Боядисване на яйца с естествени бои - 2

Тази година яйцата ми ме изненадаха с цветовете си, получени от оцветяването с естествени материали, тъй като не се получиха съвсем същите като миналата година. Освен това новите материали, които тествах, също дадоха неочакван резултат. Например люспите от обикновен кромид лук боядисаха яйцата в червено, а силно оцветяващото цвекло обагри съвсем слабо яйцата.

Яйцата с еднакви номера на снимката са оцветявани с едни и същи материали.
1 - червено цвекло; 1* - червено цвекло, а после люспи от кромид лук (оранжев)
2 - чай от каркаде за около час + куркума за около час, малкото беше първо в куркумата, а голямото - в чая от каркаде; първоначално опитах да ги оцветя с коприва, но не се получи
3 - чай от каркаде
4 - люспи от червен лук
5 - люспи от кромид лук (оранжев)
6 - куркума


Ето и рецептите:

Червено/розово от червено цвекло

1/2 глава цвекло
1/2 литра вода
1 с.л. сол
1 с.л. оцет

Нарязах цвеклото на малки кубчета (парчета) и варих във водата около час. След това прецедих и добавих солта и оцета и сварените яйца за боядисване. Яйцата престояват до получаване на желания нюанс, но при всички случаи доста по-дълго от времето, което е необходимо при боядисване със синтетични бои. Аз ги оставих за едно денонощие в хладилника (след като охладих боята, разбира се).

Зелено - не се получи за поредна година

1 торба (пълна) коприва
около 0,5 - 1 литра вода
1 с.л. сол
1 с.л. оцет

Варих копривата поне два часа, а след това оставих със затворен капак на горещия котлон (докато се охлажда след спирането) до сутринта. Прецедих, добавих солта и оцета и яйцата. Държах в хладилника около 12 часа без никакъв резултат. Същото се получи и миналата година със спанака.

Зелено - втори опит, на снимката горе

Потопих пъдпъдъчото яйце първо за около час в разтвора с куркума, а след това, пак за около час, в чая от каркаде. Кокошето яйце първо потопих в чая от каркаде за около час, а после го прехвърлих в буркана с куркумата за около час.


(Тъмно) синьо - чай от каркаде

4 пакетчета чай от каркаде
1/2 литра вода
1 с.л. сол
1 с.л. оцет

В половин литър вода сложих две пакетчета чай. След като завря, сипах чаша чай на сина ми, който все искаше да опита. В останалата течност прибавих още две пакетчета и оставих да ври около 15-тина минути. След това отместих от огъня  и оставих да се запарва поне час. Прецедих, прибавих солта и оцета и яйцата. Цветът на снимката се получи след 6-7 часа киснене. Ако се извадят по-рано, яйцата ще са просто по-светли, но пак ще са си сини. Тази година странно, но не ми се получи миналогодишната ципичка. Всъщност, май се получи само на пъдпъдъчото яйце.

Червено-лилаво - люспи от червен лук

1 купа люспи от червен лук
1/2 литра вода
1 с.л. сол
1 с.л. оцет

Напълних малка тенджера (с вместимост около литър - литър и половина) с люспи от червен лук и добавих водата. Варих около час - час и половина. Прецедих и добавих солта, оцета и яйцата. Нюансът на снимката се получи след около 6-8 часа.

Керемидено (топло червено) - люспи от обикновен (оранжев) кромид лук

1 купа люспи от кромид лук
1/2 литра вода
1 с.л. сол
1 с.л. оцет

Напълних малка тенджера (с вместимост около литър - литър и половина) с люспи откромид  лук. Добавих водата. Варих около час - час и половина. Прецедих и добавих солта, оцета и яйцата. Нюансът на снимката се получи след около 6-8 часа.

Жълто - куркума

2 пакетчета куркума (20г)
2 чаши вода
1 с.л. сол
1 с.л. оцет

Изсипах куркумата във водата и варих около час. Прецедих и добавих солта и оцета. Оставих яйцата да се киснат около 8 часа.

Тъй като зеленото отново не се получи, сложих яйцата от зеления буркан в другите бои да се оцветят. Първото червено яйце, оцветено с цвекло, метнах в боята от кромид лук, защото беше слабо оцветено и някак по-скоро ми розовееше.

За блясък, след като изсъхнаха, намазах яйцата с олио. Някои яйца промениха малко цвета си след това. Например тези, оцветени с люспи от червен лук, станаха по-червени. Също да отбележа, че е добре яйцата да се мажат с парцалче, а не с памук, както направих аз, защото остават власинки.



На снимката са всичките яйца, които боядисах тази година. Първо, исках да са толкова, колкото ще изядем. Второ, исках да са от наистина щастливи кокошки - гледани в двор на село или в покрайнините на града. Тъй като по празниците съответните източници на яйца събират за близки, можах да събера само толкова, но пък, честно казано, това ни е предостатъчно. Пак ни е шарено и без излишества.

Догодина трябва да пробвам да варя тревите във вода с оцет. Тук пише, че оцетът трябва да е 1/8 от водата. Също така може пак да се върна към оцветяването на яйцата заедно с варенето, ще спести време и ресурси. За да се избегне спукване на яйцата е достатъчно да се добави оцет (а може би и малко сол) към водата. Ако интензитетът на цвета не ви харесва, може да оставите яйцата в получената (прецедена) боя и след варенето.

Ето още идеи:
Рийдърс дайджест
TheKitchn и тук
A Messy Kitchen - съветите са изпробвани наистина: опит и успех

Зачатие на Св. Анна

Почувствах се много странно, когато преди малко осъзнах, че освен че днес имам имен ден, вероятно съм била зачената именно около тази дата! Родена съм на 2 септември, няколко дни след термина на мама. Кръстена съм на баба ми, а не заради съвпадението в събитията, но явно това наистина си е моето име. Света Анна.

Суров веге пудинг

1/2 ч.ч. бадемово мляко *
1 банан
4 свежи фурми

Всичко се пасира и се яде :)

* Една чаша бадеми кисне една вечер във вода. На сутринта бадемите се белят, изсипват се в блендера и с малко вода и три лъжици мед се пасират. След това се добавят още три чаши вода и отново се пасира. Накрая млякото се прецежда през марля, а останалите бадеми могат да се добавят в кекс, сладки или да се изсушат и да се ползват като брашно.

Пак ще се срещнем след 10 години...

Черновата на този пост е от май 2009 година

Кога минаха тези 10 години от завършването?! ;-)))
Наскоро Люси ми се обади да ми каже за срещата на класа ми от Пазарджик. Винаги съм си мислела, че мразя пубертета си и съм щастлива, че онзи период приключи. Но защо тогава така се усмихвам като си спомням? Явно чак сега осъзнавам колко прекрасен и изпълнен с любов пубертет съм имала ;-))) И колко много ми липсва сега точно това. И в същото време всичко това е още с мен и ме вдъхновява.
Разглеждах албумите на Люси и семейството й с Петьо. Смоням си как той говореше за нея - как се беше влюбил в нея от пръв поглед! Уредихме им една опознавателна среща, след която Люси заяви, че Петьо и зобщо не я харесвал, защото дори не я погледнал. А веднага след като тя си тръгна, Петьо с грейнали очи каза, че това е жената! Иска да се ожени за нея и да има деца от нея!!! Има ли нещо по-романтично и по-вдъхновяващо от това! Сега да видим дали Петьо ще изпълни и другото си намерение - той може и да не помни, но аз - да! Каза, че и в Занзибар да живее, децата му ще учат в ЕГ "Бертолт Брехт", в Пазарджик ;-)
Едни от най-хубавите ми спомени са от времето, когато се занимавах с дебати. Моят отбор беше просто страхотен! Имах най-добрите съотборници - Анчо и Петьо. Когато за първи път влязох в стаята им (май беше на Анчо, но там се събирахме да работим), много ми хареса, но понеже бях леко притеснена и освен това съм пълен социален инвалид (и все още е така ;-)), не знаех какво да кажа и изтърсих едно: "Много е разхвърляно." После потънах в земята от срам. Както и да е... Докато работехме по казусите беше страшно забавно - просто се заливах от смях. Станах един от най-добрите дебатьори, но това е така, защото през цялото време се чувствах много спокойна с моите съотборници. Не съм усетила и за миг те да се усъмнят в мен. Това е разбирането ми за истински екип - взаимна подкрепа и доверие. След този ми опит, погрешно реших, че всъщност обичам и мога да работя в екип. Явно мога да работя само с моя отбор по дебати ;-)))) Но пък колко беше хубаво!
След това се издигнах в кариерата ;-))) и станах съдия на състезанието по дебати на чужд език в Пловдив. Отново незабравими мигове. Как се мотаехме със Здравка по нощите и търсихме хотела, ориентирайки се по табелите за Бургас и София. А най-интересното е, че не се изгубихме!!!
Или когато ходихме на море с Верка Додникова, по математика, една от най-яките учителки. Пак кръстосвахме по нощите и все се канехме да останем будни цяла нощ, за да посрещнем изгрева, но успяхме само веднъж ;-))) Люси предложи да не спим три нощи, но заспа още на първата ;-)))

...
Има и още много спомени, които си нахвърлях и чаках сгоден момент да довърша в този пост, преди да го публикувам, но уви, въпросният момент не дойде. Затова пускам поста така, пък по живо по здраво на 15 години от завършването ще доразвия и останалото :)
...
to be continued...

Соева майонеза

70 грама соево брашно
10 грама (2 лъжици) брашно от нахут
0,5 литра вода
1/2 ч.ч. олио
половин скилидка чесън
1 супена лъжица лимонов сок
1 супена лъжица ябълков оцет
сол на вкус (за мен - 1 равна кафена лъжичка хималайска розова сол)

Водата завира, соевото и нахутеното брашно се изсипват постепенно и сместа се бърка, докато се сгъсти. Тенджерата се сваля от огъня, а след това се прибавят и останалите съставки. Всичко се пасира добре.