неделя, 9 февруари 2014 г.
Перфектните пуканки
Каква по-добра тема от тази за пуканките в зората на новата година?
От години се мъча да схвана цаката на хубавите домашни пуканки и все нещо не ми се получава. Но тази година най-накрая намерих ключа към една перфектна партида.
Ето кои са най-важните неща:
1. Съдът, в който ще се пукат пуканките - трябва да не е с много широко дъно, особено спрямо котлона, и трябва да е дълбок. Добре е капакът да е стъклен и с дупка, през която да излиза парата. Съдът трябва да е абсолютно сух.
2. Царевицата за пукане трябва да е съвсем суха, а количеството трябва да е достатъчно, за да покрие дъното на съда. Много е важно да се покрие цялото дъно, за да няма загаряне, но в същото време да не е в двоен пласт, защото част от царевицата няма да се опука.
3. Олиото трябва да е качествено и мазно, а не водно. Ползвам рафинирано слънчогледово или биологично рапично олио.
Технологията
Първо нагорещявам само тигана, който като за начало е празен. След това изливам мазнина, колкото да покрие дъното и изчаквам малко да се загрее - няколко секунди. Изсипвам наведнъж приготвените предварително царевични зърна в една чаша с кафена лъжичка сол. Разтърсвам тигана, за да разбъркам всички зрънца с мазнината. Похлупвам и чакам. Скоро Започват да се пукат първите зърна. Щом това стане, започвам да раздрусвам тигана, за да помогна на неопуканата царевица да падне надолу, а на опуканата да се задържи отгоре. Когато пукането стане по-бавно, отмествам от котлона и така изчаквам и последните зрънца да се пукнат. Накрая изсипвам в дълбока купа.
От години се мъча да схвана цаката на хубавите домашни пуканки и все нещо не ми се получава. Но тази година най-накрая намерих ключа към една перфектна партида.
Ето кои са най-важните неща:
1. Съдът, в който ще се пукат пуканките - трябва да не е с много широко дъно, особено спрямо котлона, и трябва да е дълбок. Добре е капакът да е стъклен и с дупка, през която да излиза парата. Съдът трябва да е абсолютно сух.
2. Царевицата за пукане трябва да е съвсем суха, а количеството трябва да е достатъчно, за да покрие дъното на съда. Много е важно да се покрие цялото дъно, за да няма загаряне, но в същото време да не е в двоен пласт, защото част от царевицата няма да се опука.
3. Олиото трябва да е качествено и мазно, а не водно. Ползвам рафинирано слънчогледово или биологично рапично олио.
Технологията
Първо нагорещявам само тигана, който като за начало е празен. След това изливам мазнина, колкото да покрие дъното и изчаквам малко да се загрее - няколко секунди. Изсипвам наведнъж приготвените предварително царевични зърна в една чаша с кафена лъжичка сол. Разтърсвам тигана, за да разбъркам всички зрънца с мазнината. Похлупвам и чакам. Скоро Започват да се пукат първите зърна. Щом това стане, започвам да раздрусвам тигана, за да помогна на неопуканата царевица да падне надолу, а на опуканата да се задържи отгоре. Когато пукането стане по-бавно, отмествам от котлона и така изчаквам и последните зрънца да се пукнат. Накрая изсипвам в дълбока купа.
неделя, 3 ноември 2013 г.
Добрите са онези, на които им пука
Много дълго търсих формулата за това да съм успешен учител, родител, преводач, приятел и т.н. Учих се, уча се, от много хора, на които се възхищавам. Но те всички са толкова различни! Накрая ми просветна - щом ти пука, значи ще намериш начин и ще си добър! Това е най-важното, независимо дали околните те виждат като диктатор, защото викаш и си емоционален, независимо дали си уравновесен и изглеждаш безчувствен, независимо дали не обелваш и дума, защото си свенлив.
А може и да си идеално възпитан, да следваш най-аристократичния етикет, да постъпваш "според правилата", но повърхностното отношение да прозира във всяко твое действие. Няма по-смразяващо кръвта отношение от спокойното бездушие.
А може и да си идеално възпитан, да следваш най-аристократичния етикет, да постъпваш "според правилата", но повърхностното отношение да прозира във всяко твое действие. Няма по-смразяващо кръвта отношение от спокойното бездушие.
вторник, 24 септември 2013 г.
Без заглавие
Навсякъде по света младите са източник на идеи, те са смели, прогресивни, вдъхновени, без бариери, с по-разчупен мироглед, свежи.
Навсякъде, но не и тук. Тук от малки ни слагат на мястото. Обрамчват ни. Стимулират еднаквомислието. Учат ни... да сме като всички останали.
Не знам дали това е причината, но най-закостенелите, ограничени, безидейни и страхливи хора, които съм виждала в действие, са били именно едни от най-младите. Хора без капка вдъхновение, без ценности. Вършат нещо не за себе си, а за някого, доказват се. Ама на кого и защо - ... Дали някога са си задавали въпроса кои са и защо са тук, какво правят и защо го правят, каква е целта им, имат ли такава?
Животът може да е път, но за да е такъв, той се нуждае от посока. Вярвам, че няма идеални хора, още по-малко аз съм такава. Но поне си задавам въпроси от време на време и поне се опитвам!
Навсякъде, но не и тук. Тук от малки ни слагат на мястото. Обрамчват ни. Стимулират еднаквомислието. Учат ни... да сме като всички останали.
Не знам дали това е причината, но най-закостенелите, ограничени, безидейни и страхливи хора, които съм виждала в действие, са били именно едни от най-младите. Хора без капка вдъхновение, без ценности. Вършат нещо не за себе си, а за някого, доказват се. Ама на кого и защо - ... Дали някога са си задавали въпроса кои са и защо са тук, какво правят и защо го правят, каква е целта им, имат ли такава?
Животът може да е път, но за да е такъв, той се нуждае от посока. Вярвам, че няма идеални хора, още по-малко аз съм такава. Но поне си задавам въпроси от време на време и поне се опитвам!
понеделник, 23 септември 2013 г.
Свобода
Преди ми се струваше, че когато завърша училище или университета, ще съм свободна. Ще мога да правя каквото си поискам. Ще мога да отида накъдето ми видят очите и няма да има сила, която да ме спре. Няма да има кой да ми казва какво да правя, кога, как и по колко... Няма час, няма ден, нито пък сезони - делник и празник не съществуват - всеки ден може да бъде такъв, какъвто си поискам! Най-накрая ще живея своя собствен живот.
Вече почти петнайсет години минаха, откакто завърших училище, а все още не съм намерила тази свобода. Гледам снимките на моите приятели и ме лъха именно на нея. Познавам я, усещам я, но не мога да я стигна. Понякога си мисля, че просто ме е страх да се пусна. Когато твърде дълго си живял в клетка, започваш да се привързваш толкова много към нея, че не можеш без нея. Дали и аз не мога без моя затвор?
Искам да се пусна.
Всъщност свободата не зависи от обстоятелствата и другите - това е рамка, която ние си слагаме. Свободата е в нас. И независимо от всичко.
Вече почти петнайсет години минаха, откакто завърших училище, а все още не съм намерила тази свобода. Гледам снимките на моите приятели и ме лъха именно на нея. Познавам я, усещам я, но не мога да я стигна. Понякога си мисля, че просто ме е страх да се пусна. Когато твърде дълго си живял в клетка, започваш да се привързваш толкова много към нея, че не можеш без нея. Дали и аз не мога без моя затвор?
Искам да се пусна.
Всъщност свободата не зависи от обстоятелствата и другите - това е рамка, която ние си слагаме. Свободата е в нас. И независимо от всичко.
Абонамент за:
Публикации (Atom)