сряда, 22 ноември 2006 г.

Правопис и пунктуация

Тази статия е back up на цитираната от мен статия в "Любими връзки". Източник - UniBG Forums.


NoEx
съобщение Mar 16 2007, 06:11 PM
Съобщение #1


make me scream
*********

Група: Палачи
Съобщения: 2,250
Регистрация: 22-August 05
Потребител №: 89



Общи правила

- След препинателните знаци точка, запетая, удивителна, въпросителна, двоеточие, точка и запетая, се оставя интервал, а преди тях - не! Пишат се плътно до предната дума.
- Пред начални и след крайни кавички и скоби се оставя интервал.
- “Тирето” се обгражда с интервал, когато е употребено вместо пропусната дума, двойно изразяване на подлог, когато огражда вмъкнати изрази, или отделя независими едно от друго изречения, а също и при пряка реч
- “Тирето” се пише без интервал при писане на сложни (съставни) думи (например физико-математически ) и при степенуване (например: по-голям, най-голям ).

Запетая

- В рамките на простото изречение запетая се употребява за отделяне на еднородни части помежду им.
- При изреждане.
- Не се пише запетая при еднократно употребен съюз и, или.
- При противопоставяне на еднородни части, свързани със съюзи: а, но, обаче, пък, ама, ами, ала, например: „Ицо е дебел, но бърз футболист. Срещата е днес, а не утре.”
- При изреждане на еднородни части в повторителни съюзи – и, или – или, нито – нито, ту – ту и пр., се пише запетая пред всяко ново повтаряне на дадения съюз (но не и в самото начало), например: „Той не изпитваше ни страх, ни болка, ни срам.”
- При еднородни части, свързани със съюзи както - така и колкото – толкова, се пише запетая само пред втория съюз, например: „Колкото по-бързо, толкова по-добре.”
- В рамките на простото изречение запетая се употребява за отделяне на вметнати (в най-общ смисъл) думи и изрази като обръщения, междуметия, вметнати пояснения.
- Обръщения и междуметия:
„– Благодаря ви, братя мили, за честта.”
„– Братя мили, благодаря ви за честта.”
„– Благодаря ви за честта, братя мили.”


- Вметнати изрази (предимно глаголни) като: разбира се, да кажем, надявам се, мисля, изглежда, струва ми се, тъй да се каже, напротив, обратно, от една страна, например:
„– Ти, разбира се, няма да допуснеш това.”
„– Това, мисля, е достатъчно. „


- Не се отделят със запетая от другите части на изречението думи като обаче, наистина, може би, следователно, по такъв начин, като че ли, сякаш, навярно, вероятно, очевидно в случаи като следните:
„Той обаче не изпълни обещанието си.”
„– Ти например какво ще кажеш?”


- Ако такива думи стоят в началото на отделно просто изречение, пред тях се пише запетая: „Той искаше да дойде, обаче се разболя.”
- Думи и изрази, пред които стоят съюзи както и, и то и други подобни (с ясно изпъкващ смисъл на обособени елементи в изречението), се отделят със запетая не само в началото, но и в края, ако след тях продължава същото просто изречение: „Градината, както и улицата, беше покрита с дебел слой космичен прах.” Същият израз в следващото изречение няма вметнат характер и затова не се пише запетая след него: „Градината, както и улицата бяха покрити с дебел слой космичен прах.”
- Пред съюзите и, или се пише запетая, когато тя трябва да затвори някой вметнат или обособен израз.
- Пред просто изречение, което започва без съюз, например: „Който не работи, не трябва да яде.”
- Пред просто изречение, което започва със съединителен или подчинителен съюз като но, а, обаче, ала, то, пък, ако, ето защо, затова, че, или, понеже, защото, като че (ли), сякаш и др.
- В изречения, които съдържат повторителни съюзи и – и, или – или, ту – ту или др., запетая се пише в началото на всяко отделно просто изречение, например: „Майка му, ту го галеше, ту го милваше, ту му пееше.”
- Пред просто изречение, което започва с относително местоимение или наречие като който, какъвто, чийто, когото, където, колкото или др., например: „Стигнахме на мястото, където щяхме да нощуваме.”
- При сложни съюзи като само че, ето че, в случай че, макар да, при все че или др. запетаята се пише пред първата им съставна част, например: „Планът е добър, само че трябва да го изпълним.”
- Наречия тъй пред съюза че, както и др. могат да принадлежат към главното изречение; в такива случаи запетаята се пише след тях, например: „Запомних го тъй, че никога няма да го забравя.”
- Когато подчиненото изречение е вмъкнато между частите на главното, то се огражда от двете страни със запетая, например: „Мисълта, че ще замине, го радваше.”
- Когато подчиненото изречение със съюз да пояснява съществителното име, не се отделя със запетая нито в началото, нито в края, например: „Мисълта да замине веднага не го напускаше.”

- Пред съюза и се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи, например: „Гостите бяха посрещнати от господин Янчулев, кмета на гр. София, и от представители на общините в града.”
- Пред съюза и не се поставя запетая, когато той свързва съподчинени изречения, например:
„Свърших най-после работата, която ми беше възложена и за която мислех постоянно.”
„– Разбрах, че вече съм свободен и мога да продължа работата си.”


- Не се пише запетая за отделяне на прости в рамките на сложни изречения пред съюза да, употребен еднократно, например: „Вън се зачу да свири хармоника.”
- Съподчинени изречения, които започват със съюза да, се отделят помежду си със запетая, например: „Искам да остана тук, да започна някаква работа, да припечеля някой лев.”
- При повтаряне на съюза да в последователни, подчинени едно на друго изречения, не се пише запетая, например: „Исках да го помоля да ми услужи.”
- Пред съюза да се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи, например:
„Премиерът се опитваше да убеди хората, недоволстващи от покачването на цените, да не купуват, но по-скоро да гладуват.”
- При сложни съюзи за да, без да, преди да и др., запетая се пише пред предлога, например: „Отиде си, без да каже нищо.”
- Когато съюзът да не стои в началото на просто изречение, то не се отделя със запетая, например: „Капитанът заповяда всички моряци да излязат на палубата.”
- Допуска се употреба на запетая пред косвен въпрос, когато той стои след местоимението това или след съществително, например: „Резултатът зависи от това, дали ще получим помощ навреме. Смущаваше го въпросът, дали не се е издал с плахото си поведение.”
- Когато косвеният въпрос стои в началото на сложното изречение, той се отделя със запетая от главното: „Дали това беше вярно, той още не знаеше.”
- Допуска се употреба на запетая между два съюза, поставени един след друг като но ако, а когато, но тъй като, но щом, но който и пр. например: За това и не стоеше много вкъщи, а когато (не: ...вкъщи, а, когато) беше там, поръчваше да казват, че го няма.
- Не се пише запетая също и между съюз и следващо деепричастие или причастие, употребено като обособена част на изречението, например: „Той искаше да изглежда сериозен, но спомняйки (не: ... сериозен, но, спомняйки си) си за случилото се, отново избухна в смях.”
- Не се пише запетая също и пред относително местоимение и наречия и пред съюзи, когато пред тях стои уточняващо наречие като само, едва, чак, даже, тъкмо, именно и др. или отрицание не, например:
„Това може да разбере само който го е преживял.”
„– Дойдох при тебе именно за да ти помогна.”
„– Попитах не защото не знаех.”


- Не се пише запетая също и пред изрази като който и да е, колкото е възможно, когато и да било, кой знае и др. подобни, например: „Нямаш право да обвиняваш когото и да било.”

Източник: doc.dir.bg

Няколко често допускани грешки

- Чужди думи със завършек – ея, -ия образуват прилагателни имена с наставка –еален и –иален, напр. идея-идеален; материя-материален;Италия-италиански; но християнски.
- Удвояване на съгласни: -нн-, -тт-.При изпадане на е от наставка –нен се удвоява н (напр. пламенен-пламенна , но: особен-особена).
- Разграничаване на и/й. Съгласната й се пише в края на думи – критерий, Софроний, Методий. Окончанието за множествено число е и, а не й. Напр. линии, а не линий.
- Писане на- н- вм. –нн- и обратно в наставки за ж.р. и ср.р. в ед.ч. и в мн.ч. Напр. особенна вм. особена .
- Писане на –т- вм. –тт – и обратно в членувани форми на същ. имена от ж.р. Напр. веста вм. вестта; мисълтта вм. мисълта.
- Замяна на звучна с беззвучна съгласна и обратно- исконен вм. изконен (из- морфема); косидба вм. коситба (- тба- морфема), но: наредба (- ред- коренна морфема).


Източник: www.belschool.net


За пълнияТ член wink.gif


Пълен член пишем когато можем да заменим въпросната дума, в която се съмняваме, с "Той". Когато думата можем да заменим с "Него", пишем кратък член.

Примери:
-Кръчмарят си направи блог. - Той си направи блог. (Него си направи блог)
На кръчмаря му направиха блог - На Него му направиха блог. (На Той му направиха блог)
-Войникът напсува САЩ. - Той напсува САЩ (Него напсува САЩ)
САЩ бяха виновни за всичките беди на войника. - САЩ бяха виновни за всичките беди на Него (САЩ бяха виновни за всички беди на Той)


При съществителни от женски и среден род такива проблеми няма (Ябълката беше горчива, Ябълка беше горчива..., Човечето беше от дърво, Човече беше от дърво...).
Пълен член се поставя и при прилагателни, които като част на изречението се явяват определения. Отново се прилага проверката Той/Него.
-Веселият кръчмар си направи блог. - Той си направи блог. (Него си направи блог).
На веселия кръчмар му направиха блог. - На Него му направиха блог. (На Той му направиха блог)


Отново при женски и среден род проблеми няма.

Ако погледнем по-общо пълен член се използва, когато съществителното означава извършителя на действието, тоест подлога.
--- Учителят пише.
Също така с пълен член е и сказуемното определение.
--- Президентът е най-известният човек в страната.
Още в подчинени определителни изречения.
--- Президентът, който е най-известният човек в страната, ще държи реч.
Разни приложения също са с пълен член.
--- Георги Първанов, президентът, ще държи реч.

След съюз или предлог никога не може да има пълен член.

"С кръчмаря си направихме блог."

Обикновено пълният член се проверява с въпроса: КОЙ върши действието? Това естествено крие някои рискове, като например този, когато един приятел, студент по българска филология, ми каза, че е правилно "ОБЕКТА СЕ ОХРАНЯВА ОТ ФИРМА ЕДИ-КОЯ СИ", защото не обектът охранява, а самият е охрянаван (и следователно не бил подлог в изречението). Драги българи, в изречения в страдателен залог подлог е не агентът (действащото лице), а страдащият от действието - Обектът се охранява / бива охраняван.
и още едно просто правило - при наличието на която и де е форма на глагола съм пълният член се пише и от двете страни: Беглецът е вашият крадец. Кивотът е пазителят на тайната.
Същото важи и за глаголи, които успешно могат да заместят глагола съм: Моят приятел стана мъжът на годината (друг е въпросът, че така като изречение стои тежко - това е само за илюстрация на правилото).

Някого/Някой

Изреченията с глагола има представляват особен проблем, тъй като това са непълни изречения и в тях няма подлог. Ако трябваше да сложим подлог, въпросният въпрос щеше да звучи така: (Той) има ли някого? Така естесвено в българския език не се говори, но именно това изречение илюстрира, че някого не е подлог, а допълнение.
Въпреки това, аз лично го намирам за страшно тежко, и винаги си казвам: Има ли някой?
Едно е сигурно - при отрицание винаги се използва НИКОГО. Няма никого вкъщи. Обяснението е, че в старобългарския език, както и в повечето съвременни езици, запазили падежни форми, отрицанието АБСОЛЮТНО изисква родителен падеж - генитив: никого, а не никой.


Източник: gramatika.blog.bg

Източник на цялата статия: cosmopolitan.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар