Другата страна на монетата

"Не си прави сметките без кръчмаря" - звучи добре, когато очакваш провал, спънка или нещо друго неприятно :)

Ново начало

Защо страдам, когато се разделям с миналото?Дори когато съм сигурна, че предстои нещо много по-хубаво? Искам да изчистя душата си от емоционалния боклук. Прераждане - това изживявам в момента. Искам или не искам, безвъзвратно. Вече никога няма да бъда същата. И е за добро. Но пак боли. Като коламаската, трай бабо за хубост. Само че с много по-значими последствия. Затова се прокрадва и нотка неувереност - струва ли си, правилно ли е?

Тогава поглеждам отново назад.

Искам ли да се върна?


Не.

Значи всичко е наред.
И това ще мине.
А ти се приготви, за да си готов да посрещнеш новото, да се възползваш максимално от него, да му се насладиш.
Щом ти се дава, значи го заслужаваш.
Приеми го и му се радвай!

Телепатично

Понякога хората, които познаваш, ти помагат дори само като си мислиш за тях.

Афти

Речникът расте, а с него и забавните попълнения.

Афти - от събирателна дума за всякакви ръмжащи и страшни животни, "афти" (както и "а-аф"/ "а-афти") се превърна в синоним на динозавър.

баба мети/нети = баба меца

сон/жон/зон = слон

мони/муни/мани = маймуни

мони = помогни ми

бе, дагно/данго = гадно е, не ми харесва, не искам

не е бе/не е дагно = не е гадно

уа = ела

уа = вода

уаф = лъв

ам-ам = искам да ям (очевидно!), ще те изяде/изям; но също казва и "яж"

пици/пити = пица

пити = парченце

пижо = пъзел, но също и бързо

бижо = бързо

бити / пити = прасе

коки = коте

коки бага/коки бяга = котето избяга

бау-бау = куче

уаф = лъв

дали = ударих се, удариха ме, боли

пайи / пари с меко "р" = пари, студено е

о-о = искам да суча

мако = мляко

бобон = бонбон, шоколад

пие = жаден съм, искам да пия нещо

конь = кон, искам на конче

тига = тигър

ноки = нокти

метю паки = Мечо Пух

пань = паун/ пуйка

гоги = кокошка

паки = пате

ба(й)-бай = Зайо Байо

пиш = пиша, рисувам, пиши, рисувай, искам да пиша/рисувам

пажо = падам, ще падна, паднах

тити (с меко т, като ц понякога се чува) = ръчички

моги = не мога, може ли

иш/иж = гуш

диш = дръж

няки = сняг

боки = обувки

оти = сокче

тис = искам да натисна, натисни

бизи = зъби

оти дино = костенурка (нинджа)

кау = кола

пай паж = Спондж Боб

ити = листче (лист хартия за рисуване, писане и т.н.)

бий (го) = удари го

бий = гълъби

бий (го) = сглоби го

маи/май = внимавай, внимателно

таки мако =чакай малко

ке = къде

ге = гледай

поли = сополи

Общо взето запомня и повтаря ударената сричка или цялостно опростява израза :)

Към 3-годишнината му

буля = благодаря

Бебешки речник на Коко

Малки сладки думички на сладко малко човече :)

Доскоро всички бяхме "дядо". И все още понякога сме. И мама е дядо, и тате е дядо, и баба е дядо и дядо е дядо. Понякога батко, лелята на пътя, приятелчето или чичото също са дядо.

Напоследък обаче започнаха да се открояват и назвателни като мамо, тати, бабо и баку (батко, бел. пр.). Те се използват понякога на случаен принцип, като аз често съм "бабо", но с тенденция да намират правилното си предназначение.

Преди няколко дни чух и първото граматически вярно изречение на Коко - "Чао, бабо."
Съвсем първото му изречение беше "Дам Коко."

"Дай" е била моята любима дума на възрастта на Коко, а сега е неговата любима. Може да означава различни неща, като смисълът се определя от контекста и интонацията.
дай = дай
дай, дяи, даи = видя ли?
дай, даи, дяи = ударих се

Жиш = виж
икам = искам
никам = не искам

На този етап често повтаря първата сричка на дадена дума, за да я означи.

Не питай какво прави държавата за теб...

До болка позната фраза и напълно куха в настоящата обстановка. Така определям всички "велики" сентенции, които звучат много "истински" и гръмко, затова хората ги лапат като шарани, но извадени от контекст и залепени за личния контекст на случайния читател, стават нелепи.

Да разгледаме въпросната мъдрост - "Не питай какво прави държавата за теб, а какво ти правиш за държавата." Смисълът е ясен - човек не бива да е готованец, трябва да е солидарен, първо сам да положи усилие, пък после да иска нещо, и най-важното, когато човек работи, той знае, че понякога, въпреки добрите намерения, се случват грешки. Затова работещият човек обикновено не е краен в изказванията си, склонен е да прощава, оценява добрите намерения.

Така е! Но работещият човек вижда и липсата на добри намерения, просто я прозира, липсата на морал, на чисти стремежи, ясни цели и идеи, и най-лошото, на вдъхновение!

Повечето хора се увличат именно от това, от енергията, ентусиазма, от висшата цел. И като не ги виждат, ами, не им се прави каквото и да е. Като се чувстват експлоатирани, измамени и подценени, изобщо не биха се и замислили да дават каквото и да е.

Та великата сентенция за даването преди взимането, изречена от Джон Кенеди, в контекста на българската държава, където не се е появила личност като него на политическия хоризонт, изобщо няма същото значение. Може би когато и в България има един Джон Кенеди, тогава и българите ще се питат първо какво са направили за държавата.

Как ми хрумна да пиша за тази тема? Тъкмо преди минути разглеждах проект, който така ме вдъхнови, че веднага поисках да го подкрепя, и като нямам пари, се заразгледах няма ли как да съм доброволец. А има и още толкова много проекти, захванати от доброволци с чисти души и сърца, дори и в България! Всички те намират и подкрепа, и дарители, и доброволци, които да работят безплатно. С две думи, не е като да няма хора, които да се чудят как да допринесат за добрата идея, за каузата. Само че трябва да видят такава и да повярват в нея. Замислих се и за случаите, в които самата аз нямам желание да влагам никаква енергия в нещо. И стигнах до извода, че ми липсва именно вдъхновението, искрата, дори добрият пример. Защото лидерите трябва да дават пример! Когато се възхищаваш на някого, инстинктивно се опитваш да приличаш на него, да му подражаваш, да работиш дори повече!

Е, затова си пожелавам и се моля да се появи именно вдъхновението, което ще накара хората да забравят да питат какво прави държавата за тях, а с радост да търсят начини какво още да направят за нея.

Разядка за злоядковци

В голяма чаша се смесват различни по цвят и размер парченца плодове, 1-2-3... вида нектар на вкус и 2-3 топки сладолед (ванилов, шоколадов и ягодов). Така приготвеният коктейл се гарнира с още малко плодове, сламка, чадърче и по възможност, черешка. :)
Да ви е сладко!

Моите благи вести за Благовещение

Точно година по-рано, на този ден, освен наближаващата ваканция, очаквах и някой друг. По-скоро нещо - цикъла си. Разбира се, той не се появи, което беше първият "нишан", че може би има нещо повече. И то дойде. На 17 ноември, с гръм и трясък и с краката напред. Озари живота ни, плени ни с усмивката си, омайва ни с аромата си на бебе.

Тази година на 25 март се очакваха резултатите от математическото състезание "Европейско кенгуру", в което Никола участва. Той се записа с голям ентусиазъм и ние го подкрепихме, макар да не таяхме надежди за нещо повече от добър опит и изява. Но се оказа, че големият ми син е финалист и даже е класиран - на трето място!!! Просто ще се пръсна от гордост.

В същия ден (тази година) с Нанко научихме и още една блага вест - наши приятели ще си имат бебе!

Честито благовещение! И нека благите вести все така се сипят!

Калоян

На 17 ноември 2014г., в 22:55 часа, се роди малкият ми син, Калоян с мерки: ръст, 50 см, тегло, 2800 грама. Засега Калоян обича много да спи, но не и нощем :) Другото му забавление е да се "разхожда" из стаите и да "говори" с останалите членове на семейството!

"Не съм достатъчно богат, за да си купувам евтини неща."

Ето и едно потвърждение на английската поговорка от личния ми живот.

Преди около десетина години си купихме пералня на промоция. Въпреки промоцията струваше около 500 лева. Имаше доста време гаранция (вече не помня колко точно), а марката ми се струваше стабилна (бяхме млади и глупави!). След по-малко от година се износи гуменото уплътнение и в него се появи дупка. От сервиза ми казаха, че гумените части не влизат в гаранцията и подмяната ще ми струва 60 лева. Реших, че това е нелепо и залепих със секундно лепило парче от гумената обложка на стар калъф за документи. Все още е там и не пропуска водата!

След като мина гаранцията, разбира се, изгоря платката при токов удар. Ремонтът струваше 230 лева. Дадохме ги, защото за тази цена нямаше как да вземем добър нов уред, а се надявахме настоящият да изкара дълго, особено ако го пазим от други токови удари.

3-4 години по-късно индикаторите взеха един по един да мигат при включване на пералнята, докато накрая взеха да мигат всички едновременно в продължение на няколко минути след всяко включване. Отворих ръководството за вероятни проблеми и решения, където на последно място беше описан проблемът на нашия уред. Пишеше да се свържем с техник. Определено работата не беше на добре. Оказа се, че пак трябва да се сменя платката, но този път ни искаха 280 лева.

Направих си една проста сметка: 500+230=730 лева, плюс още 280, щеше да стане 1010 лева. За машина, която я изкара още 3-4 години, я не.

Сега ще си купувам нова пералня, очевидно защо, и ще дам поне още 500 лева. В крайна сметка да имам пералня вкъщи ми струва 1230 лева. Ако прибавим и парите, които дадох за обществена пералня, докато нямах у дома... Даже повече!

За същите пари, или хайде, малко повече, можех да си купя от най-добрите перални - марка "Миеле". И вероятно още щеше да е здрава!

Целувки

Също както при боядисването на яйца с естествени бои и пуканките, много се дразня, когато всякакви хора тръгват да дават акъл, без изобщо да са пробвали какво ще се получи в действителност! Все сама трябва да стигам до изводите с цената на много грешки и изхвърлен материал (а аз ползвам качествени продукти!). Затова записвам изводите, до които съм стигнала, за да не ги забравя по-късно.

Златни правила при целувките:

1. Белтъците трябва да се разбиват в метален или стъклен съд.
2. Съдът, в който се разбиват белтъците, и бъркалката/телта (може и на миксер) трябва да са абсолютно сухи. Засега най-добре са ми се получавали целувки, когато ги разбивам на ръка със спираловидна тел. Най-лесно, разбира се, става с миксер. Но не знам защо тези миксери (дали с двойна бъркалка или тел) никога не изкарват нещата докрай...
3. От две следва три - белтъците трябва да са със стайна температура.
4. Трябва да се разбива на висока степен на миксера, но не на турбо. В началото се почва по-бавно и постепенно се засилва скоростта. Твърде дългото разбиване на степен турбо има обратен ефект, не знам защо, но е така.
5. Захарта трябва да започне да се добавя, след като белтъците вече са на пяна и леко втвърдени (тоест станали са на сняг, но все още са пухкави).
6. Захарта се добавя съвсем бавно, по малко (по чаена лъжичка) при непрекъснато бъркане - около 3-4 секунди бъркане между добавянето на отделните лъжички. Белтъците трябва да са поели дозата захар преди да се добави още.
7. Съотношението белтъци-захар трябва да е 1:2. В българските източници пише, че на един белтък се слагат 6 с.л. захар.

Оформяне:
Целувчената смес е много лепкава. Шприцът често ми се разглобява в ръцете, докато се опитвам да оформям целувките. Да не говорим, че е с малка вместимост и трябва на всеки две-три целувки да го пълня наново. Исках да спестя от пош и пробвах с найлонче, но категорично не се получи! Нищо не искаше да излезе от накрайника - може би заради гъстотата и лепкавостта на сместа. Още съм в търсене на удачен вариант за шприцоването.

Печене:
1 час на предварително загряна на 100 градуса фурна, след това още час-два на 50 градуса.

С бебе във форма 2 - какво си хапвам днес

3 април 2014г.

Закуска-любимка:

2-3 с.л. овесени ядки
1 с.л. био какао от ДМ или брашно от рожков
2-3 с.л. кокосови стърготини
шепа ядки (орехи)
1 с.л. мед

---------------------------------------
15 септември 29 г.с.

Ммммм, даааа. Закуската любимка, както и намеренията ми за здравословно хранене, излетяха през прозореца след началото на третия месец, когато взе да ми се гади от всичко - особено от кълнове!!!!! - освен от варени ориз и картофи, хляб и шоколад... Нямах енергия да се вдигна от леглото, камо ли  да мисля за здравословна диета или да се претоварвам с упражнения. Спях колкото се можеше повече. Ядях каквото можех. Досега съм качила 7-8 кг. Явно бременността наистина не е моментът да се мисли за фигурата и човек просто трябва да се примири, че ще изгуби форма, ще натрупа може би излишни килограми и най-вероятно поне 3-4 кг. ще са само мазнини, които да подсигурят кърменето (или поне така четох някъде).

С бебе във форма

1 април 2014 - 4 г.с.

Как се опитвам да запазя теглото си в ранна бременност, без да навредя на себе си и на бебето?
Започвам с по-здравословна храна и поддържане на досегашния ми начин на живот и тренировки (репетиции).
Храната включва:
- задължително прясна салата - моркови, цвекло, зелена салата, пресен лук и др., а дресингът е с прясно изцеден лимонов сок и качествено олио, сол не ползвам;
- пресни плодове;
- кълнове (в момента съм заредила три буркана с леща, соя и ръж);
- сурови ядки - освен всички други любими ядки, задължително по една лъжица сурово ленено семе, богато на омега-3 мастни киселини: http://www.webmd.com/diet/features/benefits-of-flaxseed;
- варени ядки (нахут, елда, овесени ядки и др.) и супи с тях;
- много билков чай и вода, като внимавам билките да са подходящи за бременни.

Храната изключва или ограничава до минимум:
- сладкиши;
- пържени храни;
- газирани напитки;
- солени храни (и без това не обичам сол!);
- пакетирани храни, тип "снакс" - солети, брускети и други "ети";
- всякакви други абсолютно ненужни за организма храни, които само ще му дадат празни калории и ще го снабдят с мастни депа, но няма да го заредят с енергия, нито ще се усвоят добре, нито ще помогнат за доброто развитие на бебето.

Внимавам храната да е в същото количество, както досега. Изчаквам да усетя истински глад преди да ям. Разликата е в качеството на храната и в нейното разнообразие. Взимам си фолиевата киселина.

Изненада!

1 април 2014

Тъй като ще публикувам статията доста по-късно, ще записвам реалната дата на всички публикации по темата най-отгоре, докато тя не стане официална :)

И така, на 30 март 2014, след един-единствен опит (който дори не трябваше да е такъв!) се оказа, че съм отново бременна. Планирахме второто дете, но ми се искаше да стане малко по-късно - да мога да играя в двете следващи постановки на нашия самодеен балет (догодина школата има юбилей!) и евентуално да мога да "изкарам" (както самите те казват) моите ученици докрай. Става въпрос за класа, на който съм класна от вече три години и който догодина ще завърши. Имаме много добри взаимоотношения и се надявам да не ги разочаровам. Също така ми се искаше големият ми син да е във втори клас поне, за да е свикнал с училище и грижите по братчето или сестричето му да не му пречат, както и нощното реване!

Но явно така е рекъл Господ! Сега остава да направя каквото мога, за да извлека най-доброто от ситуацията. Целите ми са:

1. Да успея да остана във форма, за да изиграя двата танца, които вече започнах да репетирам от няколко седмици. Проучих въпроса и се оказа, че професионални балерини са играли до 18 седмица на бременността, моята учителка до 4-тия месец. Около нашия спектакъл аз ще съм 14 седмица или едва в началото на 4-тия месец, тоест съвсем възможно е да успея.

2. Да намеря подходящ заместник за учениците си за догодина. Вече ми се въртят някои имена в главата, остава да говоря с тях.

3. Да намеря подходящ класен за моя клас. Отново имам някого предвид, дано се съгласи!

Кошмарът за един control freak

Как ще се почувствате, ако както разпускате със семейството си в неделя, изведнъж ви се обади шефът и ви каже, че закъснявате за служебен ангажимент, за който сте били предупредени преди седмици по имейл, но който вие не сте получили (и въпреки че с ужас преравяте пощата си, за да откриете пропуснатото съобщение, пак не го намирате)? А сега си представете, че най-големият страх и ужас в живота ви, дори на подсъзнателно ниво, е да изгубите контрол. До такава степен, че дори алкохолът "не ви хваща", освен ако напълно не изгубите съзнание от препиване. Представете си, че се опитвате да сбъднете мечтите си и за да успеете да вършите работата си, да отделите време на семейството си, да работите и по втората линия за бъдещия ви живот, разчитате на перфектна организация, в която планирате дори пазаруването за ежедневните необходими неща. Организация, която ви е помогнала да преживеете година, в която едновременно сте кърмили, работили сте по проект (с пътуване до чужбина), работили сте едновременно на две работи, помагали сте на човека до вас, учили сте за магистърска степен (пътувайки всяка събота и неделя и даже са ви обявили за отговорник на групата!) и сте успели да напишете дипломната си работа в срок и за отличен, участвали сте в зимен балетен спектакъл и в няколко участия.

Дааааа. Това ви е дало крила и сте си мислили, че с добра организация можете да постигнете всичко!

И изведнъж, посред среда неделния следобед, се оказва, че сте закъснели, без дори да знаете...

Откриване на олимпийските игри

Opening Ceremony ~ Sochi 2014 XXII Winter Olympics by HumanSlinky

Перфектните пуканки

Каква по-добра тема от тази за пуканките в зората на новата година?
От години се мъча да схвана цаката на хубавите домашни пуканки и все нещо не ми се получава. Но тази година най-накрая намерих ключа към една перфектна партида.
Ето кои са най-важните неща:

1. Съдът, в който ще се пукат пуканките - трябва да не е с много широко дъно, особено спрямо котлона, и трябва да е дълбок. Добре е капакът да е стъклен и с дупка, през която да излиза парата. Съдът трябва да е абсолютно сух.

2. Царевицата за пукане трябва да е съвсем суха, а количеството трябва да е достатъчно, за да покрие дъното на съда. Много е важно да се покрие цялото дъно, за да няма загаряне, но в същото време да не е в двоен пласт, защото част от царевицата няма да се опука.

3. Олиото трябва да е качествено и мазно, а не водно. Ползвам рафинирано слънчогледово или биологично рапично олио.

Технологията
Първо нагорещявам само тигана, който като за начало е празен. След това изливам мазнина, колкото да покрие дъното и изчаквам малко да се загрее - няколко секунди. Изсипвам наведнъж приготвените предварително царевични зърна в една чаша с кафена лъжичка сол. Разтърсвам тигана, за да разбъркам всички зрънца с мазнината. Похлупвам и чакам. Скоро Започват да се пукат първите зърна. Щом това стане, започвам да раздрусвам тигана, за да помогна на неопуканата царевица да падне надолу, а на опуканата да се задържи отгоре. Когато пукането стане по-бавно, отмествам от котлона и така изчаквам и последните зрънца да се пукнат. Накрая изсипвам в дълбока купа.

Добрите са онези, на които им пука

Много дълго търсих формулата за това да съм успешен учител, родител, преводач, приятел и т.н. Учих се, уча се, от много хора, на които се възхищавам. Но те всички са толкова различни! Накрая ми просветна - щом ти пука, значи ще намериш начин и ще си добър! Това е най-важното, независимо дали околните те виждат като диктатор, защото викаш и си емоционален, независимо дали си уравновесен и изглеждаш безчувствен, независимо дали не обелваш и дума, защото си свенлив.

А може и да си идеално възпитан, да следваш най-аристократичния етикет, да постъпваш "според правилата", но повърхностното отношение да прозира във всяко твое действие. Няма по-смразяващо кръвта отношение от спокойното бездушие.

Без заглавие

Навсякъде по света младите са източник на идеи, те са смели, прогресивни, вдъхновени, без бариери, с по-разчупен мироглед, свежи.

Навсякъде, но не и тук. Тук от малки ни слагат на мястото. Обрамчват ни. Стимулират еднаквомислието. Учат ни... да сме като всички останали.

Не знам дали това е причината, но най-закостенелите, ограничени, безидейни и страхливи хора, които съм виждала в действие, са били именно едни от най-младите. Хора без капка вдъхновение, без ценности. Вършат нещо не за себе си, а за някого, доказват се. Ама на кого и защо - ... Дали някога са си задавали въпроса кои са и защо са тук, какво правят и защо го правят, каква е целта им, имат ли такава?

Животът може да е път, но за да е такъв, той се нуждае от посока. Вярвам, че няма идеални хора, още по-малко аз съм такава. Но поне си задавам въпроси от време на време и поне се опитвам!

Свобода

Преди ми се струваше, че когато завърша училище или университета, ще съм свободна. Ще мога да правя каквото си поискам. Ще мога да отида накъдето ми видят очите и няма да има сила, която да ме спре. Няма да има кой да ми казва какво да правя, кога, как и по колко... Няма час, няма ден, нито пък сезони - делник и празник не съществуват - всеки ден може да бъде такъв, какъвто си поискам! Най-накрая ще живея своя собствен живот.

Вече почти петнайсет години минаха, откакто завърших училище, а все още не съм намерила тази свобода. Гледам снимките на моите приятели и ме лъха именно на нея. Познавам я, усещам я, но не мога да я стигна. Понякога си мисля, че просто ме е страх да се пусна. Когато твърде дълго си живял в клетка, започваш да се привързваш толкова много към нея, че не можеш без нея. Дали и аз не мога без моя затвор?

Искам да се пусна.

Всъщност свободата не зависи от обстоятелствата и другите - това е рамка, която ние си слагаме. Свободата е в нас. И независимо от всичко.