Не питай какво прави държавата за теб...

До болка позната фраза и напълно куха в настоящата обстановка. Така определям всички "велики" сентенции, които звучат много "истински" и гръмко, затова хората ги лапат като шарани, но извадени от контекст и залепени за личния контекст на случайния читател, стават нелепи.

Да разгледаме въпросната мъдрост - "Не питай какво прави държавата за теб, а какво ти правиш за държавата." Смисълът е ясен - човек не бива да е готованец, трябва да е солидарен, първо сам да положи усилие, пък после да иска нещо, и най-важното, когато човек работи, той знае, че понякога, въпреки добрите намерения, се случват грешки. Затова работещият човек обикновено не е краен в изказванията си, склонен е да прощава, оценява добрите намерения.

Така е! Но работещият човек вижда и липсата на добри намерения, просто я прозира, липсата на морал, на чисти стремежи, ясни цели и идеи, и най-лошото, на вдъхновение!

Повечето хора се увличат именно от това, от енергията, ентусиазма, от висшата цел. И като не ги виждат, ами, не им се прави каквото и да е. Като се чувстват експлоатирани, измамени и подценени, изобщо не биха се и замислили да дават каквото и да е.

Та великата сентенция за даването преди взимането, изречена от Джон Кенеди, в контекста на българската държава, където не се е появила личност като него на политическия хоризонт, изобщо няма същото значение. Може би когато и в България има един Джон Кенеди, тогава и българите ще се питат първо какво са направили за държавата.

Как ми хрумна да пиша за тази тема? Тъкмо преди минути разглеждах проект, който така ме вдъхнови, че веднага поисках да го подкрепя, и като нямам пари, се заразгледах няма ли как да съм доброволец. А има и още толкова много проекти, захванати от доброволци с чисти души и сърца, дори и в България! Всички те намират и подкрепа, и дарители, и доброволци, които да работят безплатно. С две думи, не е като да няма хора, които да се чудят как да допринесат за добрата идея, за каузата. Само че трябва да видят такава и да повярват в нея. Замислих се и за случаите, в които самата аз нямам желание да влагам никаква енергия в нещо. И стигнах до извода, че ми липсва именно вдъхновението, искрата, дори добрият пример. Защото лидерите трябва да дават пример! Когато се възхищаваш на някого, инстинктивно се опитваш да приличаш на него, да му подражаваш, да работиш дори повече!

Е, затова си пожелавам и се моля да се появи именно вдъхновението, което ще накара хората да забравят да питат какво прави държавата за тях, а с радост да търсят начини какво още да направят за нея.

Разядка за злоядковци

В голяма чаша се смесват различни по цвят и размер парченца плодове, 1-2-3... вида нектар на вкус и 2-3 топки сладолед (ванилов, шоколадов и ягодов). Така приготвеният коктейл се гарнира с още малко плодове, сламка, чадърче и по възможност, черешка. :)
Да ви е сладко!

Моите благи вести за Благовещение

Точно година по-рано, на този ден, освен наближаващата ваканция, очаквах и някой друг. По-скоро нещо - цикъла си. Разбира се, той не се появи, което беше първият "нишан", че може би има нещо повече. И то дойде. На 17 ноември, с гръм и трясък и с краката напред. Озари живота ни, плени ни с усмивката си, омайва ни с аромата си на бебе.

Тази година на 25 март се очакваха резултатите от математическото състезание "Европейско кенгуру", в което Никола участва. Той се записа с голям ентусиазъм и ние го подкрепихме, макар да не таяхме надежди за нещо повече от добър опит и изява. Но се оказа, че големият ми син е финалист и даже е класиран - на трето място!!! Просто ще се пръсна от гордост.

В същия ден (тази година) с Нанко научихме и още една блага вест - наши приятели ще си имат бебе!

Честито благовещение! И нека благите вести все така се сипят!

Калоян

На 17 ноември 2014г., в 22:55 часа, се роди малкият ми син, Калоян с мерки: ръст, 50 см, тегло, 2800 грама. Засега Калоян обича много да спи, но не и нощем :) Другото му забавление е да се "разхожда" из стаите и да "говори" с останалите членове на семейството!

"Не съм достатъчно богат, за да си купувам евтини неща."

Ето и едно потвърждение на английската поговорка от личния ми живот.

Преди около десетина години си купихме пералня на промоция. Въпреки промоцията струваше около 500 лева. Имаше доста време гаранция (вече не помня колко точно), а марката ми се струваше стабилна (бяхме млади и глупави!). След по-малко от година се износи гуменото уплътнение и в него се появи дупка. От сервиза ми казаха, че гумените части не влизат в гаранцията и подмяната ще ми струва 60 лева. Реших, че това е нелепо и залепих със секундно лепило парче от гумената обложка на стар калъф за документи. Все още е там и не пропуска водата!

След като мина гаранцията, разбира се, изгоря платката при токов удар. Ремонтът струваше 230 лева. Дадохме ги, защото за тази цена нямаше как да вземем добър нов уред, а се надявахме настоящият да изкара дълго, особено ако го пазим от други токови удари.

3-4 години по-късно индикаторите взеха един по един да мигат при включване на пералнята, докато накрая взеха да мигат всички едновременно в продължение на няколко минути след всяко включване. Отворих ръководството за вероятни проблеми и решения, където на последно място беше описан проблемът на нашия уред. Пишеше да се свържем с техник. Определено работата не беше на добре. Оказа се, че пак трябва да се сменя платката, но този път ни искаха 280 лева.

Направих си една проста сметка: 500+230=730 лева, плюс още 280, щеше да стане 1010 лева. За машина, която я изкара още 3-4 години, я не.

Сега ще си купувам нова пералня, очевидно защо, и ще дам поне още 500 лева. В крайна сметка да имам пералня вкъщи ми струва 1230 лева. Ако прибавим и парите, които дадох за обществена пералня, докато нямах у дома... Даже повече!

За същите пари, или хайде, малко повече, можех да си купя от най-добрите перални - марка "Миеле". И вероятно още щеше да е здрава!