръчмаря си направихме блог." Обикновено пълният член се проверява с въпроса: КОЙ върши действието? Това естествено крие някои рискове, като например този, когато един приятел, студент по българска филология, ми каза, че е правилно "ОБЕКТА СЕ ОХРАНЯВА ОТ ФИРМА ЕДИ-КОЯ СИ", защото не обектът охранява, а самият е охрянаван (и следователно не бил подлог в изречението). Драги българи, в изречения в страдателен залог подлог е не агентът (действащото лице), а страдащият от действието - Обектът се охранява / бива охраняван. и още едно просто правило - при наличието на която и де е форма на глагола съм пълният член се пише и от двете страни: Беглецът е вашият крадец. Кивотът е пазителят на тайната. Същото важи и за глаголи, които успешно могат да заместят глагола съм: Моят приятел стана мъжът на годината (друг е въпросът, че така като изречение стои тежко - това е само за илюстрация на правилото). Някого/Някой Изреченията с глагола има представляват особен проблем, тъй като това са непълни изречения и в тях няма подлог. Ако трябваше да сложим подлог, въпросният въпрос щеше да звучи така: (Той) има ли някого? Така естесвено в българския език не се говори, но именно това изречение илюстрира, че някого не е подлог, а допълнение. Въпреки това, аз лично го намирам за страшно тежко, и винаги си казвам: Има ли някой? Едно е сигурно - при отрицание винаги се използва НИКОГО. Няма никого вкъщи. Обяснението е, че в старобългарския език, както и в повечето съвременни езици, запазили падежни форми, отрицанието АБСОЛЮТНО изисква родителен падеж - генитив: никого, а не никой. Източник: gramatika.blog.bg Източник на цялата статия: cosmopolitan.bg |
сряда, 22 ноември 2006 г.
Правопис и пунктуация
Тази статия е back up на цитираната от мен статия в "Любими връзки". Източник - UniBG Forums.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар