Зачатие на Св. Анна

Почувствах се много странно, когато преди малко осъзнах, че освен че днес имам имен ден, вероятно съм била зачената именно около тази дата! Родена съм на 2 септември, няколко дни след термина на мама. Кръстена съм на баба ми, а не заради съвпадението в събитията, но явно това наистина си е моето име. Света Анна.

Суров веге пудинг

1/2 ч.ч. бадемово мляко *
1 банан
4 свежи фурми

Всичко се пасира и се яде :)

* Една чаша бадеми кисне една вечер във вода. На сутринта бадемите се белят, изсипват се в блендера и с малко вода и три лъжици мед се пасират. След това се добавят още три чаши вода и отново се пасира. Накрая млякото се прецежда през марля, а останалите бадеми могат да се добавят в кекс, сладки или да се изсушат и да се ползват като брашно.

Пак ще се срещнем след 10 години...

Черновата на този пост е от май 2009 година

Кога минаха тези 10 години от завършването?! ;-)))
Наскоро Люси ми се обади да ми каже за срещата на класа ми от Пазарджик. Винаги съм си мислела, че мразя пубертета си и съм щастлива, че онзи период приключи. Но защо тогава така се усмихвам като си спомням? Явно чак сега осъзнавам колко прекрасен и изпълнен с любов пубертет съм имала ;-))) И колко много ми липсва сега точно това. И в същото време всичко това е още с мен и ме вдъхновява.
Разглеждах албумите на Люси и семейството й с Петьо. Смоням си как той говореше за нея - как се беше влюбил в нея от пръв поглед! Уредихме им една опознавателна среща, след която Люси заяви, че Петьо и зобщо не я харесвал, защото дори не я погледнал. А веднага след като тя си тръгна, Петьо с грейнали очи каза, че това е жената! Иска да се ожени за нея и да има деца от нея!!! Има ли нещо по-романтично и по-вдъхновяващо от това! Сега да видим дали Петьо ще изпълни и другото си намерение - той може и да не помни, но аз - да! Каза, че и в Занзибар да живее, децата му ще учат в ЕГ "Бертолт Брехт", в Пазарджик ;-)
Едни от най-хубавите ми спомени са от времето, когато се занимавах с дебати. Моят отбор беше просто страхотен! Имах най-добрите съотборници - Анчо и Петьо. Когато за първи път влязох в стаята им (май беше на Анчо, но там се събирахме да работим), много ми хареса, но понеже бях леко притеснена и освен това съм пълен социален инвалид (и все още е така ;-)), не знаех какво да кажа и изтърсих едно: "Много е разхвърляно." После потънах в земята от срам. Както и да е... Докато работехме по казусите беше страшно забавно - просто се заливах от смях. Станах един от най-добрите дебатьори, но това е така, защото през цялото време се чувствах много спокойна с моите съотборници. Не съм усетила и за миг те да се усъмнят в мен. Това е разбирането ми за истински екип - взаимна подкрепа и доверие. След този ми опит, погрешно реших, че всъщност обичам и мога да работя в екип. Явно мога да работя само с моя отбор по дебати ;-)))) Но пък колко беше хубаво!
След това се издигнах в кариерата ;-))) и станах съдия на състезанието по дебати на чужд език в Пловдив. Отново незабравими мигове. Как се мотаехме със Здравка по нощите и търсихме хотела, ориентирайки се по табелите за Бургас и София. А най-интересното е, че не се изгубихме!!!
Или когато ходихме на море с Верка Додникова, по математика, една от най-яките учителки. Пак кръстосвахме по нощите и все се канехме да останем будни цяла нощ, за да посрещнем изгрева, но успяхме само веднъж ;-))) Люси предложи да не спим три нощи, но заспа още на първата ;-)))

...
Има и още много спомени, които си нахвърлях и чаках сгоден момент да довърша в този пост, преди да го публикувам, но уви, въпросният момент не дойде. Затова пускам поста така, пък по живо по здраво на 15 години от завършването ще доразвия и останалото :)
...
to be continued...

Соева майонеза

70 грама соево брашно
10 грама (2 лъжици) брашно от нахут
0,5 литра вода
1/2 ч.ч. олио
половин скилидка чесън
1 супена лъжица лимонов сок
1 супена лъжица ябълков оцет
сол на вкус (за мен - 1 равна кафена лъжичка хималайска розова сол)

Водата завира, соевото и нахутеното брашно се изсипват постепенно и сместа се бърка, докато се сгъсти. Тенджерата се сваля от огъня, а след това се прибавят и останалите съставки. Всичко се пасира добре.

Във форма?

Ако трябва да вярвам на body composition analyzer-а в Къщата на спорта, то би трябвало вече да съм спечелила битката с мазнините. Резултатът доста ме учуди, защото макар да свалих доста килограми напоследък, все още се боря (според мен не така успешно засега) останалото да са "само мускули". Да видим кога реалният ми външен вид ще потвърди оптимистичните резултати от днешното замерване :)